— Обичам те.
— И аз те обичам — тихо отвърна Лиз. — Защо не влезеш?
— Ще донеса и обяда.
— Важното е ти да влезеш. Ще ти отворя след минута. Недей да звъниш.
Тя затвори телефона и се затича надолу по стълбите, за да му отвори вратата. Видя го да излиза от колата, опитвайки се да измъкне нещо голямо и ъгловато от задната седалка. Когато най-после се справи с товара си и го понесе по алеята към къщата, Лиз видя, че Бил мъкне със себе хвърчилото, което бе направил като дете.
— Какво смяташ да правиш с това?
Цялата ситуация беше повече от абсурдна. Обаждането му, поканата за обяд, посещението му, това хвърчило. Но Лиз го обичаше и вече го знаеше със сигурност. Всъщност знаеше го от месеци, но просто не бе готова да си го признае.
— За Джейми е — простичко отвърна той, остави хвърчилото в антрето, изправи се пред нея и я погледна. От очите му струеше безкрайна нежност и любов. Не беше нужно дори да изрича думите на глас. — Обичам те, Лиз. А Мегън имаше право. Наистина се държах като глупак и грубиян. Трябваше да се върна на следващия ден, но бях прекалено изплашен.
— Аз също. Но аз май по-бързо от теб проумях какво точно се случи. И преживях един дяволски дълъг месец без теб.
— Трябваше ми време, за да разбера какво точно изпитвам към теб. Но сега се върнах. Ако все още ме искаш.
— Искам те — прошепна Лиз, а след това го погледна с тревога. — Ами децата? Мислиш ли, че ще можеш да ги изтърпиш?
— С някои ще е по-лесно, а с другите — не толкова. Надявам се с времето да свикна и с тях, а ако Мегън продължи да ме тормози, ще сложа гипсова превръзка на устата й. Това сигурно ще реши проблема.
Лиз се разсмя, а той я придърпа към себе си и я целуна.
В следващия миг и двамата подскочиха, когато от горния етаж се разнесе силен вик.
— Какво е това!
Беше Джейми, който сочеше хвърчилото.
— Това е твоето хвърчило. Реших, че ти имаш повече свободно време от мен, за да си играеш с него. Ще ти покажа как да го пуснеш във въздуха.
— О, страхотно! — Той се хвърли в прегръдките на Бил и едва не събори майка си. — Уха! Наистина ли е мое?
— Разбира се.
И тогава Джейми го изгледа подозрително.
— А ти какво правиш тук? Мислех, че си много ядосан на мама и на Мегън.
— Бях, но вече ми мина.
— И на мен ли си ядосан? — с интерес попита Джейми, стиснал хвърчилото за рамката. Приличаше на детенце, слязло от картина на Норман Рокуел.
— В никакъв случай. На теб изобщо не съм ти бил ядосан. А в момента не се сърдя на никого.
— Добре. Може ли вече да закусим — обърна се Джейми към майка си.
— След минутка.
В този момент от горния етаж долетяха гласове и Мегън се провикна на висок глас:
— Кой е там долу?
— Аз — отвърна Лиз. — Заедно с Бил и Джейми.
— Бил докторът! — Мегън като че ли бе изненадана.
Отгоре започнаха да долитат и други гласове. Питър, Рейчъл и Ани също говореха нещо. Цялата къща бе вече будна.
— Бил, слабоумникът и грубиянът — поправи я той.
Мегън бавно тръгна надолу по стълбите. На лицето й бе изписана глуповата усмивка.
— Съжалявам. — Погледна го право в очите докато произнасяше думата.
— Аз също. — Той се усмихна.
— Хайде да закусваме — отново, ги подкани Джейми.
— Ще приготвя гофрети — рече Лиз, спря се и погледна към Бил.
Той се усмихна и я целуна отново.
— В тази къща май никога не оставаш без работа — изкоментира той, последвал я в кухнята.
— Само понякога. Някой ден трябва да дойдеш за обяд — рече тя и измъкна един тиган.
— Аз мислех да остана за постоянно — прошепна й Бил.
— Идеята ми харесва — тихо отвърна тя и се обърна към него.
— На мен също — рече той, вдигна Джейми от пода и го настани на раменете си. — Всъщност ужасно ми харесва.
Изрекъл това, той се обърна бавно към вратата и видя Мегън, която го гледаше и му се усмихваше.
Информация за текста
© 2000 Даниел Стийл
© 2000 Мария Борисова, превод от английски
The House on Hope Street, 2000
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Даниел Стийл. Домът на надеждата
ИК „Компас“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16884]
Последна редакция: 2010-07-18 08:00:00
1
Телефон на полицията в САЩ — Б.пр.
2
Hope (англ.) — надежда — Б.ред.
3
„Jell-O“ — Вид пудинг, производство на „General Foods Corporation“ с рекламно лого „Най-прочутият американски десерт“. — Б.пр.
4
Вкус към живота (фр.) — Б.пр.
