Даниел Стийл
Домът на надеждата
На моите прекрасни деца Беатрис, Тревър, Тод, Ник, Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара, които винаги ми вдъхват надежда и изпълват живота ми с радост.
С цялата ми любов и най-искрени благодарности!
На моите скъпи приятели, които ми помотаха да преживея толкова много неща.
На Виктория, Джо, Кати и Шарлът.
Глава първа
Джак и Лиз Съдърланд се срещнаха с Аманда Паркър в десет часа сутринта в деня преди Коледа. Над Марин Каунти, северно от Сан Франциско, грееше ясно слънце. Аманда обаче изглеждаше нервна и уплашена. Тя беше дребничка и крехка блондинка, а пръстите и трепереха почти незабележимо докато разкъсваха на безброй дребни парченца хартиената кърпичка, която стискаше в ръка. От една година насам Джак и Лиз се занимаваха с развода й. Те двамата работеха като екип от момента, в който, непосредствено след женитбата си преди осемнадесет години, основаха юридическата си кантора.
Двамата обичаха да работят заедно и през годините бяха постигнали пълно сътрудничество и разбирателство. Харесваха професията си и си разбираха от работата. Допълваха се един друг, макар че маниерите им на работа бяха съвършено различни. Тактиката на доброто и лошото ченге, която Лиз и Джак прилагаха непреднамерено, а понякога дори и подсъзнателно, даваше добри резултати както за тях, така и за клиентите им. Джак неизменно приемаше ролята на агресивен и винаги готов за конфронтация адвокат, който се бори като лъв за по-изгодни условия и по-големи обезщетения за клиентите си, безжалостно притиска опонентите си в ъгъла и не им дава да мръднат оттам, докато не получи за клиента си онова, което си е поставил за цел. Лиз, от друга страна, проявяваше по-голяма загриженост и доброта, подхождаше творчески към тънкостите и детайлите във всяко едно дело, държеше клиентите за ръчичка и им вдъхваше увереност, когато това бе необходимо, и се бореше за правата на децата им. На моменти различията в подхода им към дадено дело ставаха причина за разногласия и спорове. Точно такъв бе и случаят на Аманда. Въпреки множеството злобни и отмъстителни номера на съпруга й, въпреки заплахите му, постоянните словесни атаки, че и физическа саморазправа от време на време, Лиз смяташе, че Джак възнамерява да постъпи с него твърде сурово.
— Ти да не си се побъркала? — направо я попита Джак преди пристигането на Аманда. — Спомни си само какво й е причинил този тип. В момента издържа финансово трите си любовници, мами съпругата си от десет години насам, укрива от нея всичките си доходи, не дава пукната пара за децата си и иска да се отърве от този брак, без да плати нито цент. И какво предлагаш да направим? Да му открием попечителски фонд и да му се извиним за изгубеното време и причинените неприятности?
Ирландската борбеност на Джак отново бе взела връх. А Лиз, която благодарение на искрящата си червена коса и яркозелени очи създаваше впечатление за огнен и кипящ темперамент, в действителност бе много по-умерена от съпруга си. Джак имаше тъмни очи, които в момента блестяха заплашително, а косата му бе побеляла напълно още когато бе тридесетгодишен. Хората, които ги познаваха добре, ги дразнеха от време на време и твърдяха през смях, че двамата приличат на Кетрин Хепбърн и Спенсър Трейси. И въпреки епизодичните им разгорещени спорове всички техни колеги и приятели знаеха, че Джак й Лиз са луди един за друг. Любовта помежду им бе все още жива и пламенна, а бракът им бе солиден. Имаха семейство, за което всички им завиждаха, и пет деца, които обожаваха. Четири от тях бяха наследили червената коса на майка си и само най-малкото момче бе взело черната на баща си.
— Не твърдя, че Филип Паркър не заслужава да бъде разпнат — спокойно обясни Лиз. — Опитвам се само да ти кажа, че, ако го притиснеш твърде силно, той ще си го изкара на нея.
— Аз пък ти казвам, че той има нужда точно от това. В противен случай ще продължи да я разиграва до безкрайност. Трябва да го ударим там, където ще го заболи най-силно. А в случая това е портфейлът му. Не можем да му позволим да се измъкне след всичко, което й е причинил, Лиз, и ти го знаеш.
— Обаче ти възнамеряваш да измъкнеш килимчето изпод краката му и да парализираш целия му бизнес…
В думите й имаше смисъл, но неотстъпчивата тактика на Джак неведнъж бе давала добри резултати и той бе постигал за клиентите си обезщетения и издръжки, каквито малко други адвокати можеха да извоюват. Славеше се като адвокат, който е не само непреклонен борец, но и брилянтен стратег, умеещ да печели купища пари за клиентите си. И в момента искаше да постигне точно това за Аманда. Независимо че Филип Паркър бе натрупал няколко милиона долара благодарение на печелившия си компютърен бизнес, Аманда и трите им деца живееха на ръба на мизерията. След раздялата им той й отпускаше минимална парична сума, с която тя едва успяваше да ги нахрани и облече. Положението изглеждаше още по- скандално предвид сумите, които Паркър прахосваше по любовниците си и чисто новото порше, което си купил наскоро. В същото време Аманда не можа да си позволи да купи скейтборд на сина си за Коледа.
— Довери ми се, Лиз. Този тип е тиранин и грубиян, но ще заквичи като малко прасенце, когато го приковем в съда. Зная какво правя, вярвай ми.
— Джак, той ще я нарани, ако го притиснеш твърде силно.
Лиз изпитваше опасения и страхове, породени от разказа на Аманда за психическия тормоз, продължил цели десет години, и за двата жестоки побоя, които щеше да помни докато е жива. След първия случай Аманда си тръгнала, но с обещания, емоционален рекет, заплахи и подаръци той я подмамил да се върне. Лиз вече знаеше със сигурност, че Аманда се страхува до смърт от съпруга си и смяташе, че страховете й са напълно основателни.
— Ако се наложи, ще го шамаросаме и с една ограничителна заповед — успокои съпругата си Джак само миг преди Аманда да влезе в офиса.
Той се зае да й обясни какво предстои в съда тази сутрин. Целта им бе да издействат замразяване на всичките авоари на съпруга й, за да парализират бизнеса му, принуждавайки го по този начин да предостави допълнителната финансова информация, която искаха от него. Единственият пункт, по който тримата постигнаха единодушно съгласие, бе, че този ход на Джак няма никак да се хареса на Филип Паркър. Аманда изглеждаше ужасена.
— Не съм сигурна, че трябва да го правим — тихичко възрази тя и се обърна към Лиз за подкрепа.
Джак винаги я бе плашил малко, но Лиз й се усмихна окуражително, макар самата тя да не бе напълно убедена, че Джак наистина знае какво прави. По принцип тя безусловно се доверяваше на преценките му, но този път твърдоглавата му неотстъпчивост я притесняваше. Джак Съдърланд обаче изпитваше опиянение от всяка битка и победа, особено пък от името на онеправданите. А в този случай искаше да извоюва убедителна победа заради клиентката си. Смяташе, че Аманда го заслужава, и Лиз бе напълно съгласна с него. Възраженията й касаеха единствено начина, по който той възнамерява да постигне тази победа. Познавайки Филип Паркър, Лиз смяташе, че е опасно да го притискат прекалено силно.
Джак продължи да разяснява стратегията си пред Аманда още половин час, след което в единадесет преди обяд тримата влязоха в съдебната зала.
Филип Паркър и адвокатът му вече бяха там. Той вдигна очи и погледна Аманда с привидно безразличие. Само миг по-късно обаче, решил, че никой не го наблюдава, Лиз го забеляза да я гледа по толкова красноречив и ужасяващ начин, че по гърба й пробяга хлад. Цялото държание на Филип Паркър целеше да припомни на Аманда, че той е човекът, който контролира живота й. А погледът, който й хвърли, трябваше да я сплаши и унижи. В следващия миг, сякаш за да я обърка напълно, той й се усмихна топло и сърдечно. Всичко бе хитро измислено и, макар посланието му да продължи само миг, то оказа желания ефект върху Аманда. Тя видимо се притесни, наведе се към Лиз и прошепна нервно в ухото й:
— Той ще ме убие, ако съдията замрази бизнеса му.
— Буквално ли говориш? — също шепнешком попита Лиз.
— Не… не… Не мисля… но той ще полудее от ярост. Утре трябва да дойде да вземе децата и аз просто
