напръскаме с червена и зелена боя. Какво ще кажеш?
Той са замисли за миг, а след това кимна одобрително.
— Сигурно ще станат много красиви. Може ли аз да ги напръскам?
— Разбира се. — Лиз сложи пред него тава с наредени в нея курабийки с формата, на коледни елхички. След това му подаде и шприца, в който бе сложила червена боя.
Джейми се залови с усърдие за работа, а когато свърши, Лиз му подаде следващата тавичка. Продължиха да работят в екип докато украсят всички сладки, след което Лиз ги сложи във фурната да се пекат. Забеляза обаче, че Джейми изглежда угрижен.
— Какво има? — очевидно беше, че детето е притеснено от нещо. А в такива случаи бе много трудно да се прогони неприятната мисъл, зародила се в малката му главичка.
— Ами ако не ми го донесе?
— Кой? — Двамата разговаряха помежду си с къси изречения — отдавна бяха свикнали да общуват по този начин и не срещаха никакви затруднения.
— Дядо Коледа — отвърна Джейми и погледна тъжно майка си.
— Колелото? — Той кимна. — И защо да не ти го донесе? Ти беше много послушно дете през изминалата година, миличък. Обзалагам се, че ще ти го донесе. — Не й се искаше да го лиши от изненадата, но едновременно с това се стараеше да го успокои и да му вдъхне малко увереност.
— Може да си помисли, че не мога да го карам още.
— Дядо Коледа е много умен. Знае, че можеш да се научиш. Освен това ти му писа, че Питър е обещал да ти помогне.
— Мислиш ли, че ми е повярвал?
— Сигурна съм. Защо не отидеш да си поиграеш малко или пък да провериш какво прави Керъл. Ще те повикам, когато сладките станат готови. Ти ще ги опиташ пръв.
Той се усмихна при мисълта за вкусните курабийки и, забравил за Дядо Коледа, тръгна да потърси Керъл. Джейми, който все още не можеше да чете, много обичаше часовете, през които Керъл му четеше на глас.
Лиз се приближи до един шкаф, откъдето измъкна няколко грижливо скрити подаръка и ги сложи под елхата. Когато курабийките се опекоха, тя извика на Джейми. Той обаче бе толкова погълнат от заниманията с Керъл, че отказа да слезе в кухнята. Лиз подреди сладките в подноси и ги остави на кухненската маса. След това се качи горе, за да опакова книгата на Чосър, която бе купила за Джак. Другите му подаръци бяха опаковани от седмици, но рядката книга с елегантна кожена подвързия бе намерила съвсем наскоро в една книжарничка.
Остатъкът от следобеда измина неусетно. Питър се прибра малко преди Джак. Изглеждаше щастлив и развълнуван. Погълна цяла шепа курабийки, а след това попита дали може да отиде у Джесика веднага след вечеря.
— Защо този път не дойде тя? — недоволно попита Лиз. Вече почти не го виждаха — той беше или на тренировка, или на училище, или пък у приятелката си. Откакто взе шофьорската си книжка, като че ли се прибираше само за да преспи в дома си.
— Родителите й не й позволяват. Нали е Бъдни вечер.
— У дома също е Бъдни вечер — напомни му Лиз.
В този момент Джейми се появи в кухнята, взе си една сладка и изгледа с обожание по-големия си брат. Питър беше героят на Джейми.
— В дома на Тими не е Бъдни вечер. Той е евреин — съобщи той и Питър разроши с обич косата му. След това грабна още една шепа сладки. — Аз ги правих — похвали се Джейми и посочи курабийките, който бързо изчезнаха в устата на брат му.
— Вкусни са — с пълни уста рече брат му, а след това отново се обърна към майка си. — Тя не може да излезе тази вечер, мамо. Защо не може аз да отида при нея. Тук е скучно.
— Благодаря ти. И все пак трябва да останеш, защото имаш задължения в този дом — отвърна твърдо Лиз.
— Трябва да ми помогнеш да оставя сладки и моркови за Дядо Коледа и елените — сериозно го подсети Джейми.
Двете момчета изпълняваха този ритуал заедно всяка година. Джейми би бил много разочарован, ако Питър го изоставеше самичък, и той го знаеше.
— Не може ли да изляза, след като Джейми си легне? — попита Питър и Лиз установи, че й е трудно да му откаже. Той беше добро дете и отличен ученик и тя съзнаваше, че не би могла да не го възнагради за старанията му.
— Добре — отстъпи с нежелание. — Но трябва да се прибереш рано.
— Най-късно в единадесет. Обещавам.
В този момент в кухнята влезе Джак. Изглеждаше уморен, но доволен. Беше приключил с коледното пазаруване, убеден, че е намерил съвършения подарък за съпругата си.
— Здравейте! Весела Коледа! — поздрави той, грабна Джейми, вдигна го във въздуха и го притисна в мечешките си прегръдки. Момчето се разсмя от удоволствие. — Как прекара деня, млади момко? Готово ли е всичко за Дядо Коледа?
— Двамата с мама му направихме сладки.
— Аха! — Джак си взе една курабийка, изяде я, а след това се приближи и целуна Лиз. — Какво ще вечеряме?
— Шунка. — Керъл бе сложила месото във фурната, а Лиз се канеше да приготви любимите им сладки картофи с подправки и грах.
В самия коледен ден неизменно печаха пуйка, а Джак приготвяше своята специална плънка.
Лиз му сипа чаша вино и го последва във всекидневната. Джейми вървеше по петите им. Питър отиде да телефонира на Джесика, за да й каже, че ще отиде у тях след вечеря. Докато седяха във всекидневната, Лиз и Джак чуха писъците на Мегън, когато Питър измъкна телефона от ръцете й и прекъсна разговора й с един от многото й обожатели.
— Я по-тихо, вие двамата! — провикна се Джак, след което се отпусна на дивана до съпруга си, за да се наслади на празничната обстановка в дома им.
Коледната елха искреше, осветена от безброй лампички, в стаята звучаха коледни песни. Джейми се настани щастливо до майка си и докато двамата възрастни си бъбреха, той тихичко си тананикаше нещо. След няколко минути се отегчи и излезе, за да потърси Питър или Керъл.
— Той се тревожи за колелото — прошепна Лиз и Джак се усмихна. И двамата знаеха колко щастлив ще е синът им, когато види велосипеда. От години си мечтаеше за колело и те най-после бяха решили, че е готов за него. — Цял следобед говори за това колело и се притеснява, че Дядо Коледа няма да му го донесе.
— Ще го сглобим, след като заспи — прошепна Джак, наведе се към Лиз и я целуна. — Казвал ли съм ти колко си красива, адвокате?
— Не и в последните няколко дни — ухили му се в отговор тя.
Въпреки дългогодишния им брак и децата, които неизменно бяха край тях, в отношенията между двамата все още имаше романтика. Джак беше особено добър в това отношение — от време на време организираше романтични вечери само за тях двамата, водеше я в изискани ресторанти, а понякога си позволяваха да заминат заедно за уикенда. Имаше случаи, в които дори й изпращаше цветя без никакъв специален повод. Тъй като двамата работеха заедно и имаха предостатъчно поводи за разногласия, умението му да прогони отегчението и скуката и да запази романтиката в отношенията им наистина бе цяло изкуство. Двамата никога не си омръзваха и Лиз бе особено благодарна на Джак за усилията, които полагаше, за да разнообрази живота им.
— Днес следобед, докато двамата с Джейми правехме курабийките, си мислех за Аманда Паркър. Надявам се, че онзи негодник няма да я тормози след днешното дело. Нямам му никакво доверие.
— Трябва да се научиш да оставяш работата си в кантората — сгълча я той, а след това си сипа още една чаша вино. Джак винаги бе твърдял, че по-добре от нея умее да се абстрахира от служебните си ангажименти, когато си у дома.
— Не видях ли в антрето едно куфарче, претъпкано с документи? — подразни го тя и Джак се
