онези влажни дни в Ню Йорк, когато въздухът бе наситен с изпарения, обичайни за края на август, и тя се разхождаше безцелно из дневната по бельо, когато той се появи в измачкани работни дрехи и с двудневна брада, за която не бе имал време да се погрижи. Седмицата бе невероятно тежка за него, но както обеща, той напусна отделението по обяд и когато видя съпругата си, се засмя и захвърли пейджъра си на кухненския плот.
— Ако това чудо се включи през някой от следващите три дни, ще убия някого — закле се той, взе си бира и се просна на дивана, а в погледа му се четеше възхита от белия сатенен сутиен и бикини на жена му. — Надявам се това да не е модел на облеклото ти на гастролната презентация. Възможно е да продадеш много акции, но нищо чудно и да предизвикаш бунт.
Тя се наведе и го целуна, а той опитно прокара ръка по копринената кожа на бедрото й, а после отново отпи от ледената бира, преди да я остави на масичката за кафе.
— Господи, колко съм уморен — въздъхна Стив. — Сякаш през уикенда половината население на Ню Йорк се бе изпозастреляло, а другата половина бе изпопадало и бе изпочупило крайниците си. Ако видя още едно ранено тяло, мисля, че ще изпадна в психически срив. — После й се усмихна, започваше да се отпуска от напрежението през трите дни, прекарани в травматологичното отделение. — Толкова е приятно да те видя. Започвах вече да се питам дали всъщност сме женени. Все едно съм женен за стюардеса — това чувство изпитвам, когато теб те няма, а аз съм тук, или когато ти си вкъщи, а аз — на работа. Понякога е малко странно, нали?
— Така е, но последните две седмици не бях в състояние да направя нищо. Когато се върна, всичко отново ще тръгне спокойно. Обещавам.
— Да, за около две минути — той изглеждаше необичайно изтощен, беше спал общо шест часа през последните три денонощия. Тя се питаше как издържа. Мередит поне можеше да се прибере вкъщи нощем и да си почине, преди на следващата сутрин пак да отиде в офиса. — Надявам се да нямаш друго първично предлагане на акции поне през следващите шест месеца — отбеляза той и тя се усмихна.
— Не съм сигурна, че партньорите ми ще приемат идеята ти — отговори тя и отпи от бирата му, после се настани до него на дивана.
Въпреки че климатикът бе включен на най-висока степен, в апартамента все пак бе горещо. Цялата седмица бе около четирийсет градуса, а към полунощ падаше до двайсет и осем. През изминалата седмица на няколко пъти намаляваха електроподаването, но тя и нейните сътрудници работиха въпреки приглушеното осветление. Болниците не бяха засегнати от икономиите, имаха собствени генератори заради операциите и животоспасяващата апаратура.
— Какво искаш да правим през уикенда? — попита той, загледан в нея с любов, нежно прокарвайки ръка по светлорусата й коса.
Беше смъртно уморен, но не можеше да не забележи, че тя е възбуждащо привлекателна и красива. Никога не я възприемаше като инвестиционен банкер, за него бе просто много красива жена. Професионалният й опит бе малко интересуващо го обстоятелство и за Стивън имаше точно толкова значение, колкото и доходите й. Гордееше се с нея, но никога не бе любопитствал колко пари печели. Когато се ожени за Мередит, тя учеше в бизнес колежа на Колумбийския университет, бе на пълна стипендия и нямаше и стотинка. Цялото й състояние и богатото възнаграждение, което получаваше сега, го караше да се чувства добре, но той не би се притеснявал, ако гладуваха и живееха в студио някъде в Уестсайд, което несъмнено щеше да се случи, ако се издържаха с неговата заплата. Финансовото неравенство между тях обаче никога не бе представлявало проблем за когото и да било от двамата. Тя получаваше огромна заплата и през годините бе направила някои превъзходни вложения, но в интерес на истината те нямаха значение за него.
— Бих искала да отида на бейзболен мач — призна тя с усмивка. Беше страстен бейзболен запалянко, когато имаше време за това, същото важеше и за него, ала този път Стив не прие особено ентусиазирано предложението й.
— В тази жега? Обичам те, но мисля, че си луда. Какво ще кажеш за един филм… след като прекарам следващите двайсет и четири часа с теб в леглото. Това преди всичко, мисис Уитман. — Усмихна й се сладострастно и тя се разсмя.
Копнежът му за нея бе огромен, дори в момент като този, когато бе съсипан от умората. За него бе рядкост да е толкова изтощен, че да не прави любов с нея, освен ако не бе прекарал изключително потискащ ден в работата и не бе загубил пациент. Само тя знаеше колко страдаше той при смъртта на негов болен, особено на дете.
— Всъщност мислех този следобед да приготвя багажа си и повече да не мисля за него през целия уикенд. Защо не се отпуснеш — изкъпи се, дремни, а когато се събудиш, ще съм приключила.
— Идеята не е лоша. Съсипан съм… ала ще се съглася само ако се закълнеш, че няма да ходиш в офиса, докато спя.
— Кълна се, няма. Те не ме очакват през следващите две седмици и искам да ти припомня, че следващия уикенд също ще се прибера при теб, след като приключим в Сан Франциско. Калан ще отиде при децата си, а аз вземам полета в петък вечерта. Ще се прибера вкъщи в събота в шест сутринта и ще остана до заминаването си за Бостън в неделя.
— Това все пак е нещо. Предполагам, че трябва да бъда благодарен за малките радости.
— А по-следващия уикенд можем да се срещнем в Лондон или Париж, когато завърша гастролната презентация.
Той я погледна моментално развълнуван при мисълта за откриващата се възможност и изчисли бързо:
— Кой уикенд е този? След две седмици? — В отговор тя кимна. — По дяволите, на повикване съм. Лукас ще бъде в Далас на някаква среща и аз ще го замествам през уикенда.
— Не се тревожи за това, тогава ще се прибера. В Париж можем да отидем друг път.
Тя се наведе и го целуна, после отиде до спалнята да си вземе необходимите неща за пътуването. А Стив се насочи към банята и стоя под душа близо половин час, за да отмие миризмата, изтощението и мъката на травматологичното отделение. А след това се изтегна на леглото да си почива гол, като я наблюдаваше как се движи спокойно из стаята и опакова багажа си. Пет минути по-късно вече спеше дълбоко.
Стори й се много хубав, когато спря веднъж-дваж да го погледа как спи. Целият им живот беше изпълнен с предизвикателства и беше подреден до последната минута, а въпреки това те продължаваха да се обичат много. Даваше си сметка, че до голяма степен тяхната връзка се развиваше толкова добре, защото той винаги я разбираше и проявяваше търпение. Знаеше, че много други мъже биха се почувствали заплашени от изискванията, които работата й налагаше. Ала не и Стив, той беше щастлив, че тя получава удоволствие от това, което прави, че е удовлетворена от работата си. Това бе идеалното съчетание.
Малко след четири часа Мередит затвори и последната пътна чанта и седна да почете списание и да си почине, нещо, което правеше рядко, но вече бе привършила цялата си работа и дори безкрайно променяните забележки в червено бяха готови. Куфарчето й беше сложено до чантите и през следващите два дни и половина тя нямаше какво друго да прави, освен да се наслаждава на съпруга си.
Той все още спеше дълбоко и похъркваше леко, когато тя чу странно жужене откъм дневната и когато се запъти натам да види какво е, разбра, че е пейджърът му. Загледа се в него подозрително, все едно бе животно, което можеше да я нападне, ако отиде твърде близо до него, но изпитваше и чувство на вина да го пренебрегне. В болницата знаеха, че не е на разположение и след като го търсеха, може би беше важно, може би някой в тежко състояние имаше нуждата от опита и умелите ръце на Стив. Тя бавно се приближи и погледна екранчето на пейджъра. Мигащата червена светлина трепкаше и на интервали се изписваше номер 911. Каквото и да беше, нямаше съмнение, че е спешно. Знаеше какво трябва да направи. Взе го в ръка, влезе тихо в спалнята им и нежно докосна съпруга си по рамото. Той се размърда за миг и се усмихна насън, а после се протегна да напипа гърдата й. Вече беше готов да изпълни дадените обещания, но се намръщи, когато чу жуженето на пейджъра си. Отвори очи и я погледна. Без да каже дума, тя му го подаде и той видя изписания номер 911.
— Кажи ми, че имам кошмари — той се преобърна и го взе от нея. — Този уикенд Лукас си е тук, не им трябвам — промърмори с тежка въздишка.
— Може би трябва да се обадиш — нежно го посъветва тя, седнала до него на леглото. — Може би
