вземеш да се мотаеш на презентацията по бельо… внимавай с онзи Дау…
Той не бе забравил сравнението с Гари Купър и това явно не му харесваше, ала и вярваше и знаеше, че никога не би му изневерила. Не обичаше да са разделени толкова дълго, а това вече се случваше със седмици. Надяваше се нещата да се променят, щом приключат ангажиментите им по злополуката и нейните пътувания.
— Може би през някой уикенд ще можем да заминем.
— С удоволствие.
Той й се обади още веднъж преди тя да тръгне за летището в понеделник следобед, но беше в паузата между две операции и се наложи да затвори след секунди. Веднага след това тя взе пътните чанти и куфарчето си и излезе навън да хване такси до летището. По улиците цареше пълен хаос. Както Стив бе предвидил, мерките за сигурност бяха много големи и тя се регистрира за полета си до Чикаго едва след час. Имаше чувството, че напуска военна зона. На летището имаше дори въоръжена охрана и войници с автомати.
С облекчение се качи най-сетне на самолета и след време се озова в относителното спокойствие на летище, „О̀Хеър“ в Чикаго. Един час по-късно вече се бе настанила в хотела, а когато се регистрира, Калан Дау все още не бе дошъл. Обади й се от стаята си час и половина по-късно, заприлича й на дете, което за пръв път отива на лагер, малко уплашен и превъзбуден.
— Какъв е този град, в който живееш — започна той без предисловия. — Гледам новините от петък. Божичко, ужасно е!
— Така е. Съпругът ми работи в главната травматологична болница в Ню Йорк. От петък при тях са постъпили над триста тежко ранени пациенти.
— Сигурно е много зает — отбеляза Калан, в гласа му прозвучаха уважение и възхищение.
— Вярно е. Оттогава не съм го виждала. При всеки наш разговор съобщаваше ужасни подробности. От експлозията досега са починали близо двеста души. Както и да е, какво става с теб? Готов ли си за голямата презентация утре?
Започваха с работна закуска сутринта, където щяха да направят презентацията си пред потенциални инвеститори. Щяха да покажат диапозитиви, следваше няколкоминутно нейно експозе, после тя щеше да представи Калан Дау, който да направи презентацията на кампанията си, а след него щеше да говори финансовият директор Чарли Макинтош. Щяха да завършат с въпросите на присъстващите. По обяд започваха всичко отначало за друга група потенциални инвеститори. Даваше си сметка, че в края на седмицата всичко щеше да му е познато, но за момента, преди да са започнали, очакваше той да е нервен.
Това бе велик момент, за който всички бяха работили усърдно. Мередит изобщо не се тревожеше. За нея бе интересно да види кой ще дойде и да дирижира всичко безкрайно прецизно. Надяваше се да бъдат добре приети, а кандидатите за емисията да се окажат повече от очакваното, което означаваше поръчки за повече акции, отколкото бяха запланувани. Целта винаги бе кандидат-купувачите да са повече, да се наберат повече поръчки, отколкото можеха да бъдат удовлетворени, защото това гарантираше висока цена на вторичния пазар, ако акциите в обръщение не бяха достатъчно. В този случай поръчките на „зелено“ в размер на пет до десет процента повече акции би трябвало да бъдат добавени към първоначално предвидените, което щеше означава повече акции, но все пак недостатъчно за задоволяване на всички поръчки. Желателно бе търсенето на потенциалните инвеститори да не бъде удовлетворено напълно, което би означавало пълна победа за фирмата на Калан и нейните гаранти. На Мередит много й се искаше в случая да се стигне точно до това.
— Не ми е приятно да го призная — притеснено каза Калан, сякаш бе момче, — но ми се струва, че съм малко нервен. Все едно съм девственица.
— Няма да е за дълго — засмя се тя. — Когато стигнем до Ню Йорк, вече ще бъдеш професионалист и гарантирам, че ще ти хареса. Човек се пристрастява.
— Щом казваш.
Тя го запозна с някои подробности — кой ще присъства на работната закуска и обяда на следващия ден. След това заминаваха за Минеаполис, за да организират там вечеря, а в сряда сутрин на същото място щеше да има закуска. После продължаваха за Лос Анжелис за вечеря, четвъртък цял ден щяха да прекарат там, а късно вечерта заминаваха за Сан Франциско за закуска и обяд в петък. После той се прибираше у дома, а тя вземаше директния полет до Ню Йорк с надеждата да се види със Стив през уикенда. По това време щеше да е изминала седмица от раздялата им и тя бе сигурна, че и двамата ще бъдат изтощени, но и щастливи да бъдат заедно. Дотогава обаче й предстоеше усилна работа.
— Изтощавам се само като слушам програмата ни — отбеляза Калан, но в гласа му се усещаше задоволство. — Ако някой от полетите ни се забави, можем да провалим цялата сделка — допълни той с нескрито безпокойство.
— Уредила съм чартърни полети от всеки град, ако стане нужда. Ще видим как ще тръгнат нещата. Утре обаче трябва да побързаме за полета до Минеаполис.
Беше действала хладнокръвно, както винаги. Бе помислила за всички подробности. Бе свикнала с тези ситуации, както и да урежда и най-дребните детайли. Дори бе разбрала от секретарката му какво обича да пие и бе осигурила в хотелския му апартамент бутилка от любимото му шардоне и съставките на коктейла „Сапфирено мартини“ — малък жест, който той оцени, когато огледа обстановката. Тя беше невероятна жена.
— По-добре си почивай тази вечер, за да си свеж за първата ни презентация утре. — Заприлича му на икономка, която се грижи за момчетата в училищен пансион, и той се разсмя.
— В интерес на истината, надявах се да вечеряш с мен. Можем да отидем по-рано, Мередит. Ако остана тук сам, ще се тревожа и до сутринта ще полудея.
Тя сякаш се поколеба за момент. Беше прекарала уикенда самотно вкъщи, без Стив, и предложението за вечеря й се видя привлекателно.
— Не съм сигурна, че трябва да ти позволя да правиш това, но може би ако отидем по-рано на вечеря, Кал… Не искам да стоиш буден до късно.
Той отново се разсмя и обеща да се прибере в стаята си веднага след вечеря.
— Все едно се чувам как разговарям с децата. Ще се оправя. Обещавам. Ще се прибера тук и ще пия мартини до сутринта.
— О, страхотно — засмя се Мередит. — Може би трябваше да прибера тези бутилки. Вече си мисля, че е най-добре да ти дам приспивателно, за да заспиш дълбоко. Разбира се, че ще се оправиш. Когато всичко свърши, ще бъдеш много горд с „Дау тек“. Всички ще се гордеем.
— Толкова съм ти благодарен за всичко, което направи за мен, Мередит. Ти си невероятна.
Несъмнено бе искрен, но в момента бе също много притеснен.
— Не повече от всеки друг от фирмата, Кал — скромно отвърна тя. — В подготовката участваха много хора, а анализаторите и пазарните експерти помогнаха също, както и партньорите ми.
— Дори Комисията по ценните книжа и фондовите борси беше добра с нас — потвърди той със задоволство. Проспектът бе изчерпателен и те, изглежда, го бяха харесали. — Както и да е, хайде да вечеряме и да празнуваме. Вероятно това ще е последната ни сносна вечеря за тази седмица.
Той вече бе чувал, че храната на гастролните презентации по правило е отвратителна и обикновено отговаряше на определението „гумено пиле“. Ала той не се тревожеше дали храната ще е добра, интересуваше го само всичко с презентацията да е наред. А след като бе в умелите ръце на Мередит, вече започваше да се заразява от нейния оптимизъм.
Срещнаха се точно в седем и трийсет. Бе поръчал лимузина, която да ги откара до ресторанта, и тя ги чакаше отвън, а Кал изглеждаше както винаги красив и безупречно елегантен, и разбира се, с калифорнийски тен. Приличаше й повече на актьор или на фотомодел, отколкото на бизнесмен, ала тя работеше с него от доста време и вече се бе убедила в деловите му качества. Но най-много харесваше у него блестящия му ум, съобразителността и непринуденото му чувство за хумор. Когато бяха заедно, тя винаги прекарваше добре.
Разговаряха по пътя до ресторанта, където ги настаниха на уединена маса в ъгъла. След като си поръчаха пържоли и вино, той се обърна към нея с усмивка и й зададе въпрос, който не очакваше.
