възстановена. Явно поради това той не можеше да проумее отношенията й със Стив и се отнасяше към брака й с недоверие. Мисълта за това отново я върна към Стив и тя се усмихна сама на себе си, замислена колко много й липсва той и колко щастлива ще бъде, когато го види в събота сутринта. Бяха щастливи, след четиринайсетгодишен брак все още между тях имаше нещо много специално. А теорията на Кал, че тя не го обича или че не му вярва достатъчно, за да има деца от него, й се струваше глупава. Тя се унесе постепенно в сън с мисълта за Стив и тази нощ сънищата й бяха прекрасни.
На следващата сутрин се срещна с Кал във фоайето в седем часа, както се бяха уговорили. Разходиха се за кратко в Хънтигтън парк на чист въздух, а после се върнаха да пият кафе. Мередит бе учудена от студа, бризът беше бръснещ, а мъглата над града още не се бе вдигнала. Въпреки това разходката навън бе разнообразие, вместо да седи в неприветливите помещения, в които бяха организирани презентациите им.
— Готов ли си за следващия рунд? — попита го тя, докато похапваха кифлички с боровинки.
— Разбира се. А ти? Отегчи ли се вече от „Дау тек“?
Той изглеждаше енергичен и свеж, след като бе прекарал нощта в собственото си легло, а и явно бе щастлив, защото бе видял децата си.
— Разбира се, че не съм уморена от „Дау тек“ — тя му се усмихна, докато сервитьорката им сипваше кафе. — Предстои да завоюваме нови светове.
Ала и двамата знаеха, че в Сан Франциско щеше да им е лесно. Това бе градът, където той живееше, а жителите на Сан Франциско знаеха какво бе постигнал в Силициевата долина.
Първата им презентация за деня мина добре, след това имаха кратка закуска и тя успя да се обади в работата си. А после отидоха направо на обяд и на следващата презентация. Храниха се с ритуалното „гумено пиле“, а към два и трийсет свършиха и всичко бе готово. Калан погледна часовника си и каза, че може да се върне до офиса и покани Мередит да го придружи.
— Мисля, че бих могла да се опитам да хвана по-ранен полет — отклони поканата тя.
Имаше един в пет часа, който ако можеше да хване, щеше да се прибере у дома в един часа след полунощ. Знаеше, че на Стив това ще му хареса.
Но когато се обади в авиокомпанията от хотела, информираха я, че няма свободни места. Трябваше да чака до нощния полет. Каза на Калан, че ще остане в хотела и ще чете нещо. Ала той бе настоятелен. Искаше да я заведе в Пало Алто и отново да се срещне с хората в неговия офис, преди да отпътува от Сан Франциско. Покани я да посети и дома му, ако има време, и да се запознае с децата му.
— Нямало те е цялата седмица, ще имаш твърде много ангажименти, за да се занимаваш и с мен — не отстъпваше тя.
— Харесва ми да се занимавам с теб. Освен това винаги съм готов да получа безплатен съвет.
Той ценеше изключително високо мнението и, а тя вече знаеше за „Дау тек“ почти колкото него. Калан бе толкова горд с компанията и семейството си, че нямаше търпение да й ги покаже. Тя се качи горе, взе багажа си и след десет минути слезе при него във фоайето. А в три и половина бяха в Пало Алто. Служителите в офиса се зарадваха, когато го видяха, и веднага го заразпитваха за подробности от гастролната презентация.
— Всичко мина гладко — съобщи той с широка усмивка и погледна Мередит. — Благодарение на мисис Уитман — обясни на колегите си.
Чарлс Макинтош се бе прибрал вкъщи след обяда във „Феърмонт“. Той не бе в първа младост и се бе уморил след цяла седмица презентации. Мередит не би искала да го признае пред Кал, но за нея бе облекчение да не чува придирчивите му забележки и отрицателното му мнение за всичко. С него се работеше твърде напрегнато. А когато след обяда седнаха в кабинета на Кал, той сам заговори за това:
— Не знам какво да правя с него, Мери. Мислех, че вече ще е свикнал с идеята, но той все още е ядосан, че превръщам компанията в акционерна. Противопоставя се принципно и е съвсем искрен. В случая обаче тази позиция не е конструктивна. Тъй като чувствата му са много силни, той отхвърля работата, която трябва да свърши, не желае да се занимава с анализаторите, с Комисията по ценните книжа и фондовите борси, с акционерите. Според него ние просто грешим. Не допуска никой да погледне какво прави, понякога дори и мен. Ще спечели пари от тази операция, но съм сигурен, че дори не го е грижа за това. Просто не искаше да предприемам тази стъпка.
— Нека поговоря с него — отвърна Мередит.
Тя все още смяташе, че може да го привлече към идеята. Чарли не бе казал нищо, което да навреди, но и не помагаше кой знае колко.
— Не съм сигурен, че това е правилната тактика — Кал бе предпазлив. Чарли не одобряваше особено Мередит, а той не искаше да подсилва неприязънта му към нея. — Нека почакаме и да видим дали ще се успокои, може и сам да размисли. Не искам да го притискам. — Кал твърде много уважаваше Чарли, който бе приятел на баща му.
— Ако не се приспособи — предупреди Мередит, — е възможно акционерите ти да не го възприемат.
Тя също продължаваше да се притеснява по този повод.
— Бедният стар Чарли — отбеляза Кал, след което двамата насочиха разговора към друга тема.
Той й показа няколко доклада и двамата обсъдиха новите му идеи. Тя отново се впечатли силно от творческия му размах и от широтата на мисълта му. Неговият успех се дължеше преди всичко на тези му качества. А в пет и половина той я погледна, настанен удобно в креслото си, и й зададе странен въпрос.
— Мередит, някога мислила ли си да напуснеш инвестиционната банкова дейност?
Тя бе забележителна в професията си, той го разбираше по-добре от всеки друг, но бе установил, че Мередит проявява интерес и към бизнеса с високи технологии.
— Ти се справяш отлично и вероятно печелиш дяволски много пари.
— Така е — отвърна тя със срамежлива усмивка.
— Тук ще печелиш още повече — отбеляза Калан Дау. — Ако някога решиш да направиш промяна, ще се радвам да ми се обадиш. Надявам се, че ме разбираш.
— Поласкана съм. Но за момента не възнамерявам да отивам никъде. — Двамата със Стив бяха прекалено обвързани с Ню Йорк, за да мислят за преместване. Той имаше чудесна работа в травматологичното отделение, а тя бе омъжена за Уолстрийт.
— Това може да е по-вярно, отколкото предполагаш — рече Калан Дау. — В една старомодна фирма като тази, в която работиш, Мередит, каква кариера можеш да направиш според теб? Ти си вече партньор, но освен теб има много възрастни, солидни, добре окопали се старши партньори. Ти никога няма да управляваш тази фирма. Няма да допуснат жена на това място и ти го знаеш.
— Възможно е да се случи някой ден — спокойно отвърна тя. — Времената се менят.
— Времената са се променили навсякъде другаде. В инвестиционната банкова дейност обаче всичко се развива по-бавно. Това е последният бастион на господата, които бяха свикнали да управляват света, и все още го правят на някои места. Струва ми се, че ти си си осигурила забележителни позиции, особено в сделките с високотехнологичните компании. Няма да отречеш, че старшите партньори още изпращат хора като Пол Блек, за да те придружават на срещите с клиентите ти. Тези хора имат повече власт от теб. Ти свършваш работата, за тях остава славата. — Тя самата бе размишлявала върху това, но не искаше да го признае пред него.
— Ти си истински подстрекател, нали, мистър Дау? — Гледаше го с широка усмивка на лицето. — Какво искаш да направя? Да подам оставка, когато се прибера? Те ще бъдат доволни.
— Не, струва ми се, че само хвърлям камък в локвата. Когато видя добра възможност, не мога да не действам. Ние работим добре заедно, Мередит. Мислим еднакво за много неща. Не искам да те изпускам.
Не можеше да не се съгласи с него, но и не можеше да се каже, че бяха пропуснали възможността.
— Не бих казала, че сме си губили времето заедно, нали? — Бяха организирали прекрасно първичното предлагане на акции заедно.
— Разбира се, че не. Просто вече мисля колко ми е неприятно, че съвместната ни работа приключи. Мога всеки ден да ти се обаждам и да се съветвам. Като си мисля за това, разбирам, че вече трупам
