неспокойно цяла нощ, преследвана от сънища, в които Стив й крещеше, заобиколен от множество деца, които плачеха и викаха, и се вкопчваха в нея като малки демони.
Глава 5
Пътуването, свързано с емисията ценни книжа, което Мередит организира за Калан Дау, премина блестящо. В Чикаго имаха огромен успех, речта му мина много добре и дори финансовият директор се представи забележително. Въпросите, които задаваха присъстващите, бяха интелигентни и конкретни, а отговорите на Кал бяха тъкмо това, каквото те очакваха да чуят. В Минеаполис събитията се развиха още по-добре.
Когато стигнаха в Лос Анжелис, Кал и Мередит бяха много ентусиазирани, защото имаха заявки за почти цялата емисия. Във всички случай акциите щяха да бъдат недостатъчни. Очертаваха се повече инвеститори, отколкото им бяха необходими.
Мередит бе в толкова прекрасно настроение и бе прекарала така чудесно с него, че почти му бе простила за нелепостите, които й бе наговорил в Чикаго за брака й. По това време вече бе решила, че гледната му точка произтича от собствения му неуспешен опит в брака. Никой от тях не спомена повече за това и докато пътуваха от град на град, между двамата се създадоха непринудени приятелски отношения. През това време бе разговаряла със Стив два пъти. Той най-сетне се бе прибрал да нощува вкъщи, ситуацията в травматологията значително се бе успокоила. Нямаше търпение да го види.
Изкара още една вечеря в Лос Анжелис, на следващия ден й предстояха още три презентации, а между закуската и обяда имаха време да се срещнат конфиденциално с още двама големи инвеститори. Емисията срещаше огромен интерес и след втората вечеря в Лос Анжелис в четвъртък вечерта те заминаха за Сан Франциско. Приземиха се в десет и петнайсет, където тя бе уредила да го чакат кола и шофьор, а друг закара нея в хотел „Феърмонт“. Кал възнамеряваше да се прибере вкъщи при децата си и щяха да се срещнат с него за работната закуска във „Феърмонт“. Бяха преживели три безкрайни дни, които обаче се оказаха изключително плодотворни.
— Ще се оправиш ли? — попита я той загрижено.
Постоянно си разменяха ролите. Тя се грижеше за него, когато имаха срещи и презентации, а по време на пътуването или докато разговаряха в паузите, имаше чувството, че той е по-големият й брат.
— Чувствам се виновен, че те оставям на летището. — След като бяха прекарали заедно три дни, се чувстваха като стари приятели.
— Мисля, че мога да си представя — усмихна му се тя. — Прибери се вкъщи и се радвай на децата. Аз ще отида в хотела, ще взема гореща вана и ще се отпусна. Ще се видим утре сутринта.
— Ще бъда там в седем и трийсет — обеща й той.
Презентацията бе насрочена за осем. После имаха още една по обяд, следвана от среща с представители на два частни инвеститора — и двата бяха университети, а после й предстоеше полет до Ню Йорк.
— Може би утре вечер ще успееш да дойдеш на вечеря с децата, след като завършат срещите ни.
— Зависи как ще се чувствам тогава — отвърна тя съвсем благоразумно. — Предполагам, че вече ти се повдига от мен. Не искам да ти се натрапвам, когато си със семейството си. А имам и много работа. — Мередит не се разделяше с вечното куфарче.
— И ти имаш нужда от малко почивка. А децата ще се радват да се запознаят с теб.
— Нека го обсъдим утре — предложи тя, докато излизаха заедно от летището. — Ще се видим сутринта. — Тя му помаха, след като се разделиха, а когато се прибра в хотелската си стая, й се обади Стив.
— Кога си идваш? Липсваш ми!
— И ти ми липсваш, скъпи. Ще си бъда у дома към седем сутринта в събота. Работиш ли?
— Да, в момента съм на работа. Но утре вечерта съм в почивка. Когато се прибереш в събота, само ела в леглото и ме събуди.
— Това е най-доброто предложение, което чувам от седмица — тя се усмихна.
Грозните думи, които Кал изрече за брака им, не бяха забравени. Но вече бе сигурна, че те не се отнасят до нея. Той бе просто циник.
— Надявам се това наистина да е най-доброто предложение, което си получавала през седмицата. Този тип нали не те сваля?
— Разбира се, че не. Става дума за бизнес.
— Как върви?
— Страхотно. Нямам търпение да стигнем до Ню Йорк. В понеделник сме в Бостън, във вторник — в Ню Йорк. Между другото, ще замина за Бостън чак в неделя вечерта. Ще имаме заедно на разположение цели два дни.
— По дяволите. Точно от това се страхувах. В неделя съм на работа, замествам Лукас.
— Няма проблем, поне ще прекараме заедно съботата.
— Казах ти, че все едно съм женен за стюардеса. Единственото, което не правиш, е да ми сервираш вечерята.
— Ще ти донеса вкъщи някоя от онези малки бутилки текила от полета утре вечерта, ако искаш.
— Донеси себе си вкъщи. Нямам търпение да те видя.
И на двамата седмицата им се видя твърде дълга и тя също копнееше за присъствието му. Следеше новините след атентата в Емпайър стейт билдинг, все още терористите, които го бяха извършили, не бяха заловени. Повечето хора бяха загинали след първата експлозия. Броят на мъртвите нарасна на над триста въпреки усилията на Стив и колегите му.
Побъбриха още няколко минути и тя взе душ. После, когато вече четеше в леглото, Калан се обади с няколко обичайни въпроса.
— Струва ми се странно, че не съм в един хотел с теб, Мери. Това ми стана навик. — Стори й се спокоен и както винаги дружелюбен.
— Ще бъдеш истински щастлив, когато след Европа ме видиш за последен път, повярвай ми. Нека обаче първо отидем до Ню Йорк. Там е най-важната презентация.
— Знам, че е така. Все още малко се тревожа за нея.
— Недей. Досега всичко върви чудесно. Вече се говори за емисията. А след Ню Йорк купувачите ще са повече, отколкото предлаганите пакети акции. Списъкът им ще е като справочник „Кой кой е в инвестиционната банкова дейност“. — Тя имаше предвид рекламното съобщение, което щеше да се появи в „Уолстрийт джърнъл“ на следващия ден след предлагането на ценните книжа, за да оповести края на сделката със списък на всички купувачи. А в този случай той щеше да е впечатляващ.
— Благодаря ти, Мередит — с благодарност изрече той. — Никога не бих постигнал това без теб.
— Глупости — отвърна тя не съвсем в тона на вежливостта и той се разсмя. Беше му приятно да работи с нея и съжаляваше, че скоро ще се разделят. — Как бяха децата ти, когато се прибра? Обзалагам се, че са се зарадвали много. — Особено след като майка им я нямаше, тя си даваше сметка колко важен трябва да е за тях Калан.
— Всъщност бяха заспали. Икономката ми е безкомпромисна, що се отнася до режима им на сън. За тях това е полезно. Ще ги видя утре вечерта, когато се прибера. Мислех първо да се отбия в офиса. Може би ще ме придружиш?
— Сигурно. Ще мина оттам на път към летището.
Възнамеряваше да остане в първокласния си апартамент и да чете материалите, спокойно да хапне един сандвич и да хване после полета за Ню Йорк.
— Ще поговорим за това по-късно — сдържано отвърна той, а после я посъветва да се наспи и й обеща да се видят на сутринта.
След като затвориха, тя дълго лежа в леглото, не може да заспи, мислеше за него. Той бе чудесен мъж и добър приятел, но в известен смисъл тя го съжаляваше. Бе толкова очевидно, дори за външен човек като нея, че той бе силно наранен от предателството на съпругата си, от факта, че в крайна сметка го бе изоставила. Обичаше децата си, но явно в сърцето му не бе останало място за любов към друга жена. Сякаш Шарлот бе унищожила частица от него и сега, осем години по-късно, тази частица все още не бе
