— Е, разкажи ми за този доктор Килдеър, за когото си омъжена, Мередит. Работата на травматолога трябва да е доста напрегната, особено след атентат като този през уикенда. Сигурно не го виждаш много- много.
— Така си е — тя се усмихна, — но аз също съм твърде заета. Между нас има добър баланс в това отношение.
— Отдавна ли сте женени? — Той явно се интересуваше от нея, а досега тя не бе споменала нищо за личния си живот. Единственото, което бе научил, е как се справя професионално.
— От четиринайсет години. Оженихме се, когато бях в Колумбийския университет, в бизнес колежа.
Донесоха виното и сервитьорът напълни чашите.
— Имате ли деца?
— Не. — Произнесе го с изненадваща твърдост в гласа, а той повдигна едната си вежда, учуден от тона й.
— Това ми прозвуча като категорично не. Да разбирам ли, че идеята не ти допада много?
Мередит бе пробудила любопитството му.
— Нямах предвид това. Просто и двамата страдаме от липса на време. Винаги съм смятала, че един ден ще имаме… просто не виждам кога. Започвам да мисля, че е възможно да не се случи никога.
— Ще бъдеш ли разочарована, ако не стане? — Жадуваше да научи за нея колкото бе възможно повече, пък и тя нямаше нищо против да разговаря с него. Така или иначе през следващите две седмици щяха да прекарат доста време заедно. Нямаше да навреди, ако знаеха повече един за друг.
— Мисля, че не — искрено му отвърна тя. — В известен смисъл би било облекчение да не мисля за това, да не се налага да преценявам кога и дали ще сме в състояние да го направим и дали ще бъдем почтени към децата си и един към друг. Съпругът ми обаче би се разочаровал, ако нямаме деца. Напоследък често повдига този въпрос.
— А ти? Разговаряш ли с него по тази тема?
Кал я притискаше.
Тя се усмихна в отговор на въпроса му.
— Говорех повече за твоето първично предлагане на акции, за забележките в червено — ето за какво говорех.
— Това е показателно, нали?
Той също й се усмихна.
— Просто не виждам смисъл да имаш деца, след като през по-голямата част от времето си на работа до полунощ, а понякога и до два часа през нощта. А когато в болницата настъпи напрежение, Стив работи на смени по шейсет и осем до седемдесет и два часа, или докато имат нужда от него, а после остава при пациентите колкото е необходимо. И кога при това положение е възможно да бъдем с децата си? В някой от редките ни уикенди заедно или за седмица през лятото? Не би било честно към тях. Те заслужават да получат повече от родителите си. Ами ти? Как се справяш? Последния път, когато бях в Калифорния, ми каза, че имаш три деца.
— Така е. Майка им много приличаше на теб. Тя беше адвокат в развлекателния бизнес. Когато се запознахме, работеше в Лос Анжелис. По това време живеех там. Дори не искаше да се женим. Уговарял съм я да се омъжи за мен, насилвал съм я, както казваше по-късно, а когато преди години се преместих в Сан Франциско, за да стана част от Силициевата долина, тя отказа да дойде с мен.
— И това бе краят? — Мередит го погледна изненадано, не проумяваше как е възможно съпругата му да е била толкова непреклонна. Сан Франциско не изглеждаше лошо място за живот, а тя предполагаше, че и там има адвокати в развлекателния бизнес, макар и не с този размах, както в Лос Анжелис. Ала Калан й отговори с усмивка:
— Не, това не беше краят. Тя пътуваше до Лос Анжелис и обратно. Лудницата беше пълна. Никога не се случвахме заедно в един и същи град, а когато успявахме и се събирахме или нещо ни тревожеше и изобщо не общувахме, или бяхме изморени. Изненадващото във всичко това бе, че решихме да имаме деца. Може би решихме не е точната дума. Първото се появи по случайност, а следващите две бяха в резултат на моето настояване, че не е добре да имаме само едно дете.
— Аз съм едно дете — отбеляза Мередит развеселена.
— И аз — отвърна Калан и не я изненада кой знае колко.
Той притежаваше енергичността, стимула и амбицията да успее, които бяха типични за единствените деца.
— Сега няма проблем, но не мисля, че ми беше много приятно като дете. Пък и смятах, че след като ние сме толкова заети, е добре да имат брат или сестра.
— Изненадана съм, че е приела теорията ти.
— Тя беше лоялна. Наистина положи усилия за известно време. И двамата искахме нещата да потръгнат, но струва ми се, аз бях този, който не разсъждаваше трезво. Тя никога не е била със силно развит майчински инстинкт и се интересуваше много повече от бизнеса, отколкото от децата си. Наехме детегледачка и веднага след раждането се връщаше в Лос Анжелис със следващия самолет, който беше в състояние да вземе. Когато си идваше през уикендите, приличаше по-скоро на леля, дошла на посещение, отколкото на тяхна майка. Накрая започна да се прибира вкъщи все по-рядко. Казваше, че е прекалено шумно и цари голям хаос. Истината е, но аз никога няма да я кажа, че децата я подлудяваха.
Всичко това звучеше тъжно на Мередит, точно това не искаше да се случи в живота й. Питаше се как ли се чувстват сега децата му и колко висока цена са платили в емоционално отношение за безотговорното поведение на майка си.
— А къде е тя сега?
— Това е друга история. Онова, за което не си дадох сметка, улисан в проблемите, е, че те с партньора й са имали романтично увлечение в продължение на няколко години преди да се запознаем и през по- голямата част от брака ни. Бяхме женени от седем години, когато тя ми призна. Вече имахме три деца, а тя искаше да ни напусне. Даде ми попечителство върху децата, без да й мигне окото, година по-късно те закриха практиката си в Лос Анжелис и се преместиха в Лондон, за да открият кантора там. Бяхме разведени от осем години, когато преди няколко години тя най-сетне се омъжи за него, и мисля, че са много щастливи. Не е нужно да казвам, че нямат деца.
— Вижда ли понякога децата?
— Три-четири пъти в годината идва за по няколко дни. Обикновено ако някой от нейните клиенти прави филм в Лос Анжелис, и тогава вижда децата. Всяко лято ги води за няколко седмици в Южна Франция.
На Мередит това й се струваше безсърдечно и й стана жал за децата.
— Мразят ли я за това… или просто са разочаровани?
— Нито едно от двете. Мисля, че я приемат такава, каквато е. Те не познават други отношения. А и аз съм край тях през повечето време. Опитвам се да не работя до много късно, разрешил съм им да ми се обаждат в офиса, ако имат проблем. Уикендите са свещени, всяко лято вземам месец отпуск и прекарваме на езерото Тахо. Всичко се подреди много добре, но не така си представях нещата. Мислех, че ще сме от онези симпатични семейства с мама и татко и ято деца край тях. Вместо това сме аз и ятото… или по-точно ятото и аз. — Той й се усмихна. — Прекарваме добре заедно и те ангажират цялото ми внимание, особено през уикендите.
— Изненадана съм, че не си се оженил отново — призна честно Мередит. — Сигурно не е лесно да гледаш сам три деца.
— В известен смисъл е лесно — отвърна той с изненадваща прямота. — Не е необходимо да спориш с друг как да ги възпитаваш. Няма битки за това кое е правилно или неправилно и дали е добро за тях. Вземаш сам всички решения. Отношенията ни са прекрасни и мисля, че те ме уважават. И за да бъда откровен, струва ми се, че Шарлот ме изцели. Никога повече не съм пожелавал да имам подобна връзка. Има нещо невероятно изкуствено и непочтено в брака.
Особено ако жена ти през цялото време спи с бизнес партньора си. Ала Мередит се постара да не каже това гласно. В края на краищата те с Кал може и да се сприятеляваха, но той все пак й беше клиент.
— Трябва да си бил много обиден, когато ти е казала истината — внимателно отбеляза Мередит. — Изненадан ли беше, или го подозираше?
— Не съм го подозирал и за миг. Смятах я за най-почтената жена под слънцето. Тя самата имаше
