същата вечер и щеше да пристигна около полунощ. И двамата се надяваха да се държи по-сърдечно в Бостън и Ню Йорк, и по време на последното пътуване из Европа.
— Снощи имах дълъг разговор с него по телефона — осведоми я й Кал, докато се возеха в асансьора. — Казах му, че наистина трябва да оживи презентацията. Надявам се да ме е разбрал, да е осъзнал думите ми.
Кал обаче не изглеждаше много убеден. Започваше да проумява колко неподатлив е Чарли и че е малко вероятно да промени позицията си в близко бъдеще. Дори в разговора им по телефона предишната вечер не бе спестил критиките си заради превръщането на компанията в акционерна. Приличаше на куче с кокал в уста — не искаше да го пусна, независимо колко настоятелно Калан го молеше да направи това. Калан започваше да се страхува, че позицията на Чарли ще доведе до пълен разрив помежду им. Сподели опасенията си с Мередит, докато я изпращаше до стаята й, а тя го слушаше и кимаше в знак на съгласие, погълната от думите му.
— Понякога е трудно всичко да бъде предвидено. Може би, след като сделката приключи, той ще се обърне на сто и осемдесет градуса и ще те изненада. Надявам се най-сетне ще разбере, че си направил нещо голямо за компанията, което е само в нейна полза. В крайна сметка можеш да използваш акциите си, за да придобиваш други компании. Мисля, че това би му харесало.
— Струва ми се, че точно прекомерното разрастване на компанията е една от причините да се чувства уплашен — отвърна Кал дълбокомислено.
Мередит се натъжи. Чарли наистина се оказа костелив орех.
Продължиха да разговарят на тази тема, а след няколко минути той й пожела лека нощ и припомни, че ще се срещнат на закуска с Чарли Макинтош. Мередит обеща да направи всичко възможно и да го привлече към идеята.
В стаята си завари две съобщения от Стив, а когато му позвъни, сестрата, която вдигаше телефона, успя да го открие като по чудо. Той и каза, че нощта била спокойна, в Ню Йорк още валяло и изглежда всички си били останали вкъщи и не създавали проблеми.
— Може би тогава ще успееш да поспиш — рече тя с усмивка, замислена за нощта, която бяха прекарали заедно предния ден, и как се любиха, когато тя се прибра в събота сутринта. Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто го бе видяла. Дните и нощите им бяха толкова пълни, че времето между тях изглеждаше прекалено дълго.
— Ти също се опитай да поспиш. Тези хора те ангажират до никое време, а после очакват от теб на другата сутрин да си свежа и съвсем бодра.
— Затова ми плащат. Ще си бъда у дома утре вечер, скъпи. — Поне щеше да спи в собственото си легло, Стив обаче нямаше да го има. Той щеше да използва леглото на колелца в кабинета си, ако не го повикат.
— Ще ти се обадя — обеща той, мина му мисълта, че преди тя понякога отиваше да го види в болницата, но и двамата знаеха, че в това няма никакъв смисъл. Той винаги бе зает и накрая тя си тръгваше разстроена и ядосана. Много по-лесно бе да разговарят, когато имаше почивка и тя съвпадаше с нейната.
Тази нощ Мередит чете до късно, прегледа отново всички материали по презентациите. Имаше няколко пункта в краткото въведение на Кал, които искаше да промени, направи и някои бележки по презентацията на Чарли Макинтош.
Ала когато сподели мислите си с Чарли на закуската сутринта, той се вбеси в момента, в който му направи предложенията. Стана й неприятно, защото тя не го критикуваше, а просто предлагаше да се подобри представянето на „Дау тек“ пред потенциалните инвеститори.
— Не съм сигурна, че разбирате какво се опитвам да кажа — със спокоен тон му обясни тя, опитвайки се да намери друг път към него, за да сломи съпротивата му и да възприеме идеята. Ала Чарли беше невероятно неотстъпчив и открито враждебен.
— Разбирам прекрасно. Вие си въобразявате, че сте много умна, госпожо инвестиционен банкер от Уолстрийт. Е, позволете да ви кажа, че не съм съгласен с проклетите неща, които казахте през последните десет минути, нито с изречените през последните десет седмици. Това е огромна грешка и вашите хора така са завъртели главата на Кал, че той е замаян от доларови знаци и не знае на кой свят се намира.
Мередит бе шокирана не само от казаното, но и от проявата на неуважение. С един удар Макинтош бе успял да обиди и двамата си събеседници и тя забеляза, че това не се хареса на Калан.
— Може би ако престанете да се борите с превръщането на компанията в акционерна, мистър Макинтош, ще откриете най-добрия начин да ни помогнете да го направим. Защото тя ще стане акционерна, независимо дали това ви харесва или не. Такова е желанието на Калан, такава услуга ще получи той от нашата фирма. А що се отнася до вас, вие можете да бъдете част от това или да седите безучастно като камък и да отказвате да сътрудничите, но каквото и да сторите, гарантирам ви, че реката ще ви подмине. Просто не можете да я спрете.
Той изглеждаше озадачен от думите й и от силата, която излъчваха. Калан приличаше на буреносен облак, когато плати сметката и допи кафето си. Единственото, което каза на излизане от ресторанта, бе, че иска да се срещне с Макинтош след презентацията. Мередит можеше да си представи какво означава това. Щеше да му даде да разбере и може би дори щеше да го заплаши с уволнение, ако се наложеше. Сега изобщо не му бе времето Чарли да ги застрашава с неподчинение, нито да обижда инвестиционните банкери.
Тримата излязоха от трапезарията, потънали в мълчание. Когато Мередит го представи малко по-късно на презентацията, си помисли, че финансовият директор е малко по-спокоен и се държи по-добре, но бе очевидно, че Калан продължава да е недоволен. Беше му много ядосан, след като потенциалните инвеститори си тръгнаха и двамата с Мередит останаха насаме за няколко минути преди следващите клиенти.
— Кой, по дяволите, си въобразява, че е той, да ти говори по този начин? — Той бе много по-разстроен от думите на финансовия директор за Мередит, отколкото от обидите, които той бе отправил към самия Калан.
— Чарли е просто закостенял възрастен човек, който се противопоставя на новото, Кал. И ти не можеш да го промениш. Опитай да го убедиш, знам, че трябва. Но ако той не се съгласи, тогава ще трябва да решиш как да постъпиш след гастролната презентация. Сега обаче не е време да разклащаш лодката. Трябва да направим голямо представяне в Ню Йорк, а ни предстои и седмица в Европа.
— Знам — Кал все още бе ядосан. Имаше чувството, че е с вързани ръце, и Чарли Макинтош очевидно го знаеше.
След втората им презентация по време на обяда тримата отпътуваха за Ню Йорк същия следобед, Чарли Макинтош почти не им говореше. Мередит не можеше да определи дали изобщо съжалява за казаното, или му е неудобно да го признае. Той обаче така и не й се извини. Калан също не му продума до пристигането им в шест часа в Ню Йорк. Бе му сърдит, а на Мередит й бе жал за финансовия директор и за ситуацията, която той създаде. Беше се поставил в неудобно положение и младата жена имаше чувството, че Калан е на път да го уволни.
Тя бе наела лимузина, която да ги закара, и ги придружи до хотела им. Отседнаха в „Риджънси“, а след това колата я отведе до апартамента й. Знаеше, че Стив няма да си е вкъщи тази вечер, но изпитваше приятно чувство отново да се прибере у дома и да разполага с време за себе си, преди да тръгне за Европа.
Презентацията им във вторник мина изключително добре. Заявките вече надхвърляха предлагането. В края на първия ден и инвеститорите настояваха за повече акции, отколкото тя бе в състояние да им предложи. Желаната ситуация бе факт. Дори при това положение обаче Чарли Макинтош не отстъпи и след последната презентация си тръгна гневен към хотела, а Мередит предложи на Кал да вечерят заедно, за да го успокои.
Заведе Калан в „Клуб 21“, разговаряха продължително за сериозните проблеми, които му създаваше финансовият директор.
— Не ти е необходима помощта му Кал, но със сигурност би било по-добре да разполагаш с нея — трезво отбеляза тя.
— Кълна се, ако в Европа ми направи номер и отблъсне някого, ще го прогоня насред
