— Вие двамата водите отвратителен живот. Не знам как издържате. Е, може би този уикенд в Лондон ще отидем на театър. Или в „Анабелс“. Обичаш ли да танцуваш? — поинтересува се той, а Чарли Макинтош се загледа през прозореца видимо отегчен. Смесването на бизнеса с удоволствията не срещаше одобрението на Чарли, а още по-малко, ако е с Мери.
— Обичам да танцувам — отвърна тя, още по-трогната от поканата, тъй като неодобрението на Чарли бе очевидно. Доставяше й удоволствие да го провокира. — Обичам също да ходя на театър.
— Може би тогава ще отидем заедно. — Чувстваше, че й дължи някакво забавление заради всички ангажименти. В Лондон щяха да са сами, като се изключи Чарли.
Тримата прегледаха заедно някои документи в чакалнята на летището, а когато се качиха на самолета за Единбург, вече бяха уморени. Самолетът имаше междинно кацане в Лондон. След като се нахраниха, Чарли и Кал угасиха лампите си и се отпуснаха, завити с одеялата си. Кал и Мередит седяха един до друг, а Чарли — точно зад тях. Но след като Кал свали почти докрай седалката си, Мередит се протегна да вземе куфарчето си.
— Мери — повика я той тихо в затъмнения салон на самолета, — какво правиш?
— Мислех да почета.
— Престани! — нежно я сгълча Кал. — Трябва и ти да поспиш. Заповядвам ти да угасиш светлината.
— Заповядваш ми? — Тя го погледна удивена. — Я, каква новост.
— Може би е време някой да ти го казва по-често. Хайде, стига за тази вечер. Угаси светлината.
Тя се поколеба за миг, после реши, че той може би има право и работата може да почака до сутринта. Безмълвно се протегна и угаси светлината.
— Добро момиче. Работата няма да избяга до утре. — Тонът му бе мил и бащински и тя изведнъж си представи как се държи той с децата си. Инстинктивно разбираше, че е добър баща.
— Винаги съм се страхувала от това — нежно отвърна тя, — че може да избяга до утре. Все още се надявам, че в полунощ ще се появи феята и ще свърши всичко вместо мен.
— Феята си ти, Мери. Ала дори феите трябва да почиват от време на време. — Той все повече се убеждаваше, че трябва да й осигури някакво забавление в Лондон. Заслужаваше го. Беше направила за него повече от всеки друг може би през целия му живот.
Тя също отпусна седалката си назад като Кал, сложи възглавница под главата си и притегли одеялото, след което се изтегна спокойно до него.
— Можеш ли да спиш в самолет? — попита я той, шепнейки. Приличаха на две деца, отишли на купон с преспиване.
— Понякога. Зависи колко работа нося в куфарчето си — усмихна се тя.
— Представи си, че си го оставила в Ню Йорк. Представи си, че си във ваканция. — Тя се засмя на играта, която й предлагаше и прошепна:
— И къде съм на почивка?
— Какво ще кажеш за Южна Франция?… Сен Тропе… Как ти звучи? — Той също шепнеше и тя се усмихна.
— Звучи добре. Харесва ми.
— Тогава затвори очи и мисли за Сен Тропе — нежно каза той с приглушен глас.
— И това ли е заповед? — попита го тя тихо.
— Да… а сега, тихо, мисли си за Сен Тропе.
За своя изненада тя направи точно това. Лежеше със затворени очи, представяше си Южна Франция, малко пристанище, тесни виещи се улички, Средиземноморието, пазар на цветя. А когато той отново я погледна, тя бе заспала дълбоко и той грижливо придърпа одеялото и я зави.
Глава 7
Самолетът направи междинно кацане в Лондон, а после отлетя за Единбург и Мередит се изненада, че е спала през по-голямата част от полета. Когато пристигнаха в Шотландия бе сутрин, и те отидоха направо на мястото, където щяха да направят презентацията си пред служители от няколко шотландски тръста. Това бе част от ритуала на проучвателното пътуване, една от рутинните операции, добре позната на Мередит.
В продължение на близо две седмици пътуването продължаваше да върви много добре, а Калан беше силно развълнуван, когато получиха факс от офиса й в Ню Йорк, че заявките вече са десет към едно, което означаваше, че има десет пъти по-голямо търсене за акциите, отколкото им бе необходимо.
Вечерта бяха готови и се върнаха обратно в Лондон. А когато стигнаха до „Кларидж“, дори неуморимият Калан изглеждаше изтощен. Денят бе дълъг, бяха летели цялата нощ, преди да пристигнат, а на следващата сутрин трябваше да са свежи, за да направят презентация в Лондон. Калан бе доволен от всичко, пътуването вървеше изключително добре, по-добре, отколкото си бе представял, и затова трябваше да благодари на Мередит.
— Какво ще правиш тази вечер, Мередит? — попита я, когато се регистрираха и пиколото в униформа ги поведе към стаите им. Чарли Макинтош бе на друг етаж, а техните стаи бяха една до друга.
— Какво ще правя ли? — повтори тя. — Ще спя, предполагам. Не знам за теб, но аз съм като пребита. Мислех да си легна, за да не проваля нещата утре.
— Няма такава опасност. Искаш ли да излезем да хапнем нещо? — Макар че бе толкова уморен, той искаше малко разнообразие. Калан Дау обичаше да работи през целия ден, а после да се забавлява вечерта.
— Не тази вечер, благодаря. Ще си поръчам нещо в стаята, а после ще си легна.
— Разваляш купона. Какво ще кажеш да вечеряме в „Харис бар“, а после да отидем в „Анабелс“?
— Откъде черпиш енергията си, Кал? Не се ли уморяваш някога?
— Виж кой го казва. Ти си тази, която никога не спира — с възхищение отбеляза той.
— Струва ми се, че току-що го направих.
Тя имаше уморен вид. Закъснението на самолета и дългият ден, продължителният полет най-сетне я бяха лишили от сили и тя едва държеше очите си отворени, докато пиколото оставяше куфарчето и чантата й. После момчето поведе Кал към стаята му. Нейната бе обзаведена приятно в стил арт Деко. Неговата бе цялата в бледосиня тафта с пастелно сатениран релеф и разпръснати цветя. И двете имаха вид на неотдавна ремонтирани. Ала Мередит би била щастлива да спи дори в купа сено тази нощ. Първата им презентация бе в осем часа и искаше да е свежа и отпочинала. Тук не се чувстваше така напрегната, както в Ню Йорк. Наистина европейският пазар не представляваше много голям интерес за тях. По правило те се стараеха да задържат размера на европейските инвестиции. Беше важно да ги осигурят в дългосрочна перспектива, но предпочитаха да запазят по-голямата част от ценните книжа за инвеститори в Съединените щати, които щяха да търгуват по-активно с акциите и да гарантират по-големи комисионни.
След като доставиха багажа му, Кал се върна обратно до стаята й. Отново се опита да я убеди, но тя се извини, че тази вечер е много изморена и няма да ходи никъде. Малко по-късно чу неговата врата да се отваря, после да се затваря и разбра, че той излиза. В девет часа тя бе в леглото си и спеше дълбоко. Когато на следващия ден се срещнаха за закуска, тя изглеждаше свежа и бодра.
— Какво прави снощи? — попита го, докато хапваха и пиеха кафе в трапезарията.
Финансовият директор още не се беше присъединил към тях.
— Видях се с някои стари приятели. Познавам тук много хора, някои от тях покрай бившата ми съпруга.
— В девет часа вече бях мъртва за света. — Тя му се усмихна.
— Тази вечер няма да е така — засмя се и той.
В този момент се появи Чарли Макинтош. Като никога бе в прилично настроение и тримата побъбриха приятелски, докато Чарли нагъваше наденичките с яйца. В осем часа вече правеха познатата им презентация. Беше изключително успешна, както и предишните.
В дванайсет се срещнаха с частни инвеститори, а в един направиха презентация, съпътствана с обяд. В четири часа и тримата се върнаха в хотела. Чарли възнамеряваше да прекара уикенда във Франция с приятели, така че щяха да се срещнат с него в Женева в неделя вечерта. С нехарактерно за досегашното му поведение благородство Чарли им пожела приятен уикенд, преди да замине и Мередит започна да се
