надява, че той ще отстъпи.
— Готова ли си за нощ в града? — попита я Кал, когато я изпращаше до стаята й в пет часа. Бе направил резервация в „Харис бар“ за осем часа, а след вечеря възнамеряваше да я заведе да потанцуват в „Анабелс“.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да губиш времето си с мен? — попита спокойно Мередит. — Може би ще се забавляваш много повече с истинско гадже — прямо изрече тя, двамата вече се чувстваха близки като брат и сестра и това им бе приятно.
— Винаги бих предпочел вечеря с добър приятел — усмихна се в отговор той, двамата постояха още в коридора и побъбриха за изминалия следобед. Презентациите бяха преминали по-добре от очакваното.
— Струва ми се, че Чарли също се държа по-мило — великодушно отбеляза Мередит.
Дори в най-големите си изблици на сърдечност Чарли Макинтош не беше особено мил. Но поне не изглеждаше така враждебен, както в Лос Анжелис и Ню Йорк. Калан не коментира думите й и след няколко минути те се прибраха по стаите си. Казал й бе да е готова в осем без петнайсет, което й даваше достатъчно време да се отпусне и да си почине, да вземе вана. Когато се потопи в нея, телефонът в стаята й позвъни.
Тя се загърна в кърпа и отиде да се обади. Усмихна се, щом чу гласа от другата страна на линията.
Беше Стив.
— Как върви, мила? — Беше в добро настроение, за него бе петък, ранният следобед.
— Всичко е страхотно — отвърна тя с широка усмивка, загърна се още по-плътно с кърпата в охладената от климатичната инсталация стая. — Почти приключваме, а заявките надхвърлят очакванията — десет към едно. Сигурно е, че акциите няма да стигнат. — Той знаеше, че това означава емитирането на пет до десет на сто акции в повече. След като кариерата й на Уолстрийт надхвърляше десет години, той вече познаваше жаргона. — Калан е много доволен.
— А финансовият му директор още ли създава проблеми? — попита Стив с интерес.
— Държа се малко по-добре тук. Днес дори ми се усмихна, преди да замине за уикенда при някакви приятели във Франция. Хубаво е, че ни се махна от главите. — Стив бе наясно, че финансовият директор през по-голямата част от времето приличаше на мърморещ баща. Но му стана неприятно, когато чу за отсъствието му.
— Това означава ли, че с Дау сте сами?
— Повече или по-малко. Заедно с още осем милиона души в Лондон, мисля, че е съвсем безопасно. — Тя бе удивена от реакцията му.
— Знаеш какво имам предвид. Той не те сваля, нали, Мери?
— Разбира се, че не. Не е толкова глупав. Вече сме добри приятели. След тези проучвателни пътувания или създаваш най-добрите приятелства в живота си, или не искаш никога повече да се виждате. Той е добър играч и мисля, че ще бъде добър приятел. Скоро ще ви запозная.
— Добре… Не знам защо, но не му вярвам. Бих предпочел аз да прекарам уикенда с теб в Лондон.
— Тогава ела — подразни го тя. — Все още имаш възможността да дойдеш в Париж следващата седмица.
— Много забавно. Знаеш, че съм вързан тук. Просто се върни колкото е възможно по-скоро. Какво ще правиш този уикенд?
— Ами ще се разхождам насам-натам. Утре мисля да пазарувам, а с Кал ще вечеряме довечера в „Харис бар“. — Не му каза, че след това ще отидат на танци в „Анабелс“, защото бе усетила раздразнението му и не искаше да го засилва. Знаеше, че няма нищо лошо в това, но нямаше смисъл да разстройва Стив. Всичко бе съвсем безобидно, Кал бе истински джентълмен, точно както го бе обрисувала.
— Ако се напие, вземи такси и се прибери сама. Не рискувай.
— Скъпи, престани да се притесняваш. Никой няма да се напие. Ще вечеряме и ще се приберем. Това е всичко. По-добре е, отколкото рум сървис, но не е нещо особено.
— Добре — стори й се успокоен, но все още бе малко несигурен. От всичко, което бе прочел и чул, съдеше, че мъжът бе достатъчно млад, прекалено преуспял, прекалено хубав на вид. Не можеше да си представи, че някой може да устои на жена му. Ала въпреки че бе подозрителен към Кал, на нея вярваше безусловно.
— А ти? Какво ще правиш довечера? — поинтересува се тя.
— Ще спя. Утре съм на повикване. Но и без това този уикенд нямам какво друго да правя. Поне през следващия ще съм свободен. Размених се, за да бъда с теб.
— Защо не заминем някъде? — Тя изглеждаше доволна от възможността.
— Ще видим.
Затвориха няколко минути по-късно и тя се зърна във ваната. Водата вече бе изстинала. Добави още гореща вода и се излегна усмихната, мислеше за него. Стори й се много мило, че Стив все още я ревнува след толкова години. Нямаше причини за това и той го знаеше. Дори за миг не бе му изневерила. Все още го обичаше, точно както и той нея.
Когато Калан я взе малко преди осем, тя бе облякла къса черна коктейлна рокля, високи вечерни отворени обувки и си бе сложила перли. Бе се гримирала, косата й блестеше като злато. Изглеждаше поразително красива, Кал отстъпи назад, за да я огледа, и в погледа му блесна възхищение. Винаги се обличаше консервативно, когато бе на работа, носеше тъмносини или черни костюми. Обикновено имаше вид на банкова служителка, но тази вечер изглеждаше млада, секси, а гърбът на малката черна коктейлна рокля бе съвсем гол.
— Ау! Ако мога да се изразя така, мисис Уитман, ти си направо страхотна. Може би трябваше да се обличаш по този начин, когато изнасяше речите си по време на пътуването. Тогава заявките щяха да са сто към едно.
— Благодаря, Калан — тя се изчерви леко. Беше забавно да се облече другояче и да излезе с него.
В „Харис“ завариха всички личности на деня, познати имена и лица, както и аристократи. Това все още бе един от най-скъпите и посещавани ресторанти в Лондон и тъй като беше клуб, имаха чувството, че по- скоро са на светско събиране в нечий дом, отколкото в заведение.
Изпиха по едно питие на бара, а после ги отведоха до местата им, където Мередит разпозна хората на масите от двете им страни. Едните бяха група международни банкери — англичани, французи, един саудитец, двама от Бахрейн. А на масата вдясно седяха две филмови звезди и режисьор заедно с известен италиански принц. Звездите бяха повече от обикновените посетители, беше забавно да е на едно и също място с тях.
Като никога не разговаряха за бизнес. Просто бяха двама души, излезли на вечеря в петък. Като се изключи фактът, че тя бе омъжена, а той бе клиент, приличаха на двойка на любовна среща, но в много отношения изглеждаха дори по-близки. Никой от тях не се тревожеше за изхода от вечерта, нито за впечатлението, което правеше на другия, за намеренията или плановете на партньора, просто бяха приятели, които се наслаждаваха на приятна вечер.
— Стив изглежда е доста свободомислещ — отбеляза Калан, когато сервитьорът им сипа по чаша „Шато д’Икем“ с десерта. Това бе сладко вино, което Мередит обичаше, и когато отпи от чашата, имаше чувството, че опитва течно злато.
— Какво те кара да мислиш така?
— Не съм сигурен, че бих приел съпругата ми да излезе на вечеря и на танци. Не мисля, че някога съм вярвал на Шарлот толкова — и двамата знаеха, че не е било грешка, когато не й е имал доверие.
— Стив знае, че няма за какво да се тревожи. Аз съм сигурен човек — отвърна с усмивка.
В този момент забеляза елегантна тъмнокоса жена в червена рокля да влиза в ресторанта. Придружаваше я по-възрастен привлекателен мъж. На Мередит й се стори позната, но не можеше да си спомни откъде и накрая, след като видя как се спря на някои маси да поговори с познатите си, попита Кал дали знае коя е. Той се загледа в жената.
— Актриса ли е?
Беше на възраст, на която не можеше да е модел, но все пак годините й не бяха много. Или е била модел на младини.
— Не, адвокат е — той хвърли последен поглед, после се обърна отново с лице към Мередит с донякъде притеснено изражение.
