заледиха, изглежда, че никога не бе имало толкова много фрактури. Помагаше на ортопедите в хирургията денем и нощем. Имаше и четири катастрофи, в които бяха пострадали деца.
Беше освободил Ана за уикенда, но нямаше търпение да я види. Най-сетне тя се появи в неделя вечерта.
— Чувам, че си прекарал ползотворен уикенд.
Тя му се усмихна. С дъщеря й се бяха пързаляли на тенекии и найлони в Сентрал парк.
— Благодаря ти за почивката. Прекарахме прекрасно.
— Ти си късметлийка — недоволно промърмори той. — Откакто си тръгна в петък, всяка възрастна дама в Ню Йорк мина оттук със счупен задник.
— Обичам тази диагноза. Съобщаваше ли им я?
— Да, и те я харесваха. — Той й се усмихна неохотно. От четвъртък бе в отвратително настроение.
— Мередит дойде ли си? — попита тя небрежно, имаше чувството, че или са се скарали, или изобщо не я е виждал. Киселото му настроение напоследък издаваше, че нещата между тях не вървят добре.
— Не. Трябвало да придружава клиенти. Отново — сопна се Стив.
— И без това нямаше да я видиш — практично отбеляза Ана, — нали виждаш каква е лудница тук.
— И тя това каза. Поне можеше да опита.
— Слушай, момче. И двамата сте заети. Когато си й позволил да се мести, трябвало е да знаеш, че няма да е лесно. След като нямаш работа там и двамата трябва да се опитате да направите всичко според силите си. Не е нейна вината, че работата ти се е провалила. — Думите й звучаха разумно, но той се подразни, че Ана го съжалява.
— Трябва ли да човъркаш раната? Или просто го правиш, за да ме дразниш? — озъби й се той и й обърна гръб, но след няколко минути му стана съвестно и започна да й се извинява. — Съжалявам. Имах ужасен уикенд. Не съм спал от петък през нощта. Не се чувствам добре, уморен съм от всичко тук. Жена ми ми липсва. Имам чувството, че никога повече няма да се върне и това ме влудява.
— Иди ти да я видиш — спокойно предложи Ана. — Следващата събота е Свети Валентин. Защо не я изненадаш?
— Ами ако и тя направи същото — тръгне насам и се разминем? — Беше твърде уморен, за да мисли.
— Кажи й, че си на дежурство и не можете да се видите, така тя няма да дойде. Тогава ти заминаваш и я изненадваш… нали знаеш, шоколади, рози, всичко за Свети Валентин. Много романтично. Ще й хареса. — Ана се усмихна, искаше някой да направи това за нея, но нямаше кой. Така бе от години.
— Ана — той направо засия срещу нея, — ти си гений.
Направи резервациите си по телефона същата вечер, щеше да излети в петък по обяд, когато свърши работа. С часовата разлика, щеше да е в Пало Алто, преди тя да е излязла от офиса.
— Благодаря ти — каза на Ана, преди да си тръгне за вкъщи, и й обеща, че ще се върне на сутринта.
— Просто ми се обади, Купидоне — извика тя след него, докато го наблюдаваше как се отдалечава. Беше толкова уморен, че губеше равновесие. Добре поне, че нямаше да шофира. Ана знаеше, че ще вземе такси до апартамента, който още не й бе позволил да види.
Отдавна подозираше, че не я кани, за да не се почувства зле, когато разбере колко е луксозен. Но все пак жена му печелеше луди пари. Той предпочиташе да отиде у тях за чаша вино или ако му сготви нещо мексиканско. Двамата с Фелиша вече се бяха сприятелили и дъщеря й се радваше, когато Стив се отбиеше у дома им.
Тази нощ в травматологичното отделение премина спокойно и не се наложи Ана да го вика. Тя сама управляваше отделението, стажантите и сестрите я харесваха. Все още се надяваше, че работата й ще стане постоянна, но не можеше да е сигурна в това. Изглежда Стив нямаше да се премести. А когато си го помисли, седнала в кабинета му през нощта, усети, че я обзема радост.
Глава 15
— Какво ще правиш в събота? — попита Кал загадъчно в петък сутринта.
— Нищо особено — усмихна му се тя.
Знаеше какъв ден е и какво най-вероятно е намислил той. В събота бе Свети Валентин, а тя щеше да остане в Калифорния още един уикенд. Стив вече й бе казал преди няколко дни, че ще е на работа и няма смисъл да пътува до Ню Йорк. Бе се провалила още една тяхна среща и тя се безпокоеше, че двамата започват да се отчуждават бързо. Но много повече я притесняваше, че животът, който градеше с Кал, ставаше все по-стабилен с всяка изминала минута. Те се виждаха почти всяка вечер, а той оставаше при нея през нощта, когато можеше. Мередит вечеряше с него и с децата и ходеше на баскетбол, на кино и на други места с тях всеки уикенд. Тя се превръщаше в част от семейството. А той започваше да се чувства като неин съпруг.
В компанията никой не бе разбрал за връзката им, те бяха изключително внимателни това да не се случи. Дори неговите деца не подозираха. Изглежда всички ги смятаха за приятели, каквито бяха, когато тя постъпи на работа при него. Ала рано или късно, бе сигурна в това, някой щеше да ги разкрие и тогава щяха да имат сериозен проблем. Едва ли хората щяха да приемат като нещо нормално факта, че тя мами съпруга си.
— Какво ще кажеш утре вечер да вечеряме във „Фльор дьо Лис“? — предложи той небрежно, а тя се усмихна очарована.
— Много бих искала. — Струваше й се странно, че няма да прекара Свети Валентин със Стив и изпитваше вина, че предпочита да е с Кал в Сан Франциско.
— Защо не дойдеш тази вечер? Ще взема видеофилми и ще си направим пуканки — предложи той.
— Искаш ли аз да донеса филми? — попита тя, докато прибираше в куфарчето си документите, върху които възнамеряваше да работи. Забеляза, че вече носеше все по-малко работа вкъщи през уикендите. Прекарваше времето си с него и не бе в настроение да работи.
— Разбира се, донеси. Ще приготвя вечеря за нас, след като децата се нахранят — предложи той.
Мередит се опита да не мисли за това как постъпват. Те живееха във фантазия, която изглеждаше прекрасна засега, но не можеше да продължи вечно, особено след като Стив намереше работа и се преместеше в Калифорния. Независимо колко се стараеха да го избегнат, те знаеха, че ще трябва да се изправят пред това. Но още е рано, казваше си тя. Още е рано. С Кал споделяше твърде сладостни чувства, за да се откаже от тях. Знаеше, че постъпва егоистично, но не можеше да се принуди да прекъсне връзката, независимо колко виновна към Стивън се чувстваше.
— Ще дойда след два часа — обеща тя. Искаше да вземе вана, да се отпусне и да му даде малко време да прекара с децата, преди да се присъедини към тях. Не желаеше да злоупотребява с доброто им отношение към нея.
Прибра се в мебелирания апартамент, в който още живееше. Така и не бе намерила къща, която да харесва, пък и отделяше малко време за тази задача. Беше заета и тъй като Стив продължаваше да живее в Ню Йорк, не виждаше причина да се мести в града. Искаше да остане в Пало Алто, за да бъде близо до Кал. Беше й казал, че може да задържи апартамента колкото дълго иска.
Когато пристъпи вътре, я обзе странно чувство. Повече усещане, отколкото нещо видимо, но беше различно. Влезе в дневната и остави куфарчето си, странното предчувствие не я напускаше и в този момент Стив излезе от спалнята й с голям букет цветя. Тя почти подскочи, когато го видя. Последното, което очакваше, бе да го види.
— Какво правиш тук? — попита, сякаш срещу нея стоеше натрапник, а той я погледна със странно изражение и се приближи с цветя в ръка.
— Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш — изглеждаше разочарован.
— Така е. — Тя веднага се окопити и се приближи към него. — Просто… не очаквах… ти каза, че този уикенд ще работиш.
— Исках да те изненадам — отвърна Стив и остави цветята на масичката за кафе.
Прегърна я и тя започна да се моли да не усети вътрешната й съпротива. Не го бе виждала отпреди
