но ако бе постъпила така, Стив би я помислил за луда.
За минута той остана да лежи спокойно, държеше я в прегръдките си, тя усещаше колко я желае, тогава я връхлетяха всичките й чувства към него, но не под формата на страст, а на жалост.
— Какво не е наред, любима? — познаваше я прекалено добре и бе стреснат, когато усети, че тя трепери.
В очите й блеснаха сълзи. Бе толкова непочтена спрямо него, бе забъркала такава каша, а дори не можеше да му каже. Само щеше да го нарани. Не знаеше какво прави. Какво да изрече? Че има връзка и е влюбена в друг мъж? Би било толкова жестоко.
— Не знам — тя се опитваше да даде обяснение, но без да казва нищо, което да го притесни. — Трудно е, след като не сме се виждали толкова дълго, а когато сме заедно като сега… човек се чувства странно, нали?
— Не и аз — нежно рече той, гласът му бе дрезгав от желание по нея, но жените са различни. — Да, помисли си тя, както Кал бе казал веднъж за Шарлот, те са по правило непочтени. Мразеше се за това, което му причинява. И си мислеше, че не е по-добра от Шарлот.
— Съжалявам. — Тя се притисна към него, като изгубено дете. Той й бе приятел, утеха, наставник, и сега й се струваше чужд.
— Не съжалявай, Мери. Нека просто те подържа в прегръдката си. — Останаха така дълго, накрая тя се отдръпна, но когато той се опита да я люби, бе толкова отпусната и нещастна, че се запита дали не става фригидна. Най-малкото с него. С Кал след Хаваите бе съвсем различно.
— Може би идеята да те изненадам не бе съвсем добра — отбеляза той накрая.
Не искаше да я принуждава да прави любов с него, макар че я желаеше. Стана бавно, започна да се разхожда из стаята и тогава откри златния часовник, който бе оставила на масата.
— Какво е това? — поинтересува се нехайно, когато взе да види как изглежда. Тежеше и изглеждаше скъп.
— Това е часовникът ми — тя го гледаше право в очите.
— Виждам. Къде го купи?
— „Булгари“. Коледен подарък от Кал. — Нямаше смисъл да го лъже и за това. Поне за нещо трябваше да е искрена.
— Подаръкът си го бива — нещо го бодна, стана му неприятно. — Трябва да му е струвал доста пари.
— Той е много щедър със служителите си — хладно отвърна тя. Когато Стив се обърна към нея, очите му бяха пълни с болка и въпроси.
— Трябва ли да попитам дали за него не си нещо повече? — зададе болезнения въпрос той.
Погледите им се срещнаха.
Тя бавно поклати глава. Не искаше той да разбира, и нямаше намерение да признава нищо. Вече бе сигурна в решението си. Би било по-лесно да го застреля, отколкото да му каже истината. Нямаше нито желание нито куража.
— Не, не е необходимо. Часовникът не означава нищо.
Той кимна и го остави на масата. Името на Кал не бе споменато до края на уикенда, излязоха да хапнат пица навън вечерта, а на следния ден останаха в апартамента. В събота вечерта ядоха в заведение за хамбургери, явно това бе представа му за отпразнуване на Свети Валентин. И най-сетне, след като се прибраха, се любиха. От предишната страст и огън помежду им не бе останало нищо и след като свършиха и я задържа в прегръдките си, той вече беше сигурен, че нещо не е наред.
— Този наш стил на живот ни се отразява зле — тихо рече Стив. — Трябва да направим нещо. Май бързо се спускаме по наклонената плоскост. — Това бе повече констатация, отколкото въпрос.
— Знам. Трябва да бъдем търпеливи — нежно отговори тя.
— Плащаме прекалено висок данък — отбеляза той и стана, за да си вземе бира. Същата сутрин бяха купили опаковка с шест кутийки. Ала онова, което той не знаеше, бе, че данъкът вече бе платен. — Ще започна да се обаждам по болниците, когато се прибера, и ще видя какво мога да направя. Това не може да продължава вечно. — Тя кимна и не каза нищо в отговор.
Тази нощ лежа будна с часове, докато той спеше до нея. Много й се искаше да се обади на Кал, но не посмя. Ако Стив се събудеше и я чуеше, това щеше да е катастрофа.
На следващия ден седяха и четоха вестник заедно, той прегледа обявите за къщи на Тихоокенските възвишения. Бе разстроен, че Мередит още не е намерила нов дом за тях, тя се извини с прекомерната си заетост.
— Сигурно това важи и за двамата — и допълни, че трябва да пътуват повече в едната и другата посока, за да се виждат по-често. Неловкостта помежду им истински го бе разтревожила.
Не се опита повече да я люби. Предишната вечер не донесе удоволствие за никой от двамата. Тя се разплака, след като свършиха. Вечеряха късно на летището, преди той да отпътува, а тя остана загледана в гърба му, когато той се отправи към самолета. Целунаха се на раздяла, а тя го бе прегърнала силно. Имаше усещането, че ще го загуби завинаги, ако си тръгне, искаше да го помоли да остане, но думите не излизаха от устата й, пък и тя си даваше сметка, че все едно той не може да остане. Трябваше да се върне в Ню Йорк при работата си.
Докато самолетът набираше скорост по пистата, тя се обърна, тръгна си и плака по целия път до дома. Уикендът бе отвратителен. А когато телефонът позвъни, реши, че е Кал, и вдигна. Но бе Стив, който се обаждаше от самолета.
— Запомни едно, Мери — каза й той.
— Какво е то? — Тези думи бяха познати и за двамата.
— Колко много те обичам. — Същото й бе казал Кал последния път, когато говориха.
— И аз те обичам — отвърна с приглушен глас. — Съжалявам за лошия уикенд. — Дължеше му значително повече, но то бе непосилно бреме за нея, и не знаеше какво ще прави сега с Кал.
— Не беше толкова лош. Когато се съберем заедно, ще трябва да се приспособим един към друг наново. Ще се опитам да дойда след две седмици, ако мога. А защо ти не се пробваш да се прибереш у дома следващата събота и неделя? Така ще се върнем в старото русло, любима. Ако не намеря скоро работа, пак ще дойда и ако трябва, ще карам такси.
— Няма да го допусна — тъжно рече тя.
— Нека видим какво ще стане, когато Лукас се върне. Само още две седмици, може би. Тогава просто ще опаковам багажа си и ще дойда при теб. — Думите му й прозвучаха като погребална камбана. Или трябваше да я бие за него, или да приключи с Кал, а перспективата за която и да било от тези възможности бе ужасяваща.
— Обичам те, Стив — изрече го съвсем искрено. Но се чувстваше много нещастна и по-объркана от когато и да било. А освен това си даваше сметка, че напълно си е заслужила терзанията.
— И аз те обичам, скъпа — бяха последните му думи, преди да затвори. Тя плака известно време, не бе сигурна какво да направи.
Следващото обаждане, час по-късно, бе от Кал. Той бе съвсем объркан и призна, че уикендът е бил кошмарен за него. Щял да полудее от мисли за нея. Не искаше да й каже колко е ревнувал, как си я е представял в леглото със Стив. Трябваше да я види.
— Мога ли да дойда? — попита и макар че тя искаше да му откаже, не намери сили.
Отново почувства познатото притегляне към него. Движеха я по-скоро химическите процеси в организма й, отколкото разумът.
— Притеснена съм — предупреди го тя. — Това бе най-лошият уикенд в живота ми.
— И за мен също. Нека се опитаме да го преодолеем заедно.
Тя нямаше представа какво да направи, когато го види отново и как ще се чувства. Но в момента, в който отвори вратата, сякаш повлечена от непреодолима сила, се втурна в прегръдките му, разтърсиха я ридания, вкопчи се в него. А той я целуваше, прегръщаше и след минути те се озоваха в леглото. Искаше Кал толкова силно, колкото и той нея, и той я облада с цялата сила и мощ на взаимната им страст, след което останаха притиснати един в друг, като две загубени души до сутринта.
