Свекърва (комедия в пет действия)

(Въздъхва.) Почерних си аз чедото, како Недельо! Като бях рекла, да го задомя, че да го задомя. И ей сега.

Баба Неделя. Какво му е на сина ти ма, сестро: ще си накриви шапката.

Костанда. Ех, заборчляхме ние с тази къща и с тази снаха! А сега — парясване и срам, и харчове…

Баба Неделя. То да ти е грижата. Нека се той паряса, че да видиш как ще намери момиче, като трандафил… и с парици отгоре още.

Костанда. Ще намери… Оная, която си ги има, не чака нас, како Недельо, има толкова ергени — чиновници, че и офицери… (Дебне я с очи.)

Баба Неделя (усмихва се.) Офицери, колцина са ни заобикаляли! Нали склонихме за един в Шумен? Но комарджия бил, Костандо, борчове имал: как да си прежаля чедото?

Костанда. Развали се сега светът, сестро.

Край прозорците прекосват Свилен и Дафинка.

Баба Неделя. Поглеж си го, син-планина, Костандо. И кротък, тъкмо деца да отхрани.

Костанда. Слушам те отгоре с дъщеря ти, како Недельо, и те облажавам: като Дафинка няма друга.

Баба Неделя. Сладкодумна е, Костандо, като лястовичка е в къщи. Аз пък вчера си мислех за сина ти: боже, си мисля, няма да му се чуе гласа. И такъв кротък мъж.

Костанда. Гледам, Недельо, дъщеря ти и си мисля: боже, защо не беше и снаха ми с такова златно сърце.

Баба Неделя. Гледай си работата, ще ти доведе и той снаха със сърце: моми много из София.

Костанда. Много, но знаеш ли им сърцето.

Баба Неделя. Има всякакви, Костандо. (Гледа я крадешком.) Само не бива да бързаш. Рибата е още в морето… ха-ха-ха! Нека се разведе син ти, че тепърва…

Костанда. То…

Баба Неделя. А наша Дафинка — момиче като момиче: има си малко парици и окото й мери нависоко.

Костанда (мълчи и после). И защо да не мери, како Недельо, младинко ти е момичето, хубавинко е, а като си имате кое-що, може да вземете и офицерин. Само това… все ще те питам, но като не сме си свои, та не смея…

Баба Неделя. Какво, госпожа, да не са ти пренесли клюки?

Костанда. То хората кой слуша, Недельо, ами… гледам Дафинка понякога…

Баба Неделя. Какво?

Костанда. Понатегва с единия си крак, сестро, понакуцва.

Баба Неделя. Господи! Сторило ти се е, Костандо!

Костанда. Личи, Недельо. Пък то, вие може да си вземете и офицерин.

Баба Неделя. Ха-ха-ха! Миналата неделя дъщеря ми си понавехна крачеца на прага отвън, ха-ха-ха!

Костанда. Е-е, заваля дъжд!

Баба Неделя (вика към градината). Ха, бягайте вътре, да ви не измокри дъжда! (На Костанда.) А ние да минем отвъд, сестро, че аз да ти разкажа тебе какво сме били и що сме… (Излиза.)

Костанда (по нея, прегледва бърже чифт чепици до вратата отляво). И ще ме лъже отгоре! (Излиза.)

ЯВЛЕНИЕ 3

Дафинка и Свилен

Свилен. Щом му разказах как я свършихме с предишната си жена…

Дафинка. Предишната си жена, ха-ха-ха!

Свилен. Но, госпожице, то е свършено, вярвайте. Вече и свидетелствата са приготвени. Целият развод ще ми коства 48 лева. Насрочено е сега на девето число.

Дафинка. На девето ли? Девето е фатално число.

Свилен. Владика ще го освети. И ще учителствува госпожа Дечка като парясана, ха-ха-ха.!

Дафинка (крещи). Не се смейте!

Свилен (застава като войник). Слушам, госпожице.

Дафинка. Свободно! (Гледа през прозореца.) Продължавайте!

Свилен. Като разказах на тоя изпъден юнкер как я свършихме в къщи, той изведнаж се издигна тъй, знаете, малко над живота и отсече: проста работа била твоята жена! Според него тръне щели да поникнат в оная къща, в която снахата не смогнела да вземе връх над свекървата. И право е, защото, госпожице, какво излиза, когато в една къща надвие свекървата? Снахата крее, синът се заяде с майка си, а пък тази тръгне да разправя, че правели магия на сина й.

Дафинка. Господин юнкерът ли казва туй, или вий?

Свилен. Защо? Не е ли тъй, както казвам?

Дафинка (гледа навън). Пеперудо-рудо, дай, боже, дъжд.

Свилен. Аз ще ви доведа някога този изпъден юнкер, госпожице, че да го чуете. Снахата според него трябвало да има клюн, че да оскубе свекървата, ха-ха-ха! Старите били като ялови кокошки и трябвало да отстъпят полугата на младите… Но, каже, като се поиздигне човек, тъй, малко над живота, вижда, че старите не могат доброволно да отстъпят полугата си, защо… всеки се е залепил, казва, за мястото си в света като чер дроб.

Дафинка. Като чер дроб ли? Ха-ха-ха! Че защо като чер дроб?

Свилен. Та знам ли? Мога ли да запуша, госпожице?

Дафинка. Дайте аз ще ви направя цигара.

Свилен. А вчера ми разказа за щъркелите. Младите щъркели, като си идвали, казва, напролет, не виели своите гнезда, ами заграбвали гнездата на старите. И всяка пролет старите щъркели воювали с младите за полуга, и всяка пролет те ядели бой от тях, ха-ха-ха!

Дафинка (пали му цигарата). Тоя господин юнкер трябва да е поет, бива го да лъже.

Свилен. Не лъже, госпожице! Не сте ли виждали напролет как щъркелите воюват за гнезда? Та според него снахата със свекървата, като се съберат наедно, били като щъркелите: коси ще си скубят, очи ще си вадят, докато снахата заеме щъркелското гнездо, а свекървата се озове оскубана под дървото.

Дафинка. Кой знае… У вас излезе наопаки, господин Свилен!

Свилен (въздъхва). И аз му казах същото, но той ми отговори много право: ако вашата жена ви е обичала, каза, тя щеше да надвие майка ви било с добро, било с лошо…

Дафинка. Браво! Я го гледай ти!

Свилен. Нали?!

Дафинка. Хубавичък ли е тоя юнкер, господин Свилен?

Свилен (хили се смутен). А, хубав! Дребничък и сух като маймунка.

Дафинка. Фу-у, не обичам дребен мъж!

Свилен. Ами… господин офицерът?

Дафинка (взема под козирог). Слушам, ваше благородие.

Свилен. Той — едър ли е?

Дафинка. До рамото ми стига, ваше благородие.

Свилен. Е-е, че той тогаз… Ха-ха-ха! Той трябва да е като кукла, ха-ха-ха! Е, него ще вземете ли?

Дафинка. Щом пристигне, подръка и пред олтара: венчает се раба божия Дафинка… Свилен. Вий все се смеете. (Гледа настрани.)