Свекърва (комедия в пет действия)

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Стая в долен полуетаж. В дъното прозорци гледат към градинка. Надясно, в ъгъла, миндер. Между прозорците в дъното огледало, под него — бродерийна машина. Облачна привечер.

ЯВЛЕНИЕ 1

Дафинка и баба Неделя

Баба Неделя (плете чорап на миндера). Какъв е личен, Дафинке, мъж планина, а не като оня мазник, поручикът.

Дафинка (работи на бродерийна машина). Стига си ровила.

Баба Неделя. Мазник е. Осрами те само. Не можал с малко, борчове имал, наследство чакал — лъже! Лъже и ти го зяпаш.

Дафинка. Лъже не лъже, не е твоя работа.

Баба Неделя (крещи). Да го махнеш от от главата си! (Плете и после меко.) Зто ти сега господин Велчо. И къща има. Само да не му е тази майка, че нека бил и вдовец.

Дафинка. Хайде, ти вече го направи и вдовец!

Баба Неделя. Познава се с поповете и с владиката, дъще, нали пеял в черква. Утре ще се паряса човекът и каквото си го подлудила!

Дафинка (киска се). Подлудила съм го — такава мечка!

Баба Неделя. Я мълчи, омая човекът. То неговото ни е вече в кърпа вързано, дъще, току не бих отишла аз при такава свекърва, не!

Дафинка. Аз съм хукнала.

Баба Неделя. Гледай я! На какво се надяваш мари? Тъкмо мъж, личен и къща има!

Дафинка (обляга се на машината, гърбом към майка си). Сега и мебели ще купи. (Изпуща прекъснат смях.)

Баба Неделя. Какво каза?

Дафинка (мълчи и махва ръка). Казал — мязал — слязъл — влязъл — вол без рога — теле без глава — вълци — псета — котки!

Баба Неделя. Дафинке!

Дафинка. Венчает се раба божия Дафинка. (Смее се и после изхлипва.)

Баба Неделя. Пак ли ма, дъще? Гледай я сега! На теб ли ще остане тоя свят, Дафинке? Да не си мислила вече за оня мазник!

Дафинка (прегръща я и й запушва устата). Недей, мамичко… мъжка свекърво!

Баба Неделя. Ха сега, и устата ще ми запушва! Не те е срам да ми викаш, каквото ти дойде на езика. И ще ми се цирли като пеленаче, кога се помокри. Кой те знае тука мари коя си и що? Свят широк, ако не е този, друг ще е — не е като да си останала на пътя?

Дафинка (отдръпва се). Ох, мълчи!

Баба Неделя. Не е ли тъй?

Дафинка (обляга се на машината и после). Тъй е. Все е тъй. И винаги е тъй. Само гледай да не обикна аз твоята госпожа Костанда. Да не я само обикна, мале, че ще я обичам… като поручика! И ако се случи да я взема под краката си… (удря с нозе) едно за мене, едно за тебе, едно за оная Богородица — ха-ха-ха! (Отпада на стола и трепери.)

Към прозореца иде отвън пощенски раздавач.

Баба Неделя. Дъще, раздавачът! Писмо имаме — писмо!

Дафинка грабва през прозореца писмото.

Баба Неделя. Разтрепера се като лист. От поручика ли е мари? (Дафинка прочита и скъсва писмото.) Гледай сега! Е, какво ти пише?

Дафинка (ходи). Преместили го в Казанлък и щял да мине по море, през Бургас.

Баба Неделя. На оня свят да го преместят те него. (Крещи.) Не ти ли викам да не му приемаш вече писмата?

Дафинка (заработва на машината и пее).

Любила я, страдала я,
а он, подлец, сгубил меня.

Баба Неделя. Ст, господин Велчо си иде! (Дафинка се оправя на огледалото.) Побързай, дъще, цветя къса.

Дафинка (на прозореца). Какво правите вий там?

Свилен (из градината). Ще ви накъсам цветя, госпожице.

Дафинка (тупа с крак). Кой ви позволи? Чакайте! (Излиза отдясно.)

Баба Неделя (глухо). Ще го подлудиш, дъще! Ха-ха-ха, ще подлуди човека!

Гласът на Дафинка. Не пипайте цветята! Те са на жена ви. Какво ще каже тя утре, когато си я доведете?

ЯВЛЕНИЕ 2

Баба Неделя и Костанда

Костанда (отвън на прозореца). Къде те, како Недельо?

Баба Неделя. Ей ме. Намини де.

Костанда. Не знам да дойда ли, скоро ще мръкне. (Изгубва се от прозореца.)

Баба Неделя. А, рано е. То дните се скъсиха.

Костанда (влиза отдясно). Дъждовно време такова.

Баба Неделя. Къщно време, Костандо, да си седим и да си приказваме.

Костанда (сяда). Отщели ми се и приказките. Видях сина си с дъщеря ти.