изведа аз на живот и слънце! Кураж! Батю ти има още сили, Дечке, макар и сиромах, той е честен учител и помни баща си!
Дечка (плаче). Ох, майчице моя, в черната земя нерада!
Излизат по стълбите.
Свилен. Бате Павли, на орехи ли играем?
Гласът на Кереков. На орехи!
Свилен. Върнете се, ви казвам!
Гласът на Кереков. Затвори се, нещастник, и скрий се в полите на майка си!
Свилен. Добре, много добре! (Затваря вратата.) Най-после и аз мога да се разсърдя!
Костанда, Свилен
Костанда (плясва с ръце). Синко! Сине на мама!
Свилен (ходи). Да видим на орехи ли ще играем ние тука. Кракът им вече няма да стъпи в къщата ми!
Костанда. Хората, чедо-о, какво ще рекат хората! Боже! Боже!
Свилен (ходи). Какво щели да рекат хората. Да казват, каквото щат. Аз съм мъж. Мъж съм и нехая от никого. Няма да играем на орехи!
Костанда (не може да си откъсне погледа от антрето и все по-отчаяно си чупи ръцете) . Ами… Велчо! (Хваща се о него.) Сине! (Писва.) Внучето ми! (Отпуща се на стола.)
Предишните, баба Неделя, Дафинка
Баба Неделя (из антрето). Господин Свилен! Че какво беше туй, Костандо!? Ела на себе си, госпожа!
Костанда (припява се). Отведе ни го, како Недельо, отведе ни го! Внучето ми, боже, внучето ми… Умирам!
Свилен. Стига!
Костанда. По-добре смърт, како Недельо! (Примира от плач.)
Баба Неделя. Ами смърт! Гледай я ти, смърт! При такъв син-планина и смърт! На себе си ела, Костандо, от думите си се посрами! Върви тука, върви да си полегнеш. Ха, смърт! (Извежда я наляво.) Гледай я ти! Като не ви ценят доброто, снахи много! (Закриват се.)
Свилен и Дафинка
Дафинка. Каква беше тази буря, господин Свилен? (Свилен ходи и свива рамене.) Извинете, аз и бъркам.
Свилен. Не, защо? Какво ще ми бъркате! Всяко зло за добро.
Дафинка. Разбира се. Най-после ще идете утре и ще кажете на госпожа Дечка да се поиздигне тъй, малко над живота.
Свилен. Кой аз ли? Никога! (Ходи.) То се свърши, госпожице. Ха, на орехи ли ще играем?
Дафинка (смее се). Майка ви! (Подражава на Костанда и отпада на стол.) Отведе го, како Недельо! По-добре смърт, како Недельо!
Свилен. Тя мисли само какво ще рекат хората. (Усмихва се, но му бликват сълзи.)
Дафинка (плясва ръце). Вий ще заплачете! Вий плачете!
Свилен. Кой! Аз ли? (Сяда на стол.) Умрял съм да плача. Добър й път — не съм се оженил по любов. Само… детенцето. (Заплаква.)
Дафинка (до самото му лице). Засрамете се, господин Свилен! (Ходи бърже и пак до него.) Засрамете се! Не ви заслужава госпожа Дечка, не ви заслужава, искрено ви казвам! Да свърши гимназия и пак да тръгне по ума на брата си! Не, аз по керемидите бих се покатерила и пак не бил излязла от къщата ви!
Свилен. Лоша е мама. Вий не знаете, госпожице, много е лоша!
Дафинка. Боже, колко сте вий добър, колко сте добър! (Подражава му.) Лоша е мама, госпожице!… Лоша-добра, тя ви е майка и ако госпожа Дечка ви любеше…
Баба Неделя (вика отляво). Дафинке, тичай, дъще, да сгрееш тухли, че на госпожа Костанда изведнаж й стана студено!
Дафинка. Сега, маминке! (На Свилен.) А вие… Но вие сте тъй добър, като Христа!
Свилен (става). Ще дойдете ли пак, госпожице? Като ви слушам, става ми леко.
Дафинка (на излизане). То вий трябва цял да станете лек като перушинка, че от само себе си да се поиздигнете тъй, малко над живота, както казвате, и сам…
Свилен. Имате право, госпожице, човек трябва да си прави широко сърце. (Сам.) Хм… какво ще бъде утре, като се научат в канцеларията! (Ходи.) Хм, нека! Няма пък да се убия!
Баба Неделя. Какво се тюфкаш, господин Велчо? Ха, бъзнало й на жена ти да върви след брата си — добър й път! Ще си накривиш шапката и ще си поергенуваш наново, ха-ха-ха! Аз какво думам на Дафинка: не ти трябва още да се жениш, дъще, й казвам, помомувай! Ами че какво?
Свилен (ходи съвсем унил). Как е мама?
Баба Неделя. Полегна си. Ще я затоплим и ще й мине. Чакай да видя тухлите. (Тръгва към антрето и се повръща.) Пък ти, господин Велчо, иди да сложиш глава до майка си. Майка е, тя, ще те погали и ще й мине. Аз си нямам мъжко чедо, но знам — синът сгрява сърцето на майката в старини. Тя те е теб от къс месо отгледала, господин Велчо! Легни си при старата си майчица тази вечер и нехай, ха-ха-ха!
Завеса
