Свекърва (комедия в пет действия)

Костанда (закрива се наляво). Ами, ще бягам. (Връща се без детето.) Защо ще бягам, в къщата съм си.

Кереков. Къде мъкнеш пак детето, защо го не оставиш при майка му?

Костанда. Широко ни е из къщи, свате, та го развеждаме, че си е наше и ни е мило да го оставяме при майка болна, като й не знаем още и болестта каква е.

Кереков. Ножица за тоя ти язичец тебе!

Костанда. Е, лоши сме ние, такива сме.

Кереков. А какво току сновете с ония отдолу?

Костанда. С кои бре?

Кереков. Да не е ударила око младата усойница да ти става втора снаха?

Костанда. Господи, момичето е годено за офицерин!

Кереков. Годено то… Такава снашица да ти се паднало на теб!

Из коридора отляво се явяват Свилен и лекар.

Костанда (излиза към кухнята). Бога нямаш, свате, и дано го нямате никога.

Кереков (на лекаря). Господин докторе. (На Свилен.) Остави ни за малко, Велчо.

ЯВЛЕНИЕ 3

Кереков и доктор Предов

Кереков. Моля ви се, господин докторе, туй вече става съмнително: вчера сестра ми беше съвсем здрава.

Доктор Предов. И пак е здрава, господин Кереков, като родилка разбирам. (Пали пура.) Изгубила си нервите жената: спазми в коремната част, неправилно сърце, безсилие… Аз ви казах: тя вече е намразила в тази къща и прозорците, и вратите, че ако обичате, и пода, по който върви: навред вижда свекърва си! Само детето я крепи, но свекървата и него й отнема! (Прощава се.) Така… Отведете я нейде на село да се види самичка с детето си. (На излизане.) Хе, злата свекърва е, господине, пукната злъчка. (Излиза.)

Кереков (сам ходи, хапе си мустаците и плюе). Змии проклети! Полузаровени в земята и пак се зъбят на младостта! Отритнати от бога и прегърнали дявола! Хлътнали в пъкъла и плюят на рая! Хиени тризъби, вампири, караконджи! (Плюе и блъска с крак.) Велчо!

ЯВЛЕНИЕ 4

Кереков и Свилен

Свилен (посърнал, пристъпва лениво). Ако ще се караш, бате Павле, по- добре…

Кереков. Няма вече по-добро и по-лошо! Избирай: майка си или жена си!

Свилен (ходи). Ха сега, и туй било приказка.

Кереков. Ще решиш още сега, в този час, в тази минута!

Свилен. Какво да реша?

Кереков. Изпрати нанякъде майка си!

Свилен. Къде?

Кереков. През девет морета, дявол да ви вземе! (Ходи и после избухва със сълзи.) Убихте ми сестричката бе! Вие тука човек убивате, зверове проклети! Ти жена си убиваш бе! Майката на детето си убиваш!

Свилен. Майката на детето си съм убивал… Не съм ли най-после и аз дете на майка си!

Кереков. Баба си ти, батинка, баба!

Свилен. Нахвърлихте се на майка ми така, че сега и да искам да я пратя нанякъде, не скланя.

Кереков. Ще склони и хоро ще играе! (Спира пред него.) Хайде, решавай!

Свилен. Не ме закачай! (Отминава го.) Мене ми стига. Най-после и аз мога да се разсърдя…

Кереков (зъл). Нима можеш? Я да видим?! (Препречва му се.)

Свилен (отминава го). Забранявам да ми се говори за майка ми!

Кереков. Охо!

Свилен. Не мога аз за ваш кеф да я тъпча сега, когато тя е сама-саменинка в света!

Кереков. За наш кеф, ха? (Дръпва го за рамото.) Я повтори… че муха ми се виждаш!

Свилен. Ще се биеш ли, бати Павли! Добре, знай тогава: майката е била светиня и в най-старите народи! Китайците имат правила за похвални дела и в тях се казва: който предпочита майка си пред своята жена, прави сто похвални дела!

Кереков (плюе). Пфу, китайска мутра! Впиши си тогаз още едно правило: който предпочита сестра си пред зет-поплювко, прави хиляда похвални дела! (Хуква наляво.)

Свилен (по него). Какво ще правиш, бати Павли? (Закрива се.)

ЯВЛЕНИЕ 5

Кереков, Дечка, Свилен, Костанда

Гласът на Кереков (отляво). Дайте детето тука!

Гласът на. Костанда (вика). Какво е туй от тебе бре, свате-е; в чия къща се намираш!

Гласът на Свилен. Бати Павли, да не дигаме махалата!

Гласът на Кереков. Ти ще дигаш махалата, поплювко! Вземи си слугинята за жена; селянка е за тебе!

Костанда (тегли Свилена). Остави ги, Велчо, чедо, нека вървят и да се не връщат, боже, прости ме!

Из коридора отляво Кереков води с една ръка Дечка, а с другата носи детето.

Кереков. Върви, сестро, аз ще те спася, моята сирачка! Не си ти самичка на света, дявол да ме вземе, и не ще оставя аз да ти пресушат младините хиени беззъби!

Костанда. Ох, боже! Свате Павли, как ще хората в очи да погледнем! Ако сестра си не жалиш, свате-е, старините ми пожали!

Кереков. Полекичка, сестрице. (Плаче.) Сирачка моя, немила и недрага, ще те