струва, популацията на дивите котки скоро напълно ще унищожи гризачите. Не боледуват и опосумите. Изглежда торбестите имат природен имунитет, правещ от Австралия убежище за изгубения засега свят на дивата природа. И досега съществува риск за китовете и делфините, но те едва ли някога ще излязат обратно на сушата независимо от (засега неизвестните) последици от чернобилизацията за китообразните. Маймуните пък, теоретично представляващи твърде съществена заплаха, са ограничени в малкото останали парчета тропическа гора и, подобно на хората, сякаш са устойчиви към заболяването.
Нашият невронен чернобил породи и собствен фолклор. Съвременният градски фолклор разказва за „стопаните-наследници“ — група жертви на чернобила, оказали се способни да преживеят атаката на вируса. Предполага се, че те „се правят на хора“, образувайки сред нормалните хора, или „овцете“, тайна контракултура. Това е крачка назад към мрачните традиции на Лудизма, и страховете на обществото, проецирани някога върху опасното и безразсъдно „жречество на науката“, сега се трансформира в приказки за свръхчовеци. Този психологически пренос става ясен, когато разбираме, че „стопаните-наследници“ се специализират в научни изследвания от типа на онези, на които сега гледат с неодобрение. Мнението, че уж някаква част от човешката популация е постигнала физическо безсмъртие и го крие от хората, е пълен абсурд.
Авторът, напълно правилно, се отнася към този мит с презрението, което последният заслужава.
С изключение на някои отбелязани вече от мен места, книгата на доктор Хотън е просто забележителна, и вероятно ще стане решаващ труд по това централно явление на съвременността. Д-р Хотън напълно може да се надява да добави към своя списък от почетни награди още една Пулицърова награда. Този велик патриарх на науката на деветдесет и осем годишна възраст създаде още един изтъкнат труд в своята бързо развиваща се област на знанието. И многобройните му читатели, включително автора на настоящата рецензия, могат само да се възхищават на неговата енергия и да чакат продължение.
Информация за текста
© 1988 Брус Стърлинг
© 2000 Иван Попов, превод от английски
Bruce Sterling
Our Neural Chernobyl, 1988
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/122]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:30
