правила, които хората са измислили, за да ти помогнат да живееш сред тях.
Ти нямаш нужда от морал. Никакви морални норми не могат да се отнасят за теб. Ти не можеш да се подчиняваш на правила, измислени от себеподобните ти, защото няма други като теб. Ти не си обикновен човек, така че моралните норми на обикновените хора могат да ти бъдат полезни толкова, колкото моралните норми на един мравуняк — на мен.
Никой не те иска и ти си чудовище.
И мен никой не ме искаше, когато бях чудовище.
Но за теб, Джери, има други норми. Те изискват по-скоро вяра, отколкото подчинение. Те се наричат етос. Етосът също ще ти даде правила за оцеляване. Но оцеляване не само на теб самия, на моя или на твоя вид. Това е всъщност уважение към предците и потомците ти. Това е изучаване на главното течение, което те е създало и в което и ти ще създадеш нещо, нещо по-голямо, когато му дойде времето.
Помогни на човечеството, Джери, защото сега то е твоя майка и твой баща; ти никога не си имал майка и баща. И човечеството ще ти помогне — ще създаде други като теб и ти вече няма да си сам. Помогни им да пораснат, помогни им да помогнат на човечеството и твоят вид ще стане още по-многоброен. Защото ти си безсмъртен, Джери. Сега си безсмъртен.
И когато твоят вид стане достатъчно многоброен, твоите етични норми ще бъдат морални норми за останалите. И когато тези морални норми вече не задоволяват нуждите на вида, ти или някое друго етично същество ще създаде нови норми, които ще стигнат още по-далеч по главния поток, изразявайки почит към теб, към онези, които са те създали, към онези, които са създали тях, и така все по-назад до първото диво същество, което е било различно, защото сърцето му трепнало, когато видяло звезда.
Аз бях чудовище, преди да открия този етос. И ти си чудовище. Всичко зависи от теб.
Джери се размърда.
Хип Бароус спря да подхвърля ножа и го стисна в ръка.
Джери изпъшка и се закашля немощно. Хип бутна отпуснатата глава назад и я хвана здраво с лявата си ръка. Насочи острието на ножа точно срещу ларинкса на Джери.
Джери измърмори нещо едва чуто.
— Стой мирно, Джери — каза Хип и леко натисна ножа. Той влезе по-дълбоко, отколкото очакваше. Беше красив нож. Хип продължи: — До гърлото ти е опрян нож. Това е Хип Бароус. А сега седи, без да мърдаш, и си помисли върху това.
Устните на Джери се разтеглиха, но не в усмивка, а от напрежението на вратните му жили. Дъхът му излизаше със свистене през това подобие на усмивка.
— Какво ще направиш?
— А ти какво би направил?
— Махни това от очите ми. Не виждам.
— Виждаш всичко, което ти е необходимо.
— Пусни ме, Бароус. Няма да ти сторя нищо лошо. Обещавам. Аз мога да направя много за теб, Бароус. Мога да направя каквото поискаш.
— Напълно морално действие е да убиеш чудовище — каза Хип. — Кажи ми, Джери, наистина ли можеш да прочетеш една цяла мисъл на някой човек само като го погледнеш в очите.
— Пусни ме. Пусни ме — шепнеше Джери.
Насочил ножа към гърлото на чудовището, в тази къща, която можеше да бъде негова, с едно момиче, което чакаше вън и чието състрадание той усещаше като озон във въздуха, Хип Бароус подготви своята етична постъпка.
Когато превръзката падна, в странните кръгли очи имаше толкова удивление, че в тях не бе останала никаква омраза. Хип си играеше с ножа. Той още веднъж подреди мисълта си — от горе до долу, от единия до другия край. Хвърли ножа зад себе си. Той изтрака на плочите. Учудените очи го проследиха и веднага се върнаха върху Хип. Ирисите бяха готови да се завъртят всеки миг…
Хип се наведе напред към него.
— Хайде — каза той меко.
Мина много време, докато Джери отново вдигне глава и срещне очите на Хип.
— Здрасти! — каза Хип.
Джери го погледна немощно.
— Махай се оттук! Върви по дяволите! — изграчи той.
Хип седеше неподвижно.
— Можех да те убия — каза Джери. Отвори по-широко очи. — И все още мога.
— Но няма да го направиш.
Хип стана, отиде до ножа, вдигна го. Върна се, сръчно сряза възлите на шнура, с който бе вързал Джери. После отново седна.
— Никой… никога… — Джери разтърси тяло, пое си дълбоко въздух. — Срамувам се — прошепна той. — Никой никога не ме е карал да се срамувам. — Погледна към Хип и удивлението отново се появи в очите му. — Аз зная много. Мога да открия всичко, независимо за какво се отнася. Но никога… Ти как успя да откриеш всичко това?
— Изпитах го на собствения си гръб — отвърна Хип. — Етиката не е нещо, което можеш да вземеш отнякъде наготово. Тя е начин на мислене.
— Господи! — каза Джери и захлупи лице в ръцете си. — Какво съм направил… Като си помисля само какво съм могъл да…
— Какво можеш да направиш — внимателно му напомни Хип. — Но вече си платил достатъчно за нещата, които си извършил.
Джери огледа огромното остъклено помещение и всичко в него — масивно, скъпо, разкошно.
— Платил ли съм?
— Навсякъде около тебе хора, а ти си сам. — Това беше болезнен спомен от миналото. Хип се усмихна горчиво: — Свръхчовекът, Джери, изпитва ли свръхглад? Свръхсамота?
Джери бавно кимна:
— По-лесно се справях, когато бях дете. — Той потръпна. — Студено…
Хип не разбра за какъв студ става дума и не попита.
Стана.
— Трябва да отида при Джейни. Тя може би вече си мисли, че съм те убил.
Джери мълчеше, докато Хип стигна до вратата. После каза:
— Може и да си.
Хип излезе.
Джейни беше в малкото преддверие с близначките. Когато Хип влезе, тя им даде знак с леко кимване и те изчезнаха.
Хип каза:
— Можех да кажа и на тях.
— Кажи на мен. Те ще узнаят.
Той седна до нея.
— Не си го убил — каза тя.
— Не.
Тя бавно поклати глава.
— Какво ли щеше да стане, ако той беше умрял? Не искам да знам отговора.
— Сега всичко ще бъде наред — каза Хип. — Срещна очите й. — Той се срамува от себе си.
Тя се сгуши, скри се като зад някаква маска, скри мислите си. Това беше очакване, но по-различно от познатото му, защото, чакайки, тя наблюдаваше не него, а себе си.
— Това е всичко, което мога да направя. Време е да се махам. — Той въздъхна дълбоко. — Имам много работа. Да си издиря чековете за пенсията, да си намеря работа.
— Хип…
