Гласът на Томпсън прозвуча толкова близо зад гърба му, че Хип се стресна. Не беше чул, че върви след него, и се почувствува глупаво като хлапак. Преглътна и попита Джейни:
— Какво трябва да направя?
— Просто си мисли за въпроса. Вероятно ще го улови. Доколкото знам, то приема от всички.
Хип се наведе над креватчето.
Мътните очи, като бомбетата на прашни черни обувки, се спряха на него. Той си помисли: Някога този гещалт е имал друга глава. Частите, които извършват телекинеза, които се телепортират, също могат да бъдат заменени. А ти, Бебе, можеш ли да бъдеш заменено?
— Казва да — отговори Джейни. — Спомняш ли си отвратителното момченце с телепатични способности, онова с царевичния кочан?
— Не съм предполагал, че можеш да извършиш нещо толкова чудовищно, Джейни — каза Томпсън с горчивина. — Бих могъл да те убия за това.
— Ти поне знаеш как — каза приятно Джейни. Хип бавно се обърна към нея. Мисълта се приближаваше, всеки момент щеше да изплува. Пръстите му сякаш се вкопчиха в нещо, намериха някаква опора.
Щом Бебето, сърцето и душата, Аз-ът, хранилището на всичко, което това ново същество е било, правило или мислило, щом Бебето можеше да бъде заменено, значи Хомо гещалт е безсмъртен!
Изведнъж той прозря. Прозря всичко. Каза спокойно:
— Попитах Бебето дали може да бъде заменено, дали паметта и способностите му да пресмята могат да бъдат предадени на друг.
— Не му казвай това! — изкрещя Джейни.
Томпсън отново бе застинал в своята неестествена неподвижност. Най-после заговори:
— И Бебето каза да. Това вече ми е известно, Джейни, а ти си го знаела през цялото време, нали?
Тя издаде някакъв звук, подобен на кашлица.
— И, разбира се, не си ми казала — продължи Томпсън. — Бебето не може да говори с мен; следващият може би ще може. Аз мога да разбера всичко от лейтенанта, още сега. Ти си продължавай с твоите сцени. Не си ми нужна, Джейни.
— Хип! Бягай! Бягай!
Томпсън фиксира очите си върху очите на Хип.
— Не — каза той меко. — Не бягай.
Щяха да се завъртят, щяха да се завъртят като колела, като ветрила, като… като…
Хип чу, че Джейни изкрещя няколко пъти, нещо се строши. После очите изчезнаха.
Той залитна назад, покрил очите си с ръка. Някой крещеше нещо неразбрано, викът продължи дълго, разцепи се, завъртя се около себе си. Хип надникна между пръстите си.
Томпсън се гърчеше, силно отметнал глава назад. Риташе и се придвижваше назад по лакти. Бони подпираше кръста му с коляно и закриваше очите му с ръце. Неразбраните крясъци идеха от нея.
Хип се хвърли напред с такъв яростен скок, че пръстите му едва докоснаха пода при първите три крачки. Стисна юмрук, докато болка прониза цялата му ръка и събра в него гнева, трупан в продължение на седем кошмарни години. Юмрукът му се заби в слънчевото сплетение на Томпсън и той се свлече безшумно. Негърката също падна, но се търколи настрани и пъргаво скочи на крака. Тя изтича до Хип, ухили се глупаво, попипа мускулите му, погали го обичливо по бузата и изпелтечи нещо.
— И аз ти благодаря! — каза той задъхано. Обърна се. Друго черно момиче, също тъй яко и също голо, крепеше отпуснатото тяло на Джейни.
— Джейни! — изрева той. — Бони или Бийни, която и да си… тя ли…?
Момичето, което я държеше, изпелтечи нещо. Джейни вдигна очи. Той тръгна към нея и видя в тях дълбоко недоумение. Очите се преместиха от неговото лице върху неподвижното тяло на Джери Томпсън. Неочаквано тя се усмихна.
Момичето, което стоеше до нея и продължаваше да пелтечи, го дръпна за ръкава и посочи към пода. Малката тръбичка лежеше строшена в краката им. Едно бледо мокро петно изчезваше пред очите му.
— Аз ли? — повтаряше Джейни. — Така и не успях, като ми кацна тази пеперуда.
Постепенно тя дойде на себе си, изправи се. Той я прегърна.
— А Джери? Той…
— Мисля, че не съм го убил — каза Хип, — не още.
— Не мога да ти кажа да го убиеш — прошепна Джейни.
— Да. Знам.
— Близначките го докосват за първи път. Беше голяма смелост от тяхна страна. Той можеше да изгори мозъка им само в един миг.
— Те са чудесни. Бони!
— Хо!
— Донеси ми нож. Остър и с ей толкова дълго острие. И парче черен плат — толкова дълго и толкова широко.
Бони погледна към Джейни. Джейни каза:
— Какво…?
Той сложи ръка на устата й. Устата й беше мека.
— Шт!
— Бони, недей… — извика Джейни в паника, но Бони вече беше изчезнала.
— Остави ме за малко насаме с него — помоли Хип.
Джейни отвори уста да каже нещо, но се обърна и избяга от стаята. Бийни също изчезна.
Хип отиде до простряното на пода тяло, застана загледан надолу към него. Не мислеше. Мисълта вече беше изплувала, трябваше само да я задържи.
Вратата се отвори, влезе Бони. Държеше лента от черно кадифе и един кинжал, с острие, дълго единадесет инча. Очите й бяха много големи, а устата — много малка.
— Благодаря, Бони.
Той ги взе. Ножът беше красив. Фински. Толкова остър, че би могъл да се бръсне с него, а върхът бе толкова изтънен, че ставаше почти невидим.
— Изчезвай, Бони.
И тя изчезна. Пиууу! — изхвръкна като ябълкова семка, изстреляна между зъбите. Хип остави ножа и лентата на някаква маса и довлече Томпсън до един стол. Огледа се, видя шнура на някакъв звънец и го откъсна. Не го интересуваше дали някъде звъни — беше сигурен, че никой няма да го безпокои. Завърза лактите и глезените на Томпсън за стола, бутна главата му назад и сложи черната превръзка на очите му.
Взе друг стол и седна срещу него. Претегли великолепния нож на дланта си — почти без да го подхвърля, само да усети как се борави с него. И зачака. Докато чакаше, взе мисълта си, както е цяла, и като пъстра завеса, в чиито шарки се повтаряше един и същ мотив, я постави пред входа на съзнанието си. Закачи я внимателно, оправи гънките, нагласи я с педантична точност да стига равномерно от горе до долу, да няма пролуки отстрани.
Мотивът беше следният:
Слушай момче!
Ти си сираче, аз — не, но и мен са ме мразили. Ти си бил преследван, аз също.
В пещерата ти си намерил място, където да принадлежиш, и си бил щастлив. Същото се случи и с мен.
При мис Кю ти си загубил себе си и е трябвало да минат години, докато най-после се върнеш назад и разбереш кой си. Същото се случи и с мен.
Благодарение на твоя гещалт ти си намерил в себе си сила, която е надминала и най-безумните ти мечти, и си я използувал, това ти е доставяло удоволствие. Същото се случи и с мен.
Слушай сега, Джери! Ти си открил, че независимо колко голяма е силата ти, никой не те иска. И аз открих същото.
Ти искаш другите да те искат. Искаш да имат нужда от теб. Аз също.
Джейни казва, че имаш нужда от морал. Знаеш ли какво е морал? Морал означава да се подчиняваш на
