и съсредоточено — дали под влияние на атмосферата или на мъжа срещу себе си. Никога не бе казвал гласно тези неща, макар да му бяха ясни отдавна. После добави:

— А ти, ти какво ще ми кажеш? Някога изпитвал ли си любов? Искаш да ме учиш какво е Бог, какъв е смисъла на живота ми, какво е бъдещето ми — но аз зная всичко това. Аз съм силен да убия твоя бог, Лантор или който и да е друг, защото мога да изгубя своята вяра и да накарам и другите да изгубят своята… А твоят съвършен Бог какво!? — Той може само да ме убие, но не и да ме накара да вярвам… Ти едва ли знаеш какво е съвест, щом си готов да кажеш някому собствените му бъднини! Някога обичал ли си? Или това е прекалено просто за твоята висота? Виждал ли си някога раждане — на човек или животно? Знаеш ли какво е да ти се роди сестра? — Кхан имаше две и знаеше какво е … — Та ти даже не можеш да ми обясниш кой си или какво си… И какъв е твоят смисъл, щом знаеш всичко… Ти нямаш свой смисъл! Живееш, защото така трябва! Някога чувствал ли си се свободен? Да взимаш сам решение… Нали знаеш как дойдох тук — някога чувствал ли си, че можеш да го направиш, просто да плюеш на всичко и да тръгнеш след мечтите си? Знаеш ли какво е да мечтаеш? А въобще чувствал ли си някога… — момчето се надигна в стола:

— Кажи ми как да се върна там, откъдето идвам! Надявах се да постигна нещо, но ще трябва да се върна с празни ръце! — мъжът срещу него постепенно променяше изражението на лицето си. Кхан се чудеше дали съществото срещу него — дух или демон — ще го прогони или ще го убие за непокорството му. Но, въпреки промяната, нито едно от двете не се случи. Той се обърна и тръгна да се връща. Високите рафтове бяха изчезнали и му се наложи да предполага посоката, но вероятно я бе уцелил, защото след секунди…

…усети как се разпъва, като че беше на много места едновременно,…

и падна

сред зелената трева на Златните полета. Към него идваше Лера:

— Искаш да се скриеш, а? — момчето повдигна глава:

— Ами, зная, че от тебе бягане няма! — тя скочи върху му и го целуна.

— Къде се губиш от сутринта, вече час те търся!

— Колко е часа, колко време съм бил вътре? — момичето го погледна странно:

— Вътре? Къде си бил?

— В Ямата! Бях там доста време…

— Едва ли си бил повече от половин час, защото те видях… — Кхан не я чуваше вече, съзнанието му асимилираше случката и търсеше обяснение. След като дълго не го откри, той просто се отпусна в ръцете на момичето и я целуна.

— Знаеш ли какво разбрах? — попита я след малко и без да дочака отговор продължи — Ти си смисълът на живота ми тук и сега! — тя се отдръпна и го погледна:

— Да не си болен?

— Болен съм… — той отпусна глава на тревата и разтърка лицето си с пръсти. После я сграбчи в прегръдката си — …от любов по теб!…

— Ти си се побъркал! — момичето не знаеше дали да се радва на думите, толкова несвойствени за Кхан, когото познаваше. Но колебанието й трая кратко. Целуна страстно устните му и погали гърдите му. „Някой неща се променят“, помислиха и двамата, макар по различна причина.

27.12.99

,

Информация за текста

© 1999 Иво Станков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/416]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:07

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату