Друго растение — ниско на ръст и с няколко снопа широки овални листа — имаше две зелени, почти човешки лица, частично скрити от листата — и двете плачещи с отворена уста.
— Да се махаме оттук! — извика Кейси уплашен. Хвана Маргарет за ръка и я задърпа от шкафа. — Това е… гадно!
Растенията изпъшкаха и въздъхнаха. Зелени ръце без пръсти се протегнаха към Маргарет и Кейси. Жълто, болнаво на вид растение край стената задавено се закашля. Високо растение с цветове сякаш пристъпи с протегнати към тях тънки, приличащи на ластари, ръце.
— Чакай! — извика Маргарет, като издърпа ръката си от Кейси. Беше забелязала нещо на пода на шкафа зад пъшкащите и трептящи растения. — Кейси, какво е това? — попита тя и посочи.
Напрегна се да фокусира очите си в тъмнината на шкафа. В дъното, на пода зад растенията, се виждаха две човешки стъпала.
Маргарет внимателно се пъхна в шкафа.
— Маргарет, да се махаме! — примоли се Кейси.
— Не! Виж! Вътре има някой — каза Маргарет с напрегнат поглед.
— Ъ?
— Човек! Не растение! — каза Маргарет. Направи още една крачка. Мека зелена ръка се плъзна покрай нея.
— Маргарет, какво правиш?! — извика Кейси с писклив изплашен глас.
— Трябва да видя кой е там — каза Маргарет. Тя пое дълбоко дъх и го задържа. После, пренебрегвайки пъшкането, въздишките, протегнатите към нея зелени ръце, отвратителните зелени доматени лица, Маргарет се мушна през растенията към дъното на шкафа.
— Татко! — извика тя.
Баща й лежеше на пода — ръцете и краката му бяха здраво стегнати с ластари от растения, устата му беше залепена с широка лепенка.
— Маргарет… — Кейси стоеше до нея. Сведе поглед към пода. — О, не!
Баща им ги гледаше с молба в очите.
— Ммммм — извика той, опитвайки се да им каже нещо през лепенката.
Маргарет се хвърли на пода и започна да го развързва.
— Не, спри! — извика Кейси и я задърпа назад за раменете.
— Кейси, пусни ме! Какво ти става? — ядосано извика Маргарет. — Това е татко. Той…
— Не може да е татко! — каза Кейси, като продължаваше да я държи за раменете. — Татко е на летището, забрави ли?
Растенията зад тях сякаш въздъхнаха в едновременно — в един ужасяващ хор.
Високо растение падна и се претърколи към отворената врата на шкафа.
— Ммммм — продължи да се моли баща им, опитвайки се да се освободи от ластарите, които го държаха.
— Трябва да го развържа — каза Маргарет на брат си. — Пусни ме!
— Не — настоя Кейси. — Маргарет, погледни главата му!
Маргарет извърна очи към главата на баща си. Беше гола. Без бейзболна шапка. Там където трябваше да има коса, растяха кичури зелени листа.
— Вече сме виждали това — сгълча го Маргарет. — Това е страничен ефект, забрави ли! — Тя се протегна, за да издърпа въжетата от баща си.
— Не, недей! — настоя Кейси.
— Добре, добре — каза Маргарет. — Само ще махна лепенката от устата му. Няма да го развързвам.
Тя се протегна и задърпа лентата, докато изцяло я отлепи.
— Деца, толкова се радвам да ви видя — каза доктор Брюър. — Бързо! Развържете ме.
— Как се озова тук? — запита Кейси, като стоеше над него с ръце на хълбоците и го гледаше подозрително. — Видяхме, че замина за летището.
— Това не бях аз — каза доктор Брюър. — Заключен съм тук от дни.
— А? — извика Кейси.
— Но ние те видяхме… — започна Маргарет.
— Това не бях аз. Това е растение — каза доктор Брюър. — Това е растение, мое копие.
— Татко… — каза Кейси.
— Моля ви. Няма време за обяснение — настоятелно каза баща им, повдигайки обкичената си с листа глава, за да погледне към вратата на шкафа. — Просто ме развържете! Бързо!
— Бащата, с когото живеем, е растение! — извика Маргарет, преглъщайки тежко.
— Да. Моля ви, развържете ме! Маргарет се протегна към ластарите.
— Не! — настоя Кейси. — Как да сме сигурни, че казваш истината?
— Ще ви обясня всичко. Обещавам — примоли се той. — Бързо! Въпрос на живот и смърт! Господин Мартинес също е тук.
Стресната, Маргарет погледна към по-далечната страна на шкафа. Точно така — господин Мартинес също лежеше на пода, завързан и със залепена уста.
— Освободете ме оттук, моля ви! — извика баща й.
Зад тях растенията изпъшкаха и извикаха. Маргарет не можеше да понесе повече това положение.
— Развързвам го — каза тя на Кейси, наведе се и вкопчи ръцете си в ластарите.
Баща й въздъхна с благодарност. Кейси също се наведе и неохотно започна да дърпа ластарите.
Най-сетне ги разхлабиха достатъчно, за да може баща им да се измъкне. Той бавно се изправи на крака, протегна ръце, разтръска крака и сгъна коленете си.
— Леле, усещането е много приятно! — каза той и тъжно се усмихна на Маргарет и Кейси.
— Татко, да развържем ли и господин Мартинес? — попита Маргарет.
Изведнъж без предупреждение доктор Брюър изблъска двете деца и си проправи път извън шкафа.
— Татко! Къде отиваш? — попита Маргарет.
— Каза, че ще ни обясниш всичко! — настоя Кейси. Двамата се затичаха през пъшкащите растения след баща си.
— Да, да, ще обясня! — дишайки тежко, доктор Брюър се отправи към купчина дърва при най- отдалечената стена. Маргарет и Кейси ахнаха, когато той взе една брадва.
Завъртя се и застана право пред тях, с две ръце стиснал дебелата дръжка на брадвата. Тръгна към тях със замръзнало в решителност лице.
— Татко, какво правиш? — извика Маргарет.
19
Доктор Брюър заметна брадвата на рамо и се доближи до Маргарет и Кейси. Изпъшка от усилието да вдигне тежкото сечиво, лицето му почервеня, очите му се разшириха, гледаха възбудено.
— Татко, моля те! — извика Маргарет, стискайки Кейси за рамото и отстъпвайки назад към джунглата от растения в средата на помещението.
— Какво правиш! — повтори тя.
— Той не е истинският ни баща! — извика Кейси. — Казах ти да не го развързваме!
— Той е истинският ни баща! — настоя Маргарет. — Сигурна съм, че е той! — тя извърна очи към баща си, търсейки отговор.
Но той ги гледаше втренчено, а на лицето му беше изписано объркване и заплаха. Брадвата в ръцете му лъщеше под ярката светлина на лампите на тавана.
— Татко, отговори ни! — настоя Маргарет. — Отговори ни!
Преди доктор Брюър да успее да отговори, те чуха шумни бързи стъпки по стълбите на мазето.
И тримата се обърнаха към вратата и видяха в помещението с растенията да влиза един силно разтревожен доктор Брюър. Той хвана козирката на бейзболната си шапка, докато вървеше с големи крачки към двете деца.
— Какво правите тук? — извика той. — Нали ми обещахте. Ето я майка ви. Не искате ли…?
