Госпожа Брюър се появи до него. Тъкмо да ги поздрави, спря и замръзна от ужас, като видя обърканата ситуация.
— Не! — изпищя тя, забелязвайки другия доктор Брюър — доктор Брюър без шапка и с брадва в ръце. — Не! — на лицето й се изписа ужас. Тя се обърна към доктор Брюър, който я бе довел вкъщи.
Той гледаше осъдително Маргарет и Кейси.
— Какво сте направили! Пуснали сте го да избяга!
— Той е баща ни! — каза Маргарет с тънко гласче, което едва позна.
— Аз съм баща ви! — извика доктор Брюър, който стоеше на прага. — Не той! Той не е вашият баща! Той дори не е човек! Той е растение!
Маргарет и Кейси ахнаха и ужасени отстъпиха назад.
— Ти си растение! — обвини го гологлавият доктор Брюър и вдигна брадвата.
— Той е опасен! — възкликна другият доктор Брюър. — Как можахте да го пуснете!
Оказали се между двамата, Маргарет и Кейси гледаха втренчено ту единия, ту другия.
Кой беше истинският им баща?
20
— Това не е баща ви! — извика отново доктор Брюър с бейзболната шапка и пристъпи навътре в помещението. — Той е копие. Растение-копие. Един от моите опити, който се обърка. Заключих го в шкафа, защото е опасен.
— Ти си копието! — обвини го другият доктор Брюър и отново повдигна брадвата.
Маргарет и Кейси стояха неподвижни, като от време на време се споглеждаха ужасено.
— Деца, какво сте направили! — извика госпожа Брюър, притиснала бузите си с ръце. Очите й бяха широко отворени от почуда.
— Какво направихме? — Маргарет тихо попита брат си.
Гледайки втренчено с широко отворени очи ту единия, ту другия мъж, Кейси изглеждаше твърде уплашен, за да отговори.
— Не… не знам какво да правим — успя да прошепне той.
Какво можем да направим, чудеше се наум Маргарет, усещайки, че цялото й тяло трепери.
— Той трябва да бъде унищожен! — извика доктор Брюър, който държеше брадвата, загледан в двойника си.
Растенията до него потрепериха и се разклатиха със силна въздишка. Ластари се плъзнаха по почвата. Листата проблеснаха и сякаш прошепнаха.
— Свали брадвата! Никого няма да излъжеш! — каза другият доктор Брюър.
— Трябва да бъдеш унищожен! — повтори доктор Брюър, който не носеше бейзболна шапка. С див поглед и алено лице, той пристъпваше напред, а брадвата блестеше като наелектризирана под бялата светлина.
Татко никога не би се държал така, осъзна Маргарет. Двамата с Кейси сме идиоти. Ние го пуснахме от шкафа. И сега той ще убие истинския ни баща. И мама.
А после… и нас!
Какво мога да направя, чудеше се тя, като се опитваше да мисли трезво, въпреки че умът й се мяташе лудо без контрол.
Какво мога да направя?
От устата й излезе отчаян вик на протест. Маргарет се впусна напред и грабна брадвата от ръцете на самозванеца.
Той ахна от изненада, когато тя хвана още по-здраво дръжката. Беше по-тежка, отколкото очакваше.
— Дръпни се! — изкрещя тя. — Махай се веднага!
— Маргарет, почакай! — извика майка й като продължаваше да стои на вратата, парализирана от страх.
Гологлавият доктор Брюър се присегна към брадвата.
— Върни ми я! Не разбираш какво правиш! — примоли се той и с рязко движение се опита да хване брадвата.
Маргарет се дръпна и я завъртя.
— Не се приближавай! Никой да не мърда.
— Слава богу! — възкликна доктор Брюър с бейзболната шапка. — Трябва да го върнем обратно в шкафа. Много е опасен — той пристъпи към Маргарет. — Дай ми брадвата!
Маргарет се поколеба.
— Дай ми брадвата! — настоя той. Маргарет се обърна към майка си:
— Какво да правя?
Госпожа Брюър безпомощно повдигна рамене.
— Не… не знам.
— Принцесо, не го прави — каза кротко гологлавият доктор Брюър и погледна Маргарет право в очите.
Той ми каза „Принцесо“, осъзна Маргарет.
Другият никога не го беше казвал. Дали това не означава, че истинският ми баща е този от шкафа?
— Маргарет, дай ми брадвата! — онзи с шапката посегна да я вземе.
Маргарет отстъпи и отново завъртя брадвата.
— Назад! И двамата — назад! — предупреди тя.
— Предупреждавам те — каза доктор Брюър с шапката. — Той е опасен! Послушай ме, Маргарет!
— Назад! — повтори тя, като отчаяно се опита да измисли какво да прави.
Кой е истинският ми баща?
Кой от двамата? Кой? Кой?
Очите й се стрелкаха от единия към другия. Забеляза, че и двамата бяха с бинтована ръка и й хрумна нещо.
— Кейси, на стената ей там има нож — каза тя, като продължаваше да държи здраво брадвата. — Бързо ми го донеси!
Кейси безропотно хукна към стената. Отне му малко време да открие ножа между другите инструменти, които висяха там. Повдигна се на пръсти и го дръпна, а после се затича обратно към Маргарет.
Маргарет отпусна брадвата надолу и взе дългия нож от Кейси.
— Маргарет, дай ми брадвата! — нетърпеливо настоя мъжът с бейзболната шапка.
— Маргарет, какво правиш? — попита мъжът от шкафа и внезапно на лицето му се изписа страх.
— Хрумна ми нещо — каза Маргарет с известно колебание.
Пое дълбоко дъх.
После пристъпи към човека от шкафа и прободе ръката му с острието на ножа.
21
— Оу! — извика той, когато ножът поряза кожата му.
Маргарет дръпна ножа, който бе направил малък срез.
От раната потече тънка струйка червена кръв.
— Той е истинският ни баща — каза Маргарет на Кейси, въздъхвайки облекчено. — Ето, татко! — тя му подаде брадвата.
— Маргарет, бъркаш! — човекът с бейзболната шапка извика уплашен. — Той те изигра! Той те изигра!
Гологлавият доктор Брюър реагира бързо. Вдигна брадвата, направи три крачки, изви се назад и замахна с цялата си сила.
Доктор Брюър с шапката отвори широко уста и извика уплашено. Викът заглъхна, защото брадвата лесно разряза тялото му на две.
