Госпожа Брюър се появи до него. Тъкмо да ги поздрави, спря и замръзна от ужас, като видя обърканата ситуация.

— Не! — изпищя тя, забелязвайки другия доктор Брюър — доктор Брюър без шапка и с брадва в ръце. — Не! — на лицето й се изписа ужас. Тя се обърна към доктор Брюър, който я бе довел вкъщи.

Той гледаше осъдително Маргарет и Кейси.

— Какво сте направили! Пуснали сте го да избяга!

— Той е баща ни! — каза Маргарет с тънко гласче, което едва позна.

— Аз съм баща ви! — извика доктор Брюър, който стоеше на прага. — Не той! Той не е вашият баща! Той дори не е човек! Той е растение!

Маргарет и Кейси ахнаха и ужасени отстъпиха назад.

— Ти си растение! — обвини го гологлавият доктор Брюър и вдигна брадвата.

— Той е опасен! — възкликна другият доктор Брюър. — Как можахте да го пуснете!

Оказали се между двамата, Маргарет и Кейси гледаха втренчено ту единия, ту другия.

Кой беше истинският им баща?

20

— Това не е баща ви! — извика отново доктор Брюър с бейзболната шапка и пристъпи навътре в помещението. — Той е копие. Растение-копие. Един от моите опити, който се обърка. Заключих го в шкафа, защото е опасен.

— Ти си копието! — обвини го другият доктор Брюър и отново повдигна брадвата.

Маргарет и Кейси стояха неподвижни, като от време на време се споглеждаха ужасено.

— Деца, какво сте направили! — извика госпожа Брюър, притиснала бузите си с ръце. Очите й бяха широко отворени от почуда.

— Какво направихме? — Маргарет тихо попита брат си.

Гледайки втренчено с широко отворени очи ту единия, ту другия мъж, Кейси изглеждаше твърде уплашен, за да отговори.

— Не… не знам какво да правим — успя да прошепне той.

Какво можем да направим, чудеше се наум Маргарет, усещайки, че цялото й тяло трепери.

— Той трябва да бъде унищожен! — извика доктор Брюър, който държеше брадвата, загледан в двойника си.

Растенията до него потрепериха и се разклатиха със силна въздишка. Ластари се плъзнаха по почвата. Листата проблеснаха и сякаш прошепнаха.

— Свали брадвата! Никого няма да излъжеш! — каза другият доктор Брюър.

— Трябва да бъдеш унищожен! — повтори доктор Брюър, който не носеше бейзболна шапка. С див поглед и алено лице, той пристъпваше напред, а брадвата блестеше като наелектризирана под бялата светлина.

Татко никога не би се държал така, осъзна Маргарет. Двамата с Кейси сме идиоти. Ние го пуснахме от шкафа. И сега той ще убие истинския ни баща. И мама.

А после… и нас!

Какво мога да направя, чудеше се тя, като се опитваше да мисли трезво, въпреки че умът й се мяташе лудо без контрол.

Какво мога да направя?

От устата й излезе отчаян вик на протест. Маргарет се впусна напред и грабна брадвата от ръцете на самозванеца.

Той ахна от изненада, когато тя хвана още по-здраво дръжката. Беше по-тежка, отколкото очакваше.

— Дръпни се! — изкрещя тя. — Махай се веднага!

— Маргарет, почакай! — извика майка й като продължаваше да стои на вратата, парализирана от страх.

Гологлавият доктор Брюър се присегна към брадвата.

— Върни ми я! Не разбираш какво правиш! — примоли се той и с рязко движение се опита да хване брадвата.

Маргарет се дръпна и я завъртя.

— Не се приближавай! Никой да не мърда.

— Слава богу! — възкликна доктор Брюър с бейзболната шапка. — Трябва да го върнем обратно в шкафа. Много е опасен — той пристъпи към Маргарет. — Дай ми брадвата!

Маргарет се поколеба.

— Дай ми брадвата! — настоя той. Маргарет се обърна към майка си:

— Какво да правя?

Госпожа Брюър безпомощно повдигна рамене.

— Не… не знам.

— Принцесо, не го прави — каза кротко гологлавият доктор Брюър и погледна Маргарет право в очите.

Той ми каза „Принцесо“, осъзна Маргарет.

Другият никога не го беше казвал. Дали това не означава, че истинският ми баща е този от шкафа?

— Маргарет, дай ми брадвата! — онзи с шапката посегна да я вземе.

Маргарет отстъпи и отново завъртя брадвата.

— Назад! И двамата — назад! — предупреди тя.

— Предупреждавам те — каза доктор Брюър с шапката. — Той е опасен! Послушай ме, Маргарет!

— Назад! — повтори тя, като отчаяно се опита да измисли какво да прави.

Кой е истинският ми баща?

Кой от двамата? Кой? Кой?

Очите й се стрелкаха от единия към другия. Забеляза, че и двамата бяха с бинтована ръка и й хрумна нещо.

— Кейси, на стената ей там има нож — каза тя, като продължаваше да държи здраво брадвата. — Бързо ми го донеси!

Кейси безропотно хукна към стената. Отне му малко време да открие ножа между другите инструменти, които висяха там. Повдигна се на пръсти и го дръпна, а после се затича обратно към Маргарет.

Маргарет отпусна брадвата надолу и взе дългия нож от Кейси.

— Маргарет, дай ми брадвата! — нетърпеливо настоя мъжът с бейзболната шапка.

— Маргарет, какво правиш? — попита мъжът от шкафа и внезапно на лицето му се изписа страх.

— Хрумна ми нещо — каза Маргарет с известно колебание.

Пое дълбоко дъх.

После пристъпи към човека от шкафа и прободе ръката му с острието на ножа.

21

— Оу! — извика той, когато ножът поряза кожата му.

Маргарет дръпна ножа, който бе направил малък срез.

От раната потече тънка струйка червена кръв.

— Той е истинският ни баща — каза Маргарет на Кейси, въздъхвайки облекчено. — Ето, татко! — тя му подаде брадвата.

— Маргарет, бъркаш! — човекът с бейзболната шапка извика уплашен. — Той те изигра! Той те изигра!

Гологлавият доктор Брюър реагира бързо. Вдигна брадвата, направи три крачки, изви се назад и замахна с цялата си сила.

Доктор Брюър с шапката отвори широко уста и извика уплашено. Викът заглъхна, защото брадвата лесно разряза тялото му на две.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×