Маргарет тежко преглътна. Усети устата си суха като памук. Изведнъж осъзна, че стиска плота толкова силно, че ръката започва да я боли.
Опита се да отпусне пръсти, но продължи да гледа към полупразния плик с храна за растения, който беше изпуснала на пода.
Догади й се. Но можеше да изличи отвратителната картина от главата си. Как е възможно баща й да яде пръст?
Той не само я ядеше, осъзна тя. Той я мяташе в устата си и я преглъщаше.
Сякаш я харесваше.
Сякаш имаше нужда от нея.
Яденето на храна за растения сигурно е част от опитите му, каза си Маргарет. Но що за опити бяха това? Какво искаше да докаже с тези странни растения, които отглеждаше?
Веществото в плика миришеше на кисело като тор. Маргарет пое дълбоко въздух и го задържа. Изведнъж усети, че й се повдига. Гледайки плика, тя не можеше да направи нищо друго, освен да си представи каква е на вкус отвратителната кал вътре.
Уф.
Почти повърна.
Как може собственият й баща да пъха в устата си това отвратително нещо?
Като задържа дишането си още малко, тя хвана почти празния плик, смачка го и го хвърли обратно в кофата за боклук. И тъкмо да се обърне, когато една ръка я стисна за рамото.
Маргарет тихо извика и се завъртя.
— Кейси!
— Вкъщи съм — каза той ухилен — Какво има за обяд?
По-късно, след като му направи сандвич с фъстъчено масло, тя разказа на Кейси какво бе видяла.
Кейси се разсмя.
— Не е смешно! — ядосано каза тя. — Собственият ни баща яде пръст.
Кейси отново се засмя. По някаква неясна причина това му се видя смешно.
Маргарет го удари силно по рамото — толкова силно, че той изпусна сандвича си.
— Съжалявам — бързо каза тя, — но не разбирам на какво се смееш. Гадно е! Нещо му става на татко. Наистина нещо му става!
— Може просто да е закопнял за храна за растения — пошегува се Кейси, като въобще не приемаше сериозно думите на сестра си. — Нали се сещаш, както ти копнееш за печени фъстъци с мед.
— Това е друго — сопна се Маргарет. — Да се яде пръст е отвратително. Защо не го признаеш?
Преди обаче Кейси да отговори, Маргарет даде воля на цялата мъка, стаена в нея.
— Не виждаш ли? Татко се е променил толкова много. Дори откакто мама замина. Той прекарва в мазето все повече време…
— Така е, защото мама не е тук — прекъсна я Кейси.
— И през цялото време мълчи и е толкова студен към нас — продължи Маргарет без да му обръща внимание. — Той почти не ни говори. Преди винаги се шегуваше и ни разпитваше за домашните. Сега въобще не говори човешки. Не ми е казвал нито „Принцесо“, нито „Дебеланке“. Той не…
— Ти мразиш тези обръщения, Дебеланке — каза Кейси, хилейки се с пълна с фъстъчено масло уста.
— Знам — изрече забързано Маргарет. — Беше само пример.
— И какво се опитваш да кажеш? — попита Кейси. — Че татко е мръднал? Че напълно е откачил?
— Аз… не знам — отчаяно отвърна Маргарет. — Като го гледах как гълта отвратителната храна за растения, ми мина ужасната мисъл, че се превръща в растение!
Кейси подскочи така, че столът му падна и удари с облегалката пода. Той започна да крачи из кухнята като някакво зомби — със затворени очи и опънати напред ръце.
— Аз съм Невероятният Човек-Растение! — обяви той, като се опитваше гласът му да звучи дълбоко и уверено.
— Не е смешно — настоя Маргарет и скръсти ръце пред гърдите си, за да покаже, че не й е забавно.
— Човекът-Растение срещу Жената-Плевел! — обяви Кейси, крачейки около Маргарет.
— Не е смешно! — повтори тя.
Той се блъсна в плота и удари коляното си.
— Ох!
— Пада ти се! — каза Маргарет.
— Човекът-Растение убива! — викна той и се втурна към нея. Блъсна главата си в рамото й точно както овните, когато се бият.
— Кейси, ще престанеш ли! — изкрещя тя. — Спри най-сетне!
— Добре, добре! — отстъпи той. — Ако направиш нещо за мен.
— Какво нещо? — попита Маргарет и извъртя очи.
— Направи ми още един сандвич.
В понеделник следобед след училище Маргарет, Кейси и Даян подхвърляха фризби в задния двор на Даян. Беше топъл ден с лек бриз, небето бе изпъстрено с малки бели пухкави облачета.
Даян подхвърли фризбито високо. То прелетя над главата на Кейси право към редицата ароматни лимонови дръвчета зад гаража. Кейси се затича след диска и се спъна във вкопаната в земята пръскачка, която стърчеше само няколко сантиметра над моравата.
Двете момичета се разсмяха.
На връщане Кейси хвърли фризбито към Маргарет. Тя посегна да го хване, но вятърът го отнесе встрани.
— Как е да имаш откачен учен за баща? — внезапно попита Даян.
— Какво? — Маргарет не беше сигурна, че е чула добре.
— Не стой просто така! Хвърляй! — провикна се Кейси откъм гаража.
Маргарет подхвърли фризбито високо нагоре, общо взето в посока на брат си. Той обичаше да тича и да плонжира, за да хване летящия диск.
— Това, че прави странни опити, не означава, че е откачен — рязко каза Маргарет.
— „Странни“ е точно казано — отвърна Даян и придоби сериозно изражение. — Снощи сънувах кошмар с отвратителните растения в мазето ви. Те викаха и се протягаха към мен.
— Съжалявам — каза искрено Маргарет. — Аз също сънувах кошмари.
— Внимавай! — извика Кейси. Той хвърли фризбито ниско и Даян го хвана близо до глезена си.
Откачен учен, мислеше си Маргарет. Откачен учен. Откачен учен.
Думите звучаха отново и отново в главата й.
Откачени учени има само във филмите на ужасите, нали така?
— Една вечер баща ми говореше за твоя баща — каза Даян и метна фризбито към Кейси.
— Не си му казала за… това, че слизахме в мазето, нали? — притеснено запита Маргарет.
— Не — отвърна Даян, поклащайки глава.
— Ей, тия лимони узрели ли са? — попита Кейси и посочи едно от дръвчетата.
— Защо не пробваш един лимон и не видиш сам? — сопна му се Маргарет, подразнена, че ги прекъсна за кой ли път.
— А ти защо не пробваш? — отговори той, както можеше да се очаква.
— Баща ми каза, че уволнили баща ви от Политехниката, защото някакви опити били излезли от контрол и той не искал да ги спре — сподели Даян. Тя се затича да догони фризбито по ниско окосената трева.
— Какво искаш да кажеш? — попита Маргарет.
— Университетът му казал, че трябва да прекрати там каквото прави, а той отказал. Казал, че не може да спре. Поне това е чул баща ми от някакъв човек в склада.
Маргарет не знаеше такова нещо. Почувства се кофти, но реши, че всичко това може да е вярно.
