— Нещо наистина страшно се е случило в лабораторията на баща ти — продължи Даян. — Някой бил пострадал или бил убит, нещо такова.
— Това не е вярно — настоя Маргарет. — Щяхме да чуем, ако такова нещо се е случило.
— Аха. Може би — призна Даян. — Но баща ми каза, че баща ти си е загубил работата, защото е отказал да спре опитите си.
— Е, това не го прави откачен учен — отбранително заяви Маргарет. Изведнъж сякаш почувства, че трябва да защити баща си. Не знаеше точно защо.
— Само ти казвам какво съм чула — каза Даян припряно, тръсвайки назад червената си коса. — Не е необходимо да ме обезглавяваш за това.
Поиграха още известно време. Даян смени темата и заговори за едни деца, които двете познаваха и излизаха с тях, въпреки че онези бяха на единайсет. Поговориха малко и за училище.
— Време е да си вървим — извика Маргарет на Кейси. Той взе фризбито от моравата и дотича при нея. — Ще ти звънна по-късно — каза Маргарет на Даян и й махна леко с ръка. После двамата с Кейси се затичаха към къщи напряко през познати малки улички.
— Трябва ни лимоново дръвче — каза Кейси, когато спряха да тичат. — Страхотни са.
— Да, бе! — отвърна подигравателно Маргарет. — Точно от това имаме нужда вкъщи. От още едно растение.
Когато влязоха в задния двор през живия плет и двамата се изненадаха да видят баща си. Той стоеше до пълзящата роза и разглеждаше цветовете й.
— Ей, татко! — извика Кейси. — Дръж! — и подхвърли фризбито към баща си.
Доктор Брюър се обърна някак тромаво. Фризбито се плъзна покрай главата му и свали бейзболната шапка. Устата му зяпна от изненада. Той вдигна двете си ръце, за да покрие главата си.
Но вече беше късно.
Маргарет и Кейси изпищяха от изненада като видяха главата му.
Първоначално Маргарет помисли, че косата на баща им е станала зелена.
Но после ясно видя, че това по главата му не беше коса.
Косата му я нямаше. Беше окапала.
Вместо коса от главата на доктор Брюър стърчаха яркозелени листа.
9
— Деца, всичко е наред! — извика доктор Брюър. Той бързо се наведе, взе бейзболната шапка и я постави обратно на главата си.
Прехвърча гарван и силно изграка. Маргарет се опита да проследи птицата с поглед, но образът на противните зелени листа, стърчащи от главата на баща й, остана в съзнанието й.
Цялата й глава започна да я сърби, като си представи как се чувства човек, по чиято глава никнат листа.
— Всичко е наред. Наистина! — повтори доктор Брюър, запътил се към тях.
— Но, татко главата ти — запелтечи Кейси. Изведнъж целият пребледня.
На Маргарет й призля. Продължи да преглъща тежко, опитвайки се да спре напъна за повръщане.
— Елате — каза кротко баща им, като ги прегърна през раменете. — Да седнем там на сянка и да поговорим. Сутринта говорих с майка ви. Каза ми, че сте разтревожени заради моята работа.
— Главата ти… тя е зелена! — повтори Кейси.
— Знам — каза, усмихвайки се, доктор Брюър. — Затова си сложих шапка. Не исках вие двамата да се тревожите.
Той ги поведе към сянката на високия жив плет край гаража и те седнаха на тревата.
— Предполагам си мислите, че баща ви е станал доста странен, нали?
Той се вгледа в очите на Маргарет. Тя се почувства неудобно и отмести поглед.
Грачейки неудържимо, гарванът отново прелетя и се отправи нанякъде.
— Маргарет, не си промълвила и дума — каза баща й и стисна нежно ръката й. — Какво има? Какво искаш да ми кажеш?
Маргарет въздъхна и продължи да отбягва погледа на баща си.
— Добре де! Кажи ни! Защо по главата ти растат листа? — рязко попита тя.
— Това е страничен ефект — каза той, като продължаваше да държи ръката й. — Временно е. Скоро ще отмине и косата ми ще порасне отново.
— Но как се случи? — попита Кейси, втренчен в шапката на „Доджърс“ на главата на баща си. Под нея стърчаха няколко зелени листа.
— Може би ще се почувствате по-добре, ако ви обясня какво се опитвам да направя долу в мазето — каза доктор Брюър, премести тежестта си и се излегна назад, подпирайки се на ръцете си. — Толкова съм погълнат в опитите си, че нямах много време да поговоря с вас.
— Въобще нямаше време — поправи го Маргарет.
— Съжалявам — каза той и сведе поглед. — Така е наистина. Но това, което правя, е толкова вълнуващо и толкова трудно.
— Ново растение ли си открил? — попита Кейси и кръстоса крака под себе си.
— Не, опитвам се да създам нов вид растение — обясни доктор Брюър.
— А? — възкликна Кейси.
— Говорили ли сте за ДНК в училище? — попита баща им. Те поклатиха глава. — Ами, доста е сложно — продължи той. Доктор Брюър се замисли за миг. — Ще се опитам да го обясня по-просто — каза той, чоплейки превръзката на ръката си. — Да кажем, че един човек има много висок коефициент на интелигентност. Страхотен мозък.
— Като мен — прекъсна го Кейси.
— Кейси, млъкни! — нервно каза Маргарет.
— Страхотен мозък. Като Кейси — съгласи се доктор Брюър. — И да речем, че можем да изолираме молекулата или гена, или малка част от гена, който дава на човека тази висока интелигентност. И след това да речем, че можем да го прехвърлим към други мозъци. И после тази интелигентност би могла да се предава от поколение на поколение. И доста хора биха имали висок коефициент на интелигентност. Разбирате ли? — Той погледна първо към Кейси, после към Маргарет.
— Аха. Общо взето — каза Маргарет. — Вземаш добро качество от един човек и го даваш на други. И след това и те притежават това качество и го предават на децата си и така нататък.
— Много добре — каза доктор Брюър, усмихвайки се за пръв път от седмици. — Доста ботаници правят това с растенията. Те се опитват да вземат частта, която отговаря за раждането на плодове от едно растение, и да я вкарат в друго. Така се създава ново растение, което би могло да дава пет пъти повече плодове или пет пъти повече зърно или зеленчуци.
— И ти се опитваш да направиш това? — попита Кейси.
— Не точно — каза баща им, като сниши глас. — Опитвам се да направя нещо малко по-необичайно. Не ми се иска сега да влизам в подробности. Но ще ви кажа, че се опитвам да направя такова растение, каквото никога досега не е съществувало и не би могло да съществува. Опитвам се да създам растение, което отчасти е животно.
Кейси и Маргарет погледнаха изненадани баща си. Маргарет проговори първа.
— Искаш да кажеш, че вземаш клетки от животно и ги слагаш в растение?
Той кимна.
— Наистина не искам да говоря повече. Двамата разбирате защо това трябва да се пази в тайна — той обърна поглед първо към Маргарет, после към Кейси, за да види реакцията им.
— Как го правиш? — попита Маргарет, замислена за всичко, което той току-що им беше казал. — Как вкарваш тези клетки от животни в растението?
— Опитвам се да го направя като ги раздробя по електронен път — отговори той. — Долу имам две стъклени кабинки, свързани с мощен електронен генератор. Може би сте ги видели, когато бяхте там — Той направи кисела физиономия.
— Аха. Приличат на телефонни будки — каза Кейси.
