И защо не ни каже какво е това?
Какво става, чудеше се тя. Физиономията на Кейси показваше, че той също се чуди.
Дали татко изпробва нещо върху нас? Дали това зелено вещество ще ни промени или ще ни навреди… или и на нас ще ни пораснат листа?
Какви щури мисли, осъзна Маргарет.
Но тя осъзна също, че е ужасена от това, с което баща им искаше да ги нахрани.
— Какво ви става на вас двамата? — нетърпеливо извика баща им. Той повдигна ръката си все едно че се храни. — Вземете лъжиците си! Хайде! Какво гледате!
Маргарет и Кейси взеха лъжиците и бръкнаха в гъстото зелено вещество. Но не вдигнаха лъжиците към устните си.
Не можеха.
— Яжте! Яжте! — изкрещя доктор Брюър, удряйки по масата със здравата си ръка. — Какво чакате? Яжте обяда си! Хайде! Яжте го!
Той не ни дава никакъв избор, замисли се Маргарет.
Ръката й трепереше, докато неохотно вдигаше лъжицата към устата си.
12
— Давай! Ще ти хареса — настоя доктор Брюър, надвесвайки се над масата.
Кейси гледаше как Маргарет вдига лъжицата към устните си.
Звънецът на вратата иззвъня.
— Кой ли може да е? — запита доктор Брюър доста ядосан заради прекъсването. — Веднага се връщам, деца — той се запъти тромаво към входното антре.
— Звънецът ни спаси — каза Маргарет и пусна лъжицата, която противно цопна в купичката.
— Това нещо е отвратително — прошепна Кейси. — Това е като храна за растения или нещо подобно. Гадост!
— Бързо… — каза Маргарет и скочи, грабвайки двете купички. — Помогни ми!
Двамата се втурнаха към мивката, издърпаха кофата за боклук и изсипаха купичките в нея. После отнесоха двете купички обратно на масата и ги сложиха до лъжиците.
— Да идем и да видим кой е дошъл — каза Кейси.
Двамата се шмугнаха в антрето точно когато през вратата влизаше мъж с черно куфарче и с кратко ръкостискане поздрави баща им. Мъжът беше с хубав тен, гола глава и големи сини слънчеви очила. Имаше кафяви мустаци и носеше морскосин костюм и червена раирана вратовръзка.
— Господин Мартинес! — възкликна баща им. — Каква… изненада!
— Това е старият шеф на татко от Политехниката — прошепна Маргарет на Кейси.
— Знам — раздразнено отвърна той.
— Преди няколко седмици казах, че ще дойда и ще проверя как върви работата ти — каза Мартинес, подушвайки въздуха по някаква неясна причина. — Уелингтън ме докара. Моята кола е на сервиз.
— Ами, аз не съм съвсем готов — запелтечи доктор Брюър. От мястото, където беше, Маргарет виждаше, че той очевидно не се чувства никак удобно. — Не очаквах никого. Искам да кажа… не мисля, че моментът е подходящ.
— Няма проблем. Само ще надникна — каза Мартинес и сложи ръка на рамото на доктор Брюър, за да го успокои. — Винаги съм се интересувал от работата ти. Знаеш това. И знаеш, че не беше моя идеята да те освободим. Съветът ме накара. Не ми дадоха избор. Но аз не съм се отказал от теб. Уверявам те. Хайде да видим докъде си стигнал!
— Ами… — доктор Брюър не можеше да скрие раздразнението си от изненадващото посещение на господин Мартинес. Той се намръщи и се опита да му препречи пътя към стълбите за мазето.
Поне на Маргарет така й се стори, докато тихо наблюдаваше, застанала до брат си.
Господин Мартинес мина покрай доктор Брюър и дръпна вратата на мазето.
— Здравейте, деца! — господин Мартинес махна на двамата и повдигна куфарчето си така, сякаш тежеше два тона.
Баща им изглеждаше изненадан да ги види там.
— Изядохте ли си обяда, деца?
— Аха, беше доста добър — излъга Кейси. Отговорът като че ли зарадва доктор Брюър. Нагласяйки бейзболната си шапка, той последва Мартинес в мазето, внимателно затвори вратата зад себе си, след което и я заключи.
— Може би господин Мартинес ще върне татко на работа — каза Кейси, докато вървеше обратно към кухнята. Той отвори хладилника, за да потърси нещо за ядене.
— Не ставай глупав — каза Маргарет и се протегна над него, за да извади кутия с яйчена салата. — Ако татко наистина отглежда растения, които са полуживотни, той ще стане известен. Няма да има нужда от работа.
— Аха, предполагам — замислено каза Кейси. — Само това ли имаме? Яйчена салата?
— Ще ти направя сандвич — предложи Маргарет.
— Всъщност не съм гладен — отвърна Кейси. — Стана ми лошо от онова зелено нещо. Как мислиш, защо ли искаше да го изядем?
— Не знам — каза Маргарет. Тя сложи ръка на кокалестото рамо на Кейси. — Наистина съм уплашена, Кейси. Искам мама да си е тук.
— Аз също — тихо каза той.
Маргарет върна яйчената салата в хладилника. Затвори вратата и допря горещото си чело в нея.
— Кейси…
— Какво?
— Мислиш ли, че татко ни казва истината?
— За какво?
— За всичко.
— Не знам — каза Кейси, поклащайки глава. После физиономията му внезапно се промени. — Има един начин да разберем — каза той с блеснали очи.
— А? Какво имаш предвид? — Маргарет се дръпна от хладилника.
— При първия удобен случай, когато татко не е вкъщи — прошепна Кейси, — да отидем долу в мазето и да видим с какво се занимава.
13
Извадиха късмет на следващия ден следобед, когато баща им излезе от мазето с червена метална кутия с инструменти в ръка.
— Обещах на господин Хенри, съседа, да му помогна да инсталира нова мивка в банята — обясни той, докато със свободната си ръка нагласяше бейзболната си шапка.
— Кога ще се върнеш? — попита Кейси, поглеждайки към Маргарет.
Не го правиш фино, Кейси, помисли си Маргарет и извъртя очи.
— Не би трябвало да отнеме повече от два-три часа — каза доктор Брюър и изчезна през вратата на кухнята.
Те проследиха с поглед как баща им мина напряко през живия плет на задния двор и се насочи към задната врата на господин Хенри.
— Сега или никога — каза Маргарет, хвърляйки към Кейси колеблив поглед. — Мислиш ли, че можем да го направим? — тя натисна вратата. Заключена както винаги.
— Никакъв проблем — каза Кейси, а на лицето му се разля дяволита усмивка. — Донеси кламер. Ще ти покажа на какво ме научи приятелят ми Кевин миналата седмица.
Маргарет намери кламер на бюрото си и му го донесе. Кейси изправи телта и я пъхна в ключалката. След няколко секунди триумфално изтананика и отвори широко вратата.
— Значи вече си изпечен касоразбивач, а? Полезно е човек да познава приятеля ти Кевин — каза
