От тъмните храсти пред него неочаквано изскочи човек и извика:
— Хвърли пушката, Уикс! Горе ръцете!
Акулата уморено остави пушката на земята. Беше познал гласа на шерифа.
— Здравей, Джек — каза той.
И тогава от всички страни го заобиколиха хора. Между тях Акулата видя и изплашеното лице на Джими.
— Защо си искал да убиеш сина ми? — извика бащата на Джими. — Старият Алън ми се обади по телефона. Джими никого не е обидил, Уикс. А аз тебе така ще те наредя, че вече няма и да си помислиш да направиш зло.
— Ние нямаме право да го арестуваме — прекъсна го шерифът. — Уикс не е извършил нищо лошо. Можем само да го глобим.
— Тогава ще поискам глоба!
— Вземи по-голяма глоба — подкрепи го шерифът. — Акулата е доста богат човек. А сега да го отведем в Сълинъс, където ще можеш да му предявиш своите обвинения.
На другата сутрин Акулата Уикс, безразличен към всичко, се прибра у дома и легна в леглото. Лежеше, без да притваря своите уморени и празни очи, а ръцете му висяха неподвижно като на мъртвец. Часовете минаваха, но Акулата не се и помръдваше.
Когато той влезе в къщата, Катрин беше в зеленчуковата градина. Отпуснатите рамене и наведената глава на Акулата й доставиха горчива радост. По обед тя дойде да приготви обеда и нареди на Елис да стъпва на пръсти.
В три часа тя най-накрая отвори вратата на спалнята и каза:
— У Елис всичко е наред. По-добре да ме беше попитал, преди да предприемеш нещо. Акулата нищо не отговори.
— Не ми ли вярваш? — попита Катрин, изплашена от безжизнения му вид. — Ако не ми вярваш, можеш да отидеш при доктора. Аз ще изпратя да го повикат, ако не ми вярваш.
— Вярвам ти — каза той безразлично.
В тази минута Катрин бе обзета от чувство, непознато й до този момент. В нея заговори доброто към Уикс. Тя седна на края на леглото и с уверен жест сложи главата на Акулата върху коленете си. Направи го инстинктивно, а след това, подчинявайки се на това силно чувство, го погали по челото. Акулата не се помръдна. Той продължаваше да гледа към тавана. Катрин продължи да го гали и Акулата изведнъж заговори:
— Аз вече нямам пари — каза той с глух глас. — Те ми поискаха десет хиляди долара глоба. Трябваше да кажа на съдията. Всички го чуха. Вече всички знаят, че нямам пари. А аз никога не съм и имал. Чуваш ли? Тази тетрадка беше измама. Всеки ред в нея беше лъжа! Сега всички знаят. Трябваше да кажа на съдията.
Катрин милваше главата му и нежното чувство продължаваше да расте в душата ѝ. В този момент тя беше най-щедрата жена в света — в коленете й лежеше цялата вселена. Съжалението я възвиси. Сякаш душата й се стремеше да успокои всички страдащи по земята.
— Аз никого не исках да обидя — отново заговори Акулата. — Нямаше да стрелям по Джими. Не успях да се махна и те ме хванаха. През цялото време са смятали, че съм искал да го убия. А сега всички знаят, че нямам пари.
Той лежеше отпуснат и гледаше в тавана.
Изведнъж нежността, която бе обзела Катрин, я изпълни с необикновена сила. Тя вече знаеше на какво е способна и ликуваше от щастие. В този миг тя беше красива.
— Не ти вървеше — каза тихо Катрин. — Целия си живот го даде на тази стара ферма, но не ти вървеше. И откъде знаеш, че няма да можеш да спечелиш пари? Аз мисля, че можеш. Сигурна съм в това!
Докато седеше край него, в нея растеше съзнанието за силата ѝ. Катрин знаеше, че цял живот се бе стремяла към този миг. Тя беше богиня, чрез нея говореше гласът на съдбата. И продължи да гали мъжа си по челото.
— Ние ще се махнем от тук — повтаряше тя. — Ще продадем фермата и ще се махнем. Тогава ще имаш възможностите, които никога не си имал. Ще видиш! Аз вярвам в теб!
В погледа на Акулата проблесна жив пламък. Той се обърна, погледна Катрин и за първи път видя колко е прекрасна. И докато я гледаше, нейната сила като че ли се предаде на него. Акулата силно притисна глава към коленете ѝ. Катрин се наведе към мъжа си. Тя се изплаши, защото почувства как чудотворната сила я напуска. Изведнъж Акулата се надигна. Беше забравил за Катрин, но в очите му блестеше силата, която тя вля в него.
— Аз ще се махна! Ще продам фермата! — извика той. — Отново ще имам пари! Ще удари моят час и тогава ще им покажа кой съм!
Информация за текста
© Джон Стайнбек
© 2004 Николай Василев, превод от английски
John Steinbeck
Сканиране, разпознаване и корекция: nknikolov, 2010
Издание:
Еволюция на смеха II. Сборник хумористични разкази
Съставител: Диляна Николова, Пламен Мавров
Дизайн на корицата: Борил Караиванов
Предпечатна подготовка: Петър Мавров
ИК „Кронос“, 2004
ISBN 954-8516-87-X
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17671)
Последна редакция: 2010-10-23 20:00:00
