здраве.
— Ти каза нещо за зайците — намеси се Лени, обръщайки се към Канди.
Канди се облегна на стената до скъсания хамут и пак почеса отрязаната си ръка.
— Отдавна работя тука — каза той. — А и Крукс работи отдавна. Но сега за първи път влизам в стаята му.
— Хората избягват да влизат в стаята на един черен — рече мрачно Крукс. — Досега никой не е влизал тук освен Слим. Слим и господарят.
Канди веднага промени темата:
— Не съм виждал по-добър мулетар от Слим. Лени се наведе към стария метач.
— Кажи за зайците де! — настоя той. Канди се усмихна.
— Всичко пресметнах. Ако пипаме както трябва, ще изкараме малко пари и от зайците.
— Но аз ще ги гледам — не се сдържа Лени. — Джордж каза, че аз ще ги гледам. Обещал ми е.
— Що ли се заблуждавате? — намеси се рязко Крукс. — Можете да си говорите колкото щете за това, но земя няма да вземете. Канди ще си остане тук метач, докато не го изнесат в сандък. Колко съм ги виждал такива като вас. Ей го на и Лени, ще поработи две-три седмици и пак ще хване пътищата. Ама всеки си мисли да купи земя и това си е. — Канди почеса сърдито бузата си.
— Да не ми е името, ако не я вземем, Джордж каза, че ще я вземем. А и парите имаме.
— Какво? — извика Крукс. — А къде е Джордж сега? В града при курвите! Ето къде ви отиват парите! Все така става, знам си аз. Много ги има такива, дето не им излиза от главата тая земя. Ама все им се изплъзва, пустата.
–. Всеки иска, я! — извика Канди. — Всеки иска да има парче земица, не повече. Да си има нещо свое. Място, дето да живее и никой да не може да го изрита оттам. Аз никога не съм имал. Сял съм нивите на кого ли не, ама не съм сял свое; — прибирал съм жетвата, ама не е била моя. Но сега ще се уредим, бъди сигурен.
Джордж не е взел парите в града. Тия пари са в банката. Общи, на трима ни. Ще се наредим в една стая — наша си. И куче ще си имаме, и зайци, и кокошки. Па и царевица, и крава или коза.
Той млъкна, завладян от това видение.
— Казваш, че имате парите, а? — попита Крукс.
— Горе-долу. Остава ни да съберем още мъничко. След месец ще ги имаме всичките. Джордж вече е избрал и фермата.
Крукс се пресегна и опипа гърба си.
— Не знам някой да е успял в тая работа — каза той. — Виждал съм мнозина едва ли не луди за парче земя, но все тъй се случва, че не могат събра пари — пръскат ги я по курви, я на комар. — Той се подвоуми. — Е, ако ви трябва помощник в работата. ,. аз такова.., без пари, колкото за храната. Не гледайте, че ми е схванат гърбът, мога да работя като вол, стига да искам.
— Да сте виждали Кърли?
Тримата мигновено извърнаха глави към вратата. Там бе застанала жената на Кърли. Силно гримирана, с полуотворени устни, тя дишаше тежко, като да бе тичала.
— Кърли не е идвал тука — сопна се Канди. Леко усмихната, тя продължаваше да стои на прага, като търкаше ноктите на едната си ръка с палеца на другата. Очите й шареха по лицата на тримата.
— Значи, оставили са тук само негодните — каза най-после тя. — Да не мислите, че не знам къде са отишли? Ведно с Кърли. Много добре знам.
Лени я гледаше прехласнат; но Канди и Крукс, намусени, бяха забили надолу глави и избягваха погледа й.
— Щом знаеш, защо трябва да ни питаш къде е Кърли? — каза Канди.
Жената ги изгледа учудена.
— Смешна работа — каза тя. — Случа ли някой мъж насаме, разбирам се чудесно с него. Но щом са двама, езиците им се връзват. Щури хора! — Тя престана да си играе с ноктите и сложи ръце на кръста. — Страхувате се един от друг, това е то. Всеки го е страх да не би другият да го подреди.
След малко Крукс каза:
— Я по-добре се прибирайте в къщи. Не ни трябват главоболия.
— Че какви главоболия ви създавам? — викна тя. — Да не мислиш, че не ми се иска сегиз-тогиз да поприказвам с някого? Да не мислиш, че ми харесва да кисна непрекъснато в къщи?
Канди сложи сакатата си ръка на коляното и я потри леко.
— Имаш си мъж — рече той с укор. — Няма защо да се задяваш с чуждите мъже и да причиняваш главоболия.
— То пък един мъж! — избухна тя. — Познавате го добре. Чудо момче, нали? По цял ден разправя как щял да пречука тоз или онзи, защото не го обичал; кого ли пък обича? Да не мислите, че ще стоя непрекъснато у дома и ще слушам как Кърли щял да подпре някого си с един ляв и да го свали с един десен? Ляв, десен — само това знае. „Ляв, десен и край.“ — Тя млъкна и озлоблението й изчезна, за да отстъпи място на любопитството. — Е, какво се случи с ръката на Кърли?
Тримата мълчаха смутени. Канди погледна крадешком Лени. После се покашля.
— Ами че. .. Кърли... той.. . една машина закачи: ръката му. И я смаза.
Тя ги гледа известно време, после прихна да се смее..
— Глупости! На кого ги разправяш тия? Кърли си е намерил майстора. Машина му смазала ръката! Глупости! Но откак му е счупена ръката, не се хвали, не раздава вече леви и десни. Кой му я счупи, а?
— Една машина — отвърна навъсен Канди.
— Машина, та машина — рече презрително тя. — Добре де, крийте го, щом ви е угодно. Какво ме интересува? За много умни се имате, просяци такива! Да не мислите, че съм вчерашна? Охо, мене в естрада са ме викали. И не в една! А един ми каза, че може да ме нареди в киното... — Тя едва дишаше от озлобление. — Събота вечер. Всеки се нагласил и излязъл някъде. Всеки! А аз какво да правя? Стоя тука и разговарям с-просяци — един негър, един перушан и една дърта овца. И това ми доставя удоволствие, защото няма с кого другиго да си кажеш приказката.
Лени я беше зяпнал с отворена уста. Крукс се бе- прибрал в онази страшна защитна черупка на достойнство, присъща на негъра. Ала в държането на Канди настъпи промяна. Той скочи, ритна назад сандъчето, на което седеше, и кресна:
— До гуша ми дойде! Не разбра ли, че не те искаме тука? Хем ти го казахме. А ще ти кажа и друго: вятър работа е тая, дето разправяш, че сме такива-онакива. С твойта пилешка глава и през ум не ти минава дори, че не сме просяци. Да речем, че ни изгониш, да не мислиш, че ще скитаме по пътищата и ще търсим работа като сегашната? Знаеш ли ти, че си имаме ферма, дето да отидем, и собствена къща? Хич не ни трябва да стоим тука. Имаме си и къща, и кокошчици и овошки... ферма, сто пъти по-хубава от тази. А и приятели си имаме, ако искаш да знаеш. Беше време, когато треперехме да не ни изгонят, но сега пет пари не даваме. Имаме си земя, наша земя, и ще отидем там.
— Глупости — изсмя се жената на Кърли, — с какво сте я купили? Нали си ви знам какви сте всичките. Имате ли двайсет цента, профуквате ги за уиски. Не ви знам аз!
Лицето на Канди се беше зачервило, но преди тя да се доизкаже, той се овладя. Сега бе господар на положението.
— И аз знам — каза спокойно той. — Хайде сега да ти видим гърба! Няма кво да разговаряме с тебе. Ние си знаем кво имаме и кво нямаме и не ни интересува кво мислиш ти. Хайде омитай се, че надали ще му хареса тая работа на Кърли — седнала жена му в обора да разговаря с някакви си „просяци“.
Тя ги изгледа поред, но лицата и на тримата останаха каменно студени. Задържа поглед върху Лени, докато той наведе смутено глава.
— От що ти е изподрано лицето? — попита внезапно тя.
— Кое... мойто ли? — попита виновно Лени.
— Твойто я!
Лени подири с поглед помощ от Канди и пак наведе глава.
— Една машина му счупи ръката — каза той. Жената на Кърли се засмя.
— Ясно, машинке. Ще си поговорим с тебе по-късно. Аз обичам машините.
— Остави момчето на мира! — намеси се Канди. — Не се задявай с него, че ще кажа на Джордж кви ги
