негърско семейство. — Той се засмя. — Ако съм казал нещо, какво пък, казал го един нищо и никакъв негър.
— Колко време им трябва на кучетата да порастат, че да мога да си ги галя колкото искам? — попита Лени. А Крукс пак се засмя.
— Човек може да ти говори каквото ще, без да се бои, че ще се разприказваш. След две седмици са готови. Та Джордж си знае работата. Той си говори, ама ти нищо не разбиращ. — Крукс се наведе развълнуван. — А сега се е разбъбрал един нищо и никакъв негър, при това с крив гръбнак. Все едно, че нищо не казва, нали? Но ти и без това няма да запомниш дума. Колко пъти съм виждал: говори човек другиму, а оня нито го чува, нито го разбира, но това няма значение. Въпросът е да се раздумват или пък да си седят ей така, по двамка. Другото няма значение, няма значение! — Възбуждението му бе стигнало дотам, че той се тупна с ръка по коляното. — Джордж може да ти говори вятърничави приказки, това няма значение. Важното е, че говори на някого. Че си има другар. Там е работата. — Той млъкна. После продължи тихо и убедително: — Да речем, че Джордж не се върне вече. Представи си, че духне нанякъде и не се върне. Какво ще правиш тогава?
Казаното бавно проникна в съзнанието на Лени. :
— Какво? — извика той.
— Да речем, че както е отишъл в града, Джордж вече никакъв не се вестне. — Крукс като че искаше да наложи някаква своя лична победа., — Представи си го само — повтори той.
— Джордж никога няма да стори такова нещо — извика Лени. — Никога няма да го стори! Отдавна познавам Джордж. Той ще се върне още тая нощ. — Но съмнението се промъкваше в него. — Ти как мислиш? Ще се върне, нали?
Като видя как Лени се измъчва, Крукс засия от удоволствие.
— Знаеш ли какво може да стане с човека? — отвърна спокойно той — Ами. я си представи, че иска да се върне, пък не може. Ако го убият, да речем, или пък му се случи нещо, той няма да се върне.
Лени се мъчеше да разбере.
— Джордж не може да направи такова нещо — повтори той. — Джордж е внимателен, нищо няма да му се случи. Никога нищо не му се е случвало, щото е внимателен.
— Добре де, представи си, просто си представи, че не се върне. Какво ще правиш тогава?
Лицето на Лени се набърчи от безпокойство.
— Не знам... Но какви ги дрънкаш ти? — изкрещя той. — Това не е вярно! Нищо не му се е случило на Джордж!
— Да ти кажа ли какво ще стане тогава? — продължи обстрела Крукс. — Ще те откарат в лудницата. И ще те вържат със синджир, като куче.
Изведнъж погледът на Лени стана съсредоточен, неподвижен, налудничав. Той се изправи и тръгна застрашително към Крукс.
— Кой е сторил нещо на Джордж? — попита властно той.
Крукс видя близката опасност и се сви на леглото си.
— Аз само тъй си говоря — каза той. — Нищо не му се е случило на Джордж. Здрав и читав е и ще се върне, разбира се.
Лени се бе надвесил над него.
— Как само тъй си говориш? Да не съм те чул да разправяш, че с Джордж се е случило нещо!
Крукс си свали очилата и разтърка очи.
— Ха седни де — рече той. — Нищо не му се е случило.
Лени се върна с мърморене на мястото си.
— Да не съм чул някой да говори, че с Джордж се е случило нещо! — изръмжа той.
— Ето, сега може би ще ме разбереш — каза благо Крукс. — Ти имаш Джордж. И си сигурен, че той ще се върне. Ами ако си нямаш нийде никого? Ами ако не те пускат да влизаш при другите и да играеш рум, защото си черен? Как ще се чувствуваш тогава? Ами ако трябва да седиш тук и само да четеш? Вярно, човек може да поиграе на подкова, дорде се мръкне, но после, ще не ще, трябва да чете книги. Ама това не оправя работата. Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел. Да ти кажа ли аз тебе — изплака Крукс, — без приятел на човек му е пусто, побелява се от самотност.
— Джордж ще се върне — увери сам себе си Лени все още уплашен. — Дори може вече да си е дошъл. Я по-добре да ида да видя.
— Не исках да те плаша — каза Крукс. — Той ще се върне, разбира се. Аз ти говорех за себе си. Седиш си вечер самичък — кога четеш, кога си мислиш... И като си разсъждаваш нещо, няма кой да ти каже тъй ли е, не е ли тъй. Случва се и да видиш нещо, а не можеш да разбереш истина ли е, или тъй ти се е сторило. Няма кого да попиташ, та да разбереш истина ли е. Просто не знаеш. Няма с кого да го споделиш. Виждал съм аз тук някои работи. Да съм бил пиян — не съм, не пия. Но знам ли дали не съм сънувал? Ако си имах другар, щеше да ми каже дали съм сънувал, или не, а тъй... Знам ли?
Крукс се загледа към прозореца.
— Джордж няма да ме остави — каза Лени натъжен. — Знам си аз, няма да направи такова нещо. Конярят продължи унесено:
— Спомням си времето, когато бях дете и живеехме в нашата ферма. Имах двама братя. Винаги бяхме заедно, ама винаги. Спяхме в една стая, на едно легло- и тримата. Имахме градина с ягоди. И ливада с люцерна. Рано сутрин пусках кокошките в люцерната. Братята ми сядаха на оградата и им се радваха — пък те едни бели, бели!
Вниманието на Лени постепенно се насочи към разговора.
— Джордж казва, че и ние ще имаме люцерна за зайците.
— Какви зайци?
— Ами ще си имаме зайци... и ягоди.
— Ти си побъркан.
— Ще си имаме. Питай Джордж.
— Вие сте побъркани — присмя се Крукс. — Колко съм ги виждал аз такива — скитат по пътищата и по фермите с вързопи на гръб и все имотец им в главата. Един ли е, двама ли са? Дойдат, поработят, па си отидат; и все петимни за парче земя. Всеки за туй си мисли. Ама ни един не си е купил. То е като рая. Аз доста книжки съм попрочел, та знам: парчето земя е като рая — не можеш стигна до него. Но от главите им не излиза.-Все за това си говорят. Фантасмагории!
Той млъкна и погледна към отворената врата, защото конете се размърдаха неспокойно и синджирите им задрънчаха. Един изцвили.
— Май че има някой отвъд — рече Крукс. — Сигур е Слим. Случва се да идва по два-три пъти нощем. Слим си разбира от занаята. Грижи се за животните си. — Той се изправи с мъка и отиде до вратата. — Вие ли сте, Слим?
— Слим отиде в града — чу се гласът на Канди. — Ами ти да си виждал Лени?
— Кой, оня едрия ли?
— Аха. Виждал ли си го нейде?
— Тук е — отвърна Крукс кратко и се върна на леглото си.
Канди се изправи на прага, почеса голата си, подобна на кочан ръка и запримигва срещу светлината. Дори не понечи да влезе.
— Знаеш ли кво, Лени? Правя сметка за тия зайци.
— Влез, ако искаш — каза сърдито Крукс.
Канди се смути.
— Бе то... Е, като си рекъл, да вляза. — Влизай, влизай! Щом е тръгнало всеки да влиза, защо да не влезеш и ти?
Трудно беше за Крукс да прикрие задоволството си с гняв.
Канди влезе, но все още беше смутен.
— Хубавичко си се наредил ти тука — рече той на Крукс. — Не е зле човек да си има една стаичка само за себе си.
— Никак не е зле — отвърна Крукс. — Хем с цяла могила тор под прозореца. От това по-хубаво —
