— Ти само гледай добре какво става. Ще видиш сума работи. Тя нищо не крие. За първи път виждам такава. Върти очи на четири и всекиго заглежда. Басирам се, че и коняря заглежда. Дявол знае какво иска.
— Имало ли е някакви разправии, откак е дошла?- попита между другото Джордж.
Уит очевидно не мислеше за картите. Той сложи своите на масата и Джордж ги прибра. След това Джордж пак зареди своя пасианс — седем карти в един ред, над тях шест, а отгоре пет.
— Разбирам накъде биеш — отговори Уит. — Не, още не е имало кавги. Кърли си е сложил таралеж в гащите, но засега това е всичко. Има ли наоколо мъже, тя е при тях. Я дири Кърли, я мисли, че е забравила нещо и го търси. Види се, не може да стои настрана, щом й замирише на мъж. А Кърли е все на тръни, но още нищо не се е случило.
— Ще забърка тя някоя каша — каза Джордж. — Хем лоша каша ще забърка. Жив капан си е тя. Кърли добре се е подредил. При тая ферма, с цял куп мъже, тук няма място за жена, особено като нея.
— Ако ти се ще туй-онуй, ела с нас в града утре вечер — покани го Уит.
— Защо? Какво ще правим?
— Как какво, каквото се прави. Ние си ходим при старата Сузи. Заведение и половина е нейното! Сузи ще те скъса от смях — голяма шегаджийка е. Миналата събота например излиза да ни отвори вратата и крещи през рамо: „Обличайте се, момичета, шерифът пристига.“ Но от нея няма да чуеш мръсотии. Има пет момичета.
— По колко ви взема?
— По два долара и половина. А за двайсет цента можеш да опънеш една чаша. Освен това има екстра столове. Не искаш ли легло, можеш да си седнеш на някой стол и да му удариш две-три чаши. И цял ден да седиш, Сузи нищо няма да ти каже. Не е от тия, дето ще те нахокат и изритат, щом не вземаш легло.
— Може и да дойда, да видя това заведение — каза Джордж.
— Ще дойдеш, дума да няма. Страшно весело е — Сузи ще те скъса от смях. Веднъж вика: „Има — вика — хора, дето, като постелят едно чердже на пода й турят до грамофона лампа с амурчета по стойката, мислят, че държат салон.“ Имаше пред вид заведението на Клара. „Знам — вика — какво ви трябва на вас, момчета. Моите момичета са чисти — вика, — а уискито ми не е кръщавано с вода. Ако ви се гледат лампи с амурчета и ви се хвърлят пари на вятъра, какво пък — вика, — идете при нея. Знам ги тия, дето ходят зарад лампата с амурчетата — вика, — пък после вървят разкрачени.“
— Клара държи другото заведение, така ли? — попита Джордж.
— Да — отговори Уит. — Но ние никога не ходим там. Клара взема по три долара на сеанс и трийсет и пет цента за чаша уиски. А в шегите хич я няма. Друго си е при Сузи — заведението й чисто, с екстра столове. И не пуска разни негодници.
— Ние с Лени събираме пари — каза Джордж. — Аз може да дойда и да пийна една чашка, но два долара и половина не давам.
— Както решиш, но човек все трябва да се позабавлява сегиз-тогиз.
Вратата се отвори и влязоха Лени и Карлсън. Лени се домъкна до леглото си и седна, като гледаше да не привлича внимание. Карлсън бръкна под кревата-си и извади торбата. Избягваше да погледне към стария Канди, обърнат все още към стената. От торбата извади малък шомпол и кутийка смазка. Сложи ги на леглото, взе пистолета, измъкна пачката и махна пълния патрон. После се зае да чисти цевта с шомпола. При щракването на изхвъргача Канди се обърна, погледна за миг оръжието и пак се завъртя към стената.
— Кърли да е идвал насам? — попита мимоходом Карлсън.
— Не е — отвърна Уит, — За какъв дявол ще идва? Карлсън погледна с едно око в цевта на пистолета.
— Дири мадамата си. Видях го, че се върти насам-натам по двора.
Уит подхвърли подигравателно:
— Той си губи половината от времето да я търси, а в останалата половина тя го търси.
В този миг Кърли нахълта възбуден в стаята.
— Виждал ли е някой от вас жена ми? — попита той.
— Не е идвала тук — отговори Уит.
Кърли огледа заплашително помещението.
— А Слим къде е?
— Отиде в обора — каза Джордж. — Трябваше да намаже с катран копитото на едно муле. Кърли сви ръце в лактите и се наежи.
— Преди колко време отиде?
— Пет-десет минути.
Кърли излетя навън и затръшна вратата след себе си. Уит се изправи.
— Ще ми се да видя какво ще стане — каза той. — Кърли се мисли за много силен, иначе не би се втурнал след Слим. Вярно, бърз е в юмруците, бърз е като дявол. Стигна до финала за купата „Златните ръкавици“. Писаха го по вестниците и той си пази изрезки. — Тук Уит се замисли. — Но, така или иначе, по- добре е да не се закача със Слим. Де да знаеш на какво е способен Слим?
— Мисли, че Слим си има работа с жена му, а? — попита Джордж.
— Така изглежда — рече Уит. — Разбира се, няма такова нещо. Аз поне тъй смятам. Но ми се ще да гледам, ако стане кавга. Хайде да идем!
— Аз не мърдам оттука — каза Джордж. — Не искам да се меся в такива работи, че ние с Лени пари трябва да събираме.
Карлсън свърши с чистенето на пистолета, сложи го в торбата и я натика под леглото.
— И на мен ми се ще да видя каква ще излезе тая — обади се той.
Старият Канди лежеше неподвижен, а Лени наблюдаваше внимателно от леглото си Джордж.
Щом Уит и Карлсън излязоха и вратата се затвори след тях, Джордж се обърна към Лени:
— Ами ти бе?
— Нищо не съм направил, Джордж. Слим каза да оставя кутретата за малко. Каза, че не е добре да ги галя толкова. Аз го послушах и дойдох право тука.
— Това видях.
— Ама нищо не съм им направил. Бях взел само моето в скута си и го галех.
— Видя ли Слим в обора? — попита Джордж.
— Видях го я. Нали той ми каза да не ги галя повече.
— А видя ли оная?
— Коя, жената на Кърли?
— Да. Идва ли тя в обора?
— Не. Не съм я виждал.
— А Слим да е говорил с нея?
— Тц, Тя не беше в обора.
— Добре — каза Джордж. — Уит и Карлсън май напразно отидоха. Лени, ако стане някоя мешавица, ти стой настрана!
— Разбира се, не ми трябва да се бъркам — рече Лени.
Той стана от кревата, отиде до масата и седна срещу Джордж. Джордж размеси картите едва ли не механично и зареди пасианс. Движенията му бяха бавни, съзнателно, нарочно бавни.
Лени взе едно вале, разгледа го, сетне го обърна и пак го разгледа.
— Както и да го гледаш, все едно и също — установи той. — Джордж бе, защо е все едно и също?
— Де да знам — каза Джордж. — Така ги правят. Какво вършеше Слим в обора?
— Слим ли?
— Той, същият. Нали си го видял в обора и той ти казал да не галиш повече кутретата?
— О, да. Носеше кутия катран и четка. Не знам за какво.
— Ти сигурен ли си, че оная не е идвала в обора?
— Не е бе!
Джордж въздъхна.
— Друго си е публичният дом — сигурна работа — каза той,-Можеш да отидеш, да се напиеш и да
