— Може и да си прав — каза Слим. — Значи, Бил го печатат по списанията.
Джордж протегна ръка към книжката и каза:
— Може ли да видя?
Уит намери пак страницата и без да изпуска от ръце списанието, показа с пръст. После отиде до леглото си и остави внимателно книжката на полицата.
— Мисля си дали Бил го е видял — каза той. — Ние с него работехме на една нива. И двамата карахме трактори. Чудо приятел беше тоя Бил!
Колкото и да му беше интересно, Карлсън остана настрана от този разговор. Той продължаваше да гледа старото куче. Канди го наблюдаваше неспокоен Най-после Карлсън продума:
— Ти само кажи, и аз още сега ще видя сметката на тоя нещастник. Това неговото живот ли е? Не може ни да яде, ни да вижда, а и да ходи не може.
— Но ти нямаш пушка — рече с надежда Канди.
— Тука си прав. Но имам пистолет. Не бой се, нищо няма да усети.
— Я по-добре утре — каза Канди. — Нека почакаме до утре.
— За какъв дявол ще чакаме? — отвърна Карлсън, отиде до леглото си, измъкна отдолу една торба и извади от нея пистолет. — Нека се свърши веднъж за винаги — додаде той. — Не можем да спим от неговата воня. — Той пъхна пистолета в задния си джоб.
Канди дълго гледа Слим с надежда, че присъдата ще бъде отменена. Но Слим не я отмени. Тогава Канди каза тихо, отчаяно:
— Е, хайде... изведи го.
Той изобщо не погледна кучето. Легна на кревата, кръстоса ръце под главата си и се вторачи в тавана.
Карлсън извади каишка от джоба си. Наведе се над кучето и го върза за врата. Всички, освен Канди, бяха отправили поглед към него.
— Хайде, пиле, хайде — каза той меко. После се обърна към Канди, сякаш за прошка: — Нищо няма да усети.
Канди нито помръдна, нито му отговори. Карлсън потегли каишката:
— Хайде, пиле.
Старото куче се изправи едва-едва и тръгна, теглено леко от каишката.
— Карлсън! — повика го Слим.
— Да?
— Знаеш си работата, нали?
— Какво искаш да кажеш, Слим?
— Вземи лопата.
— О, да! Ясно.
Карлсън изведе кучето в мрака. Джордж го последва до вратата, затвори я и спусна лекичко резето.
— Едно от челните ми мулета си е наранило копитото — каза високо Слим. — Трябва да му сложа катран.
Гласът му прокънтя и замря. Навън цареше тишина. Стъпките на Карлсън заглъхнаха. Тишината влезе в стаята. И остана.
По едно време Джордж каза:
— Бас държа, че Лени е в обора с кутрето си. Сега вече не можеш го накара да се върне.
— Канди, можеш да си избереш което искаш от кутретата — обади се Слим.
Канди не отговори. В помещението отново се възцари тишина. Идваше от нощния мрак и нахлуваше вътре.
— Да иска някой да изиграем едни карти? — попита Джордж.
— Съгласен — отзова се Уит.
Те седнаха един срещу друг пред осветената маса, но Джордж не размеси картите. Той прокара пръст по ъгъла на тестето, но острият звук привлече погледите на всички и Джордж прекрати това занимание. Отново се възцари тишина. Изминаха минута, две. Канди лежеше неподвижен, забил поглед в тавана. Слим го погледна за миг; после се втренчи в ръцете си; стисна едната с другата и я преви надолу. Под дъските се чу леко чегъртане и всички погледнаха с благодарност към мястото, откъдето идваше звукът. Само Канди не отделяше поглед от тавана.
— Май че отдолу има плъх — каза Джордж. — Трябва да заложим капан.
— Защо се бави толкова, проклетникът? — не издържа Уит. — Раздай картите, какво чакаш? Ще играем ли, или ще се гледаме?
Джордж стисна здраво тестето и се загледа в него. И пак тишина.
В далечината отекна изстрел. Мъжете веднага погледнаха стареца. Всички глави се обърнаха към него. Известно време той продължи да гледа в тавана. После се обърна бавно на една страна, с лице към стената, и така си остана.
Джордж разбърка шумно картите и ги раздаде.
— Вие двамата май наистина смятате да работите- каза Уит.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джордж. Уит се засмя.
— Какво, ами че идвате в петък. Значи, ще трябва да работите два дни до неделята.
— Не те разбирам — рече Джордж. Уит пак се разсмя-
— Трябва да ме разбереш, ако си работил повечко в големите ферми. Иска ли човек да разбере кое где е. идва във фермата в събота следобед. Тогава получава вечеря за събота и три яденета в неделя; а в понеделник заран след закуска може да се омете, без да си е мръднал пръста. Но вие пристигате в петък на обед. Значи, каквито и да са ви сметките, ще трябва да работите поне ден и половина-
Джордж го гледаше неотклонно.
— Ние ще се позадържим тук — каза той. — Двамата с Лени искаме да посъберем някой и друг долар.
Вратата се отвори тихичко и конярят подаде глава — слабо, негърско лице, набраздено от страдания, с търпеливи очи.
— Мистър Слим.
Слим свали поглед от стария Канди.
— А? О, здрасти, Крукс. Какво има?
— Казахте ми да стопя катран за копитото на мулето. Катранът е готов.
— Добре, Крукс. Ей сегичка ще дойда да го намажа.
— Ако искате, и аз мога да го намажа.
— Не, не. Сам ще си свърша работата. Слим стана.
— Мистър Слим — повика го пак Крукс.
— Да.
— Този новият, едрият, се мотае около вашите кутрета в обора.
— Не се тревожи, нищо няма да им стори. Аз му подарих едно от кутретата.
— Аз само така, рекох да ви кажа — отвърна Крукс. — Взема ги от сандъка и ги държи в ръце. Може да им стане нещо.
— Нищо им няма — каза Слим. — Аз тръгвам сега с тебе.
Джордж вдигна поглед.
— Слим, ако онова диване прави щуротии, изритай го.
Слим тръгна след коняря и двамата излязоха от помещението. Джордж пак раздаде картите. Уит взе своите и ги заразглежда.
— Видя ли новия бонбон? — попита той.
— Какъв бонбон? — попита Джордж.
— Какъв? Жената на Кърли.
— О, видях я.
— Е, бива си я, нали?
— Не съм я заглеждал чак толкова — отговори Джордж. Уит захлупи картите си на масата и каза:
