изкараш всичко, каквото ти се е насъбрало, без да стават кавги. И си знаеш какво ще ти струва. А зарад такава стръв, като тая, като нищо можеш да идеш в дрънголника.
Лени следеше възхитен думите му и дори ги повтаряше тихичко след него. Джордж продължи:
— Помниш ли Анди Кушман, Лени? Дето учеше в Прогимназията?
— Оня, дето майка му раздаваше на децата топли курабийки? — попита Лени.
— Същият. Всичко помниш, щом е за лапане, — Джордж се вгледа внимателно в наредените карти. Отдели едно асо и нареди върху него двойка, тройка и четворка каро. — Анди лежи сега в затвора зарад една курветина — додаде той.
Лени забарабани с пръсти по масата.
— Джордж!
— Какво?
— Джордж бе, след колко време ще можем да си купим ферма и да си заживеем по царски, и... и... зайци?
— Не знам — каза Джордж. — Първо трябва да съберем пари, и то не малко. Знам една фермица — няма да струва кой знае колко, ама не им се продава.
Старият Канди се обърна бавно, С широко отворени очи загледа съсредоточено Джордж.
— Разкажи за фермата, Джордж — примоли се Лени.
— Нали снощи ти разправях.
— Нищо, пак разкажи.
— Добре тогава. Тая ферма има десет акра земя — подзе Джордж. — Има и малка вятърна мелница, една постройчица с кухня, кокошарници. Има също овощна градина с череши, ябълки, праскови, кайсии, орехи и малко ягоди. Има ливада с люцерна и сума вода за напояване. Има свинарник...
— И зайци, нали, Джордж?
— Зайци още няма, но не е трудно да построя зайчарници, а ти после можеш да храниш зайците с люцерна.
— Точно така, аз ще ги храня — възкликна Лени. — Точно така си е.
Ръцете на Джордж престанаха да си играят с картите. Гласът му ставаше все по-топъл:
— Можем да си вземем няколко прасета. Ще построя пушилня като тая на дядо ми. Заколим ли прасе, ще си правим пушен бекон и пушени бутове, наденици и тям подобни. А като излезе сьомга по реката, ще сИ наловим стотина парчета и ще ги осолим или опушим, Може да си ги ядем на закуска- Няма нищо по-хубаво от пушена сьомга. Ще си консервираме и плодове, и домати — те поне лесно се консервират. Всяка неделя ще си колим я заек, я кокошка. Може да си купим и крава или коза — ще имаме мляко един път — с нож да го режеш!
Лени го гледаше с широко отворени очи. Старият Канди също.
— И ще си живеем царски! — възкликна Лени.
— Разбира се — каза Джордж. — Ще посадим и какви ли не зеленчуци. А допие ли ни се уиски, може да продадем някое и друго яйце или мляко, или нещо друго, И ще си живеем само там. Ще станем част от тая ферма. Няма да скитаме немили-недраги из
страната. Не, моля, ще си имаме собствен имот и няма да спим под чужд покрив.
— Кажи за къщата, Джордж — извика Лени.
— Да, ще имаме къщичка със стая за двама ни. А в нея — чугунена печка. Зиме непрекъснато ще ни гори. И понеже земята не е много, няма да капваме от работа. Ще се трудим шест-седем часа на ден. Няма да товарим ечемик по единадесет часа. И каквото завадим, ще си го приберем. Ще знаем какъв плод е дало семето.
# А зайците? — извика нетърпеливо Лени, — Аз ще се грижа за тях. Кажи, Джордж, как ще се грижа.
— Ти ще ходиш да береш люцерна с един чувал. Напълваш чувала, отнасяш го при зайчарниците и даваш на зайците люцерна.
— И те ще хрупкат, ще хрупкат — намеси се Лени. — Виждал съм ги как хрупкат. — А на всеки шест седмици ще се котят — продължи Джордж, — та ще имаме сума зайци и за нас си, и за продан. Ще завъдим и гълъбчета, да хвърчат около вятърната мелница. Като бях малък, ние имахме гълъби. — Той погледна крадешком над главата на Лени, към стената. — И всичко това ще си е наше, никой не може ни мръдна от там. Ако някой не ни е по волята, можем да му кажем: „Върви по дяволите!“- и той ще се махне, къде ще иде, та няма да се махне? А дойде ли приятел, ще го поканим — нали ще имаме допълнително легло. „Остани да пренощуваш у нас“, ще кажем и той ще остане, ей богу! Ще държим един сетер и две шарени котки, но ти ще трябва да ги следиш да не сгащят зайчетата.
Лени дишаше тежко.
— Само да са посмели да пипнат зайчетата! Вратовете им ще извия. Ще ги... ще ги... с тояга ще ги пречукам! — Той се поуспокои, но продължи да си мърмори и да заплашва бъдещите котки, които биха посмели да безпокоят бъдещите зайци. Джордж седеше унесен в картината, която сам бе нарисувал.
Когато Канди се обади, и двамата подскочиха, сякаш ги бяха хванали да вършат нещо нередно.
— Знаеш ли къде е тая ферма? — попита Канди. Джордж тутакси настръхна.
— И да знам, тебе какво те засяга? — каза той.
— На мен не ми трябва да я знам къде е. Където ще да е.
— Право казваш — рече Джордж. — И сто години да я търсиш, не можеш я намери.
— Колко искат за тая фермица? — попита Канди възбуден.
Джордж го изгледа подозрително.
— Ами... аз мога да я взема за шестстотин долара. Старците, дето я имат, са загазили здравата, а на бабичката и операция трябва да се прави... Но... какво те засяга тебе това? Ние нямаме нищо общо с теб.
— За къде съм аз вече с тая отрязана ръка — каза Канди.
— Загубих я тука, на фермата. Затова ме и направиха метач. Дадоха ми двеста и петдесет долара зарад ръката. Имам и други петдесет в банката. Това прави триста, а на края на месеца ще получа още пет-десет. Знаете ли кво?... — Той се наведе нетърпеливо напред. — Кво ще речете, ако дойда с вас? Внасям триста и петдесет. Мене вече не ме бива много, ама все ще мога да готвя, да гледам кокошките, да попрекопавам градината. Кво ще кажете, а?
Джордж притвори очи.
— Трябва да помисля. Ние искахме да си бъдем само двама...
— Ще направя завещание — прекъсна го Канди — и ще ви оставя моя дял, ако хвърля топа. Нямам ни роднини, ни дявол. Вие посбрали ли сте нещичко, момчета? Мисля си дали да не я купим веднага. Джордж плю презрително на пода.
— Имаме някакви си десет долара. — После добави замислен: — Виж, ако с Лени работим един месец и не харчим нищо, ще имаме сто долара. С твоите това прави четиристотин и петдесет. Главата си режа, че като им дадем толкова пари на ръка, старците ще се съгласят. После ти и Лени може да започнете работа на фермата, а аз ще работя чуждо, докато изплатим остатъка. И вие може да изкарате нещо от яйца и тям подобни.
И тримата млъкнаха. Гледаха се като замаяни. Ето че се сбъдваше това, което досега бе само мечта.
— Исусе Христе!- възкликна почтително Джордж. —
Главата си режа, че ще я вземем! — В очите му грееше възторг. — Главата си режа! — повтори той тихичко. Канди седна на края на леглото и почеса възбудено отрязаната си ръка.
— Бедата се случи преди четири години — каза той. — Скоро ще ме изритат. Не ме ли бива вече и за метене, ще ми дадат пътя. Мисля си, че ако ви дам парите, все ще ме оставите да чопля градината, дори когато и за това вече няма да ме бива. И съдовете ще мия, и някоя друга работица ще свършвам. Важното е, че ще си имаме ферма и аз ще мога да работя в нашата си ферма... Видяхте ли какво направиха с кучето ми? — додаде той с нещастен вид, — Нито за себе си е полезно, казват, нито за хората. Ех, като ме изритат оттука, дано се намери някой и на мен да види сметката. Ама де го такъв човек? И тогава няма де да ида, няма де да хвана работа. А то... дорде решите да напуснете, аз ще съм събрал още трийсет долара...
Джордж се изправи.
