(1958 г.). Между многото произведения, издадени след войната, се открояват „Улица Консервна“ (1945 г.), „Безпътният автобус“ (1947 г.) и епичният роман „На изток от рая“, в който се преплитат автобиографичен разказ за прадедите на писателя, разказ за историята на Салинаската долина и философска дискусия за вечната борба между Доброто и Злото. Характерна черта на голяма част от романното творчество от този период, към който принадлежи и „Бисерът“, е преминаването към символичния и алегоричен метод на изображение. От друга страна, Стайнбек продължава да твори активно и в жанра на романа пътепис. Към този жанр спада и „Пътешествие с Чарли“, — произведение, издадено няколко години преди смъртта на Стайнбек в 1968 година. Заедно със своето куче Чарли, авторът за последен път обикаля своята страна и разговаря с нейните жители, за да „открие“ Америка отново. Тъжната равносметка, която Стайнбек прави в тази творба, повтаря много от наблюденията, залегнали в „Зимата на нашето недоволство“.
„Червеното пони“ и „Бисерът“ принадлежат към два различни етапа в творчеството на писателя: поетичната и жизнеутвърждаваща повест за малкия Джоди спада към ранните творби на Стайнбек, докато символичното звучене на притчата „Бисерът“ и нейната форма ни насочват към произведенията му от следвоенните години.
Самият Стайнбек обобщава автобиографичните моменти, които лежат в основата на „Червеното пони“: „(Повестта) е написана отдавна, когато голяма скръб сполетя моето семейство. Преживяхме първата смърт. И семейството, което всяко дете приема за безсмъртно, бе разбито. За всеки мъж: или жена това е може би първата крачка към зрелостта. Първият мъчителен въпрос «Защо», после приемането на случилото се и след това детето става възрастен човек.“ В съдбата на малкия Джоди се очертават тези три момента — загубата, приемането й, преминаването към зрелостта. Духовното и емоционално „пътешествие“ към зрелостта, предприето от младия герой, завършва с приемането и утвърждаването на живота като неделимо единство от любов и загуби, радост и скръб. В повестта се появяват много от проблемите, които вълнуват зрелия творец. Не е трудно да разпознаем бъдещия пътешественик в образа на малкия Джоди, който поглежда с копнеж към Гебилънските планини и получава от тях първата си представа за безкрайния свят. Историческите реалии на този свят са загатнати в мистериозния образ на стария Гитано, който предявява законните си права над земята, някога принадлежала на неговия народ. Но тези моменти, разгърнати в останалото творчество на Стайнбек, тук остават загатнати на нивото на многозначните символи и богатата образност, вплетени в тъканта на повествованието. Нещата привидно са разказани по възможно най- простия начин. Стайнбек владее рядката способност да предаде поетичен смисъл и красота на най- обикновените факти и детайли. За неговото високо ниво на художествено майсторство говори и трудната задача, която той си поставя в тази повест: „Исках да пресъздам света на детето, не свят на феи и великани, а на цветове, които са по-ясни, и на вкусови усещания, които са по-осезателни, отколкото при възрастните. Исках да опиша как се усеща един следобед и чувството, което човек изпитва към птицата, която пее нощем на дървото.“
Със своята поетичност, с „простата“ чистота на израза и формата, „Бисерът“ се доближава до „Червеното пони“. Тук отново писателят доказва своето умение да съчетае конкретно-реалистичното с поетичното, индивидуалната съдба на своите герои с универсалните истини на цялото човечество. „Бисерът“ представлява притча за борбата между Доброто и Злото, в която понятието за злото придобива дълбок социален смисъл. Момее да се приеме, че самият бисер е събирателен образ на буржоазното общество. В тази повест Стайнбек разгръща идеята за парите като източник на най-страшните злини на човечеството — централна тема в цялото му творчество. Тук, както и в останалите произведения, проличава голямата му любов към обикновения трудов човек и съчувствието към неговата съдба. И, както подсказва последната сцена, в която Кино намира сили да хвърли бисера обратно в морето, в тази повест ярко се очертава вярата на Стайнбек в силата на човека, в неговата способност да оцелее и да победи. Общочовешкият смисъл на „Бисерът“ е определен и от самия автор, който пише в предговора към своята творба: „Ако това произведение е притча, всеки ще може да открие в него собствен смисъл, всеки ще види отразен в него собствения си живот.“
Информация за текста
© 1947 Джон Стайнбек
© 1987 Христо Кънев, превод от английски
John Steinbeck
The Pearl, 1947
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 25 април 2004 г.
Публикация:
Джон Стайнбек, ЧЕРВЕНОТО ПОНИ
ПОВЕСТИ
Превод от английски
Библиотечно оформление СТЕФАН ГРУЕВ
Редактор на издателството ЖЕЛА ГЕОРГИЕВА
Художник ЕМИЛ МАРКОВ
Художествен редактор ВАСИЛ МИОВСКИ
Технически редактор ИВАН АНДРЕЕВ
Коректор ЦВЕТЕЛИНА НЕЦОВА
АМЕРИКАНСКА. ВТОРО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 1066.
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“ — СОФИЯ, ПЛ. „СЛАВЕЙКОВ“ 1
ДП „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ“ — СОФИЯ
1987 с/о Jusautor/Sofia
Съдържание:
[[2388|Червеното пони]] — превод Александър Стефанов
[[2389|Бисерът]] — превод Христо Кънев
[[2389|„Червеното пони“ и „Бисерът“ в творчеството на Джон Стайнбек]] — Бети Гринберг
John Steinbeck, The Long Valley, The Viking Press New York 1964
John Steinbeck, The Pearl, The Viking Press New York, 1947
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2389]
Последна редакция: 2007-02-03 18:29:03
1
Тюна — вид кактус, чиято родина са Антилските острови. — Б. пр.
2
Хромел — ръчна мелница от два кръгли камъка с дървена дръжка на горния камък. — Б. пр.
3
Пулк — мексиканско питие от ферментирал сок на кактус столетник — Б. пр.
