„Какъв ли е мъртвеца, дал грешник, ил святец, дали го чака мъка, или във рай венец? Добро ли той е правил през своя цял живот, или е кръвта смукал на своя клет народ?“ Така се питал Петко и силна е тъга западнала дълбоко в нвговата душа. Нему му се сторило, че той е сам мъртвец, че него ад го чака, а не във рай венец. Що зло е той направил през своя си живот, що хора е погубил от своя клет народ, що майки е разплакал, що жени овдовил… Да, той е голям грешник, и богу не е мил. Вечернята се свърши и попа веч не пей, а Петко все си мисли, забравил той, къде й. И чак кога кликача отпреде му мина, тогава той се сепна и че е сам видя. Отиде си той в дома печален, наскърбен. Дали се той усети, че тоз е сетен ден от негова престъпен, предателски живот, през който той е правил злини на своя род? VI. Нощ тиха и безлунна покри наща земя, а по небето тъмно звездица до звезда. Прохладен горски вятър вий тихо къмто нас, спокойствие и радост усещаш в такъв час. Омайно шепне Янтра сред тая тишина и прави по-приятен на хората съня. Работника отруден, кат кротко агне спи, съня за нови мъки снагата му крепи. И Петко се задрямал на своето легло, и никак не усетил, че му е дошло зло. Сред неговата стая Димитър сам стои и в свойта ръка мъжка изострен меч държи Полека той пристъпва към одъра богат, на него е задрямал издадника проклет — съня му неспокоен, на челото му пот. Тоз сън е най-последен от негова живот. И Петко на сън види, че ангел Михаил душата му да земне е в стаята дошъл.
