I. Юнак върви из пътяпечален и сърдит,назад се не обръща,върви напред, напред.Пред него град се виждаи хубав, и висок,но плаче кат го гледаюнака чероок.За него й свято местограда, дет се й родил,за който толкоз често,той в странство е жалел.И на, стои пред неготоз хубав, чуден град,но пълно на юнакасърцето му е с яд.Защо? Какво ли нещого мъчи и суши,набърчило му челосърцето му топи?Защо е той умислентоз хубавец юнак,и гледа с поглед жаленна своя бащин град?Юнак се спря умислени с силен, страшен гластой страшна дума казалв таз чудна лятна нощ:„Проклет баща-убиец,ти тук, тиран, живейш,народен кръвопиец!Ти скоро ще умреш!“ II. Чорбаджията Петконе може да заспии нещо твърде тежкогърдите му тесни.Излезе на чардакада се поразхлади,дано му поолекне,дано му се доспи.Печален и умислентой гледа на града,луната го покриласъс бяла пелена,тук-там свещи горели.Градът отколе спял,звезди без чет блещяли,щуреца — щур! щур! — пял…Нощтта била прекрасна,прохладен вятър вей,захвща върволицапред нази да се вий —неща що сме виделина младост, в старина,какво сме ний сгершилиденя или нощя.И дядо Петко спомнисвойте си младини,туй време сладко, скъпо,тез мили майски дни,когато мълчешката,той ходеше нощя,отваряше врачката —там чака го мома.Мома кат ангел красна,с руса, златна коса,висока, пъстроока,кат капчица роса.С ръка да не похванешбелите й ръце,да й се ненагледашна нейното лице.
