как делото върви? Що чинят ваште момци, събрахте ли пари? Това що ви поръчах извършили ли са веч? Или сред вази нема юначен человек? Живей ли още Петко, и бърка ли ви пак, на турците ортак? А Дончо и до сега в затвора ли все гний? Послушай, Христо — Петко трябва да се убий. На колко той е люде душата изгорил, що работи полезни тоз звяр е развалил? Не, той трябва да падне, и моята ръка, кълна се, ще се вапса на Петка със кръвта. Той утре ще да стане веки е срамота. Ей — работи народни не се вършат така! На всичкото ви бърка един слаб человек, а вий не сте кадърни да му найдете лек! Предателя народен с кама ще се цери, закона ни свободен нали така гласи? А де са сред вас хора за работа, със свест, които ще да бранят народната ни чест? Ей, драги байно Христо, града ви зле върви, бунтовниците ви прости, юнаци на хорти. За работа ги няма и само със слова те искат да спечелят святата свобода. Къде им са хвалбите, къде им е храбростта? Когато петко жив се разхожда из града? Не, той ще да погине, това й решено веч! И други кога няма — ей моя остър меч! Ти никому не казвай, че аз съм във града. И да приготвиш гледай ти утре през нощта да можем с лесен начин у Петковия дом да влезем, и над него ще падне божий гром. V. Ден съботен то беше. Посред святия храм стоеше дядо Петко на своя широк трон, и образите гледа на разните светци, но се над един образ той втренча със очи. На него е изписан Архангел-Михаил, със огнен меч в десница, но с поглед кортък, мил. Стъпал той над мъртвеца и със лява ръка държи той за космите излязлата душа.
