— Моля ви! Вие пожелахте да говоря. Вече ви казах, че моята клиентка е една млада жена, която ме нае да намеря баща й. Открихме един вероятен кандидат, но след разследването ни той категорично отпадна. Намерихме друг, но и той беше елиминиран. Бях склонен да върна аванса и да се оттегля. Продължих единствено защото съм непреклонен, а според мистър Гудуин — твърдоглав. Познато ли ви е името Реймънд Торн?
— Реймънд Торн? Не.
— Несъмнено някои от вашите хора го знаят. Елинър Деново е работила почти цял живот при него в телевизионната компания „Реймънд Торн Продакшънс“. Той дойде по моя покана в четвъртък вечерта и повече от четири часа отговаря на въпросите ми. Едно от многото неща, които научих, беше, че мъж на име Флойд Ванс се опитвал няколко пъти да срещне с Елинър Деново, но тя отказвала. Направил последния опит да я види на двайсет и втори май, само четири дни преди смъртта й. Ако бяхте разпитали секретарката на „Реймънд Торн Продакшънс“ достатъчно упорито, отдавна щяхте да разкриете този случай. Ние извършихме дълго и старателно проучване и установихме, че Флойд Ванс е познавал Елинър Деново през 1944, когато се е казвала Карлота Вон и двамата са се виждали често няколко месеца наред. Имаше вероятност той да е бащата, когото се мъчех Да намеря и се заехме с него; Ванс е самозван консултант по връзки с обществеността — една от различните модерни дейности, които уронват човешкото достойнство. Мистър Гудуин го докара снощи тук. Бяхме се подготвили. Опитите му да се срещне с Елинър Деново малко преди смъртта й навеждаха на предположението, че той я е убил и тъй като знаехме, че разполагате с отпечатъци на престъпника, мистър Гудуин и мистър Панцър направиха съответната подготовка. Това беше щастливо обстоятелство, но не за мен, а за вас. Без него вероятно никога не бихте намерили Ванс. И ето че пристигате…
— Да не искате да ви дам медал?
— Не обичам медали. Отпечатъците изобщо не ми помогнаха. Той отрече да има дете от Карлота Вон. Сигурно лъжеше, естествено, но аз бях и си оставам безпомощен. Дори той да е мъжът, когото все още търся, не виждам начин да докажа това. Вие сещате ли се за някакъв?
— Занимавам се с разследване на убийства, не с искове за бащинство.
— Така е. Сега, след като имате отпечатъците, може да приключите с това убийство. Казахте, че искате да знаете защо я е убил. И аз искам. Но нямам и най-малка представа. Казах ви всичко, което ми е известно за него. Виждал съм го само веднъж — тук снощи и не му задавах никакви въпроси, свързани със смъртта на Елинър Деново. Не го попитах нищо за опитите му да се срещне с нея през май. Разбира се, сега вие ще сторите това, защото ви е нужен мотив и е възможно да откриете такъв, който да има отношение към моя проблем. Ако стане така и ако можете да го споделите с мен, без това да навреди на работата ви, ще се помъча да изтрия от паметта си възмутителното ви представление тази сутрин. Няма да е лесно — особено гледката с онази особа на бюрото на мистър Гудуин, която се ровеше в неговите и моите вещи, докато вие стояхте и му ръкопляскахте.
— Не съм ръкопляскал. Преувеличавате, както обикновено.
— Позволихте му.
— О, стига! И ченгето, като всички други хора, има изградени навици. Той търсеше информация, не доказателства. Дори да беше намерил собственоръчно написано признание от Гудуин, че Той е убил Елинър Деново, съдът нямаше да го приеме като доказателство. Направете справка във Върховния съд. — Креймър погледна първо часовника си, после мен.
— Колко време мина, откакто си тръгна?
— Около петнайсет минути. Като ставате, не слагайте ръката си на дясната облегалка. На нея има четири отпечатъка от пръстите на Флойд Ванс.
— Благодаря, че ме предупреди. — Той се подпря с две ръце на дясната облегалка, изправи се и се обърна към Улф: — Искам да съм там, когато го докарат. Признавам, че думите ви звучат убедително, но вие почти винаги постигате това. Не приемам нищо на доверие, поне докато не видя този Флойд Ванс. Ако работата тръгне в една посока, може да ви се обадя, ако тръгне в друга — непременно ще ви се обадя. Някога да съм ви благодарил за нещо?
— Не.
— Не ви благодаря и сега. Все още не. — Той се обърна и излезе. Аз останах на мястото си.
Улф отвори чекмеджето си да го разгледа още веднъж, а аз Се заех да оправям бъркотията, която Стебинс беше оставил след себе си. Вандалщина! Нямаше опасност да е взел нещо важно, защото никога не оставяме секретни документи в незаключени чекмеджета и след като подредих всички неща и ги поставих обратно на мястото им, стигнах до заключението, че не е задигнал нищо, освен евентуално няколко мои визитни картички. Това пораждаше въпроса: щом като е противозаконно частен детектив да се представя за ченге, защо да не е противозаконно ченге да се представя за частен детектив? Щях да попитам Улф. Той беше затворил чекмеджето и се беше облегнал назад. Изглеждаше замислен, но не се беше съсредоточил. Канех се да го попитам, но той кимна и каза:
— Phalaenopsis Aphrodite sanderiana.
— Ако това е тест за обща култура — отвърнах аз, — то този вид орхидея може да бъде розов, кафяв, червен или жълт.
— Ще изпратим няколко орхидеи на Дороти Себър. Канех се да ги донеса, но нахлуха онези натрапници. Дори за бюрото не взех.
Той бутна стола си назад и стана.
— Инструкции?
— Не. Нищо не може да направиш.
— Сол чака. Фред и Ори също.
— Освободи ги. В момента няма работа. Следващата ни стъпка е очевидна, но трябва да почака, докато мистър Креймър разкрие мотива. Ако го разкрие. Би трябвало, при тези хиляди обучени полицай.
Скоро чух звука на изкачващия се асансьор, но продължих да седя и да обмислям положението от всички гледни точки. Беше ми приятно, че следващата ни стъпка е очевидна, обаче s щеше да ми е още по-приятно, ако знаех каква е.
Глава 15
Така и не разбрах точно колко време беше необходимо за служителите на обществения ред да разкрият защо Флойд Ванс е убил Елинър Деново. Имам предвид наистина да приключат случая. Знам само, че Креймър позвъни по телефона чак в 6:38 в четвъртък — тъкмо навреме, за да закъснея пак за покер. Все още не ми беше известно и каква ще бъде очевидната следваща стъпка. Един от осемдесет и седемте факта около личността на Улф, които бих променил, стига да знаех как, е нежеланието му да говори с цел да задоволи чуждото любопитство, било то и моето. Признавам, че в този случай сигурно имаше други фактори — например, може би искаше да види дали ще се досетя сам и дали ще предложа нещо. Вероятно вие вече сте се досетили, но едва ли щеше да е така, ако бяхте на мое място и чакахте да се случи нещо, което зависи изцяло от други хора и нямате представа какво ще направят или няма да направят.
Аз обаче направих едно нещо. Щом научих от обедните новини в сряда, че Флойд Ванс е задържан без право на гаранция, позвъних първо на Лон Коен, за да проверя това, а после на Лили Роуън, казах й, че искам да видя клиентката и тя ме: покани на обяд. След като свършихме салатата от раци и пъпешовия мус и се преместихме на терасата, съобщих на Ейми, че вече няма опасност да бъде нечия прицелна точка и ако излезе да се поразходи, шансовете й да се прибере невредима са като на всеки друг. Тя естествено искаше да научи какво е станало, Лили също, и струва ми се това беше първият и единствен случай, в който Лили ме заподозря, че си придавам важност като детектив. Спомни си, че има среща, някакъв обществен ангажимент, в което се съмнявам, и ни остави насаме с Ейми. Съзнавам, че смяташе това за проява на такт, но не ми направи голяма услуга. Отбягвах Ейми вече две седмици. Тя искаше да знае истината и не можех да я обвинявам за това. Обикновено все се намира с какво да залъжете клиента, но вече й бях съобщил, че майка й се е казвала Карлота Вон и не бях в състояние да добавя абсолютно нищо. Когато си тръгвах, съвсем не бях така сигурен, че все още съм единственият човек в света, на когото има доверие.
Разбира се, прочетох всяка дума във вестниците от сряда и четвъртък за шофьора-убиец, арестуван от полицията три месеца след престъплението, но не научих нищо за мотива. Читателят оставаше с
