Блемли, сякаш изведнъж забравила, че остават поне два часа до времето, когато Тобърмъри обикновено получаваше вечерята си.
— Благодаря — отвърна котаракът, — предпочитам да не ям толкова скоро след чая. Не искам да умра от лошо храносмилане.
— Нали знаеш, че котките имат девет живота — рече сър Уилфрид сърдечно.
— Възможно е — каза Тобърмъри, — ала черният ни дроб е само един.
— Аделейд! — възкликна мисис Корнет. — Нима насърчаваш този котарак да тръгне да разнася клюки за нас сред прислугата?
При тези думи всички изпаднаха в паника. Пред прозорците на спалните минаваше тесен корниз с орнаменти и гостите си спомниха с ужас, че Тобърмъри обичаше да се разхожда там по всяко време и да гледа гълъбите, а какво още бе успял да види покрай тях, един Бог знаеше. Ако с настоящата си прямота започнеше да откровеничи и за наблюденията си, последиците щяха да бъдат повече от смущаващи. Мисис Корнет, която прекарваше много време пред тоалетната си масичка и външността й се славеше като променлива, макар и акуратно стъкмена, явно се чувстваше също тъй неловко, както и майорът. Мис Скроуън, която пишеше невъздържано сластни стихове, а всъщност имаше безупречно поведение, изглеждаше просто раздразнена; ако в частния живот си методичен и добродетелен, не държиш непременно всички да знаят това. Бърти ван Тан, който още на седемнайсетгодишна възраст бе тъй покварен, че отдавна бе преустановил опитите да стане по-лош, побледня като гардения, ала все пак не направи грешката да побегне от стаята като Одо Финсбъри — млад господин, известен като четец в църквата, навярно притеснен от мисълта, че може да чуе някои скандални сведения за останалите. Кловис бе достатъчно хладнокръвен, за да запази невъзмутимо изражение, но наум пресмяташе за колко време би могъл да достави чрез търговския център кутия луксозни мишки, за да спечели мълчанието на Тобърмъри с този своеобразен подкуп.
Дори в такава деликатна ситуация Агнес Рескър не издържа дълго да стои на заден план.
— О, защо изобщо дойдох тук! — възкликна тя драматично.
Тобърмъри веднага откликна на благоприятната възможност да поднови разговора.
— Ако се съди по онова, което каза на мисис Корнет вчера на поляната за крикет, дошла си само заради храната. По твоите думи семейство Блемли били най-тъпоумните домакини, които познаваш, но все пак умът им стигал поне дотолкова, че да наемат първокласен готвач. Иначе, каза ти, трудно щели да накарат когото и да било да им гостува за втори път.
— Пълна лъжа! — извика сконфузената Агнес. — Умолявам мисис Корнет да…
— Мисис Корнет впоследствие повтори твоята забележка пред Бърти ван Тан — продължи Тобърмъри, — като добави: „Тази жена е такава чревоугодничка и използвачка, че е готова да отиде навсякъде, където ще й поднасят обилна храна четири пъти дневно.“ На това Бърти ван Тан отговори…
Тук хрониката на събитията милостиво бе прекъсната. Тобърмъри бе зърнал едрия жълт котарак на пастора да се промъква през шубраците по посока на конюшнята. В следващия миг изобличителят профуча като стрела през отворения френски прозорец. Когато бляскавият ученик напусна сцената, Корнелиъс Епин се озова сред същинска вихрушка от горчиви укори, тревожни въпроси и настойчиви, пълни със страх молби. Отговорността падаше върху него и именно той трябваше да вземе мерки, за да не станат нещата още по- лоши. Можеше ли Тобърмъри да предаде опасната си дарба и на други котки? Това бе първият въпрос, който зададоха на учения. Нищо чудно, отвърна той, котаракът да е посветил в новите си знания своята интимна приятелка, пъстрата писана от конюшнята, ала на този етап бе малко вероятно учението да се е разпространило в по-широки мащаби.
— Тобърмъри може да е ценно животно и изключителен домашен любимец — каза мисис Корнет, — но сигурно ще се съгласиш с мен, Аделейд, че и той, и оная котка трябва да бъдат ликвидирани незабавно.
— Да не мислиш, че на мен ми бе весело през последния четвърт час? — рязко отвърна лейди Блемли. — Двамата със съпруга ми сме много привързани към Тобърмъри. Тоест бяхме привързани, преди да се сдобие с тази ужасна дарба, ала сега, разбира се, не ни остава друго, освен да го премахнем колкото се може по-скоро.
— Бихме могли да сложим стрихнин в дреболиите, които винаги получава за вечеря — рече сър Уилфрид, — а що се отнася до котката, която живее при конюшнята, аз лично ще я удавя. Кочияшът много ще се разстрои от загубата на любимката си, но аз ще му кажа, че и двете котки са пипнали силно заразна форма на краста и че сме се уплашили да не плъзне и по ловджийските ни кучета.
— Ами моето велико откритие! — запротестира мистър Епин. — След всичките години на проучвания и експерименти…
— По-добре идете да експериментирате с добитъка във фермата, който се намира под съответен контрол — каза мисис Корнет, — или пък със слоновете в зоологическата градина. Те минават за високоинтелигентни животни и в добавка имат ценното качество да не се промъкват в спалните ни, под столовете ни и тъй нататък.
И архангел, който възторжено обявява началото на златния век и впоследствие установява, че е сбъркал датата, едва ли би се чувствал по-омърлушен от Корнелиъс Епин при това враждебно посрещане на изумителното му откритие. Общественото мнение бе изцяло против него. Всъщност ако бяха направили специално допитване по въпроса, навярно мнозина щяха да гласуват той също да мине на стрихнинова диета.
Групата не се разотиде веднага, задържана от липсата на билети за влака и от тревожното желание да се увери в окончателното уреждане на въпроса, но вечерята бе пълен провал от светска гледна точка. Сър Уилфрид бе преживял мъчителни мигове с котката от конюшнята и впоследствие с кочияша. Агнес Рескър демонстративно сведе менюто си до една суха препечена филийка, от която отхапваше, сякаш й беше личен враг, а Мейвис Пелингтън през цялото време тънеше в злокобно мълчание. Лейди Блемли се опитваше да поддържа онова, което трябваше да мине за разговор, но вниманието й не се отклоняваше от входната врата. На бюфета се мъдреше чиния със старателно подправени късчета риба, но и сиренето, и сладките, и десертът минаха по реда си, а Тобърмъри не се появи нито в кухнята, нито в трапезарията.
Погребалната вечеря бе жизнерадостна в сравнение с последвалото бдение в пушалнята. Яденето и пиенето поне временно бяха отклонили и прикрили всеобщото смущение. При тези изопнати нерви за бридж не можеше да става и дума, а след като Одо Финсбъри печално изрецитира пред безразличната публика
В два часа Кловис наруши тягостното мълчание.
— Той явно няма намерение да си дойде тази нощ. Вероятно вече е отишъл в редакцията на местния вестник и в момента диктува спомените си. В следващия брой няма да публикуват част от книгата на лейди незнамкояси, ами неговите разкази. Това ще е събитието на деня.
След като по този начин даде приноса си за всеобщото веселие, Кловис отиде да си легне. През дълги интервали от време останалите членове на компанията постепенно последваха примера му.
На сутринта слугите, които сервираха чая, даваха неизменен отговор на неизменния въпрос. Тобърмъри не се беше прибрал.
Закуската се превърна в още по-тягостно задължение от вечерята, ала преди да приключи, всички въздъхнаха с облекчение. Трупът на Тобърмъри бе донесен от храсталака, където един градинар току-що го бе намерил. Ухапванията по гърлото му и фъндъците жълта козина под ноктите му ясно свидетелстваха, че е паднал в неравна битка с големия котарак на пастора.
Към пладне повечето гости бяха напуснали имението, а следобеда лейди Блемли вече се беше окопитила достатъчно, за да напише извънредно злостно писмо до енорийския пастор по повод на загубата на обичното й животинче.
Тобърмъри бе единственият ученик, с който Епин постигна такъв забележителен успех, и съдбата отреди да остане без наследник. Няколко седмици по-късно един слон в Дрезденската зоологическа градина, който дотогава не давал никакви признаци за избухлив нрав, се отскубнал на свобода и убил някакъв англичанин,
