— Само не на тази лунна светлина — промълви Уикърс. — Не е време за това.
С усилие на волята той огради своите мисли и съзнание от още неумелата Ан и след това си позволи да помисли: „Мога ли да й разкрия, че сме по-близо един до друг, отколкото предполага, че сме произлезли от един живот и ще се върнем в едно тяло, че никога няма да можем да се обичаме?“
Тя се притисна към него, сложи глава на рамото му и се загледа в небето.
— Нещата се изясняват — прецени тя. — Не всичко изглежда толкова странно. И като че ли е вярно. Ново, но вярно. Този друг Свят и нашите способности и странните спомени…
Той я прегърна през раменете, тя обърна главата си и бързо, без да мисли, го целуна.
— Ще бъдем щастливи — прошепна тя. — Ние двамата ще бъдем щастливи в този нов свят.
— Разбира се, че ще бъдем щастливи — съгласи се Уикърс.
Той вече никога няма да може да й каже цялата истина. Тя ще разбере всичко, но не от него.
51
В слушалката се чу женски глас и Уикърс помоли да извикат мистър Крофърд.
— Той е на заседание — отговори секретарката.
— Кажете му, че се обажда Уикърс.
— Мистър Крофърд няма да може… Казахте Уикърс? Джей Уикърс?
— Да. Трябва да му съобщя нещо.
Чакаше и си задаваше въпроса с колко време разполага, защото анализаторът в телефонната кабина положително вече е дал сигнал за присъствието му. Бригадата убийци навярно беше на път.
Чу се гласът на Крофърд:
— Здравейте, Уикърс.
— Върнете псетата си — разпореди Уикърс. — Заради тях двамата с вас губим време.
В гласа на Крофърд се долавяше злоба.
— Струва ми се, че ви предупредих…
— Успокойте се — посъветва го Уикърс. — Нямате никакви шансове да ме унищожите. Вашите хора нищо няма да постигнат, даже ако ме притиснете в ъгъла. А щом не може да ме отстраните, по-добре е да поговорим.
— Да поговорим?
— Разбира се.
— Чуйте, Уикърс, аз не…
— Можете — възрази Уикърс. — Историята с другия Свят има голям успех. Мечтателите са й направили отлична реклама, работата приема широк размах, а вашата позиция става все по-неустойчива. Време е да се вразумите.
— Аз заседавам с моите заместници — съобщи Крофърд.
— Прекрасно. Точно с тях бих искал да си поговоря.
— Уикърс, не си струва — опъваше се Крофърд. — Доникъде няма да стигнете. Каквото и да сте намислил — нищо няма да излезе. Няма да ви пуснат жив. Дори аз не мога да ви помогна, ако продължавате да упорствувате с вашия безумен замисъл.
— Идвам.
— Харесвате ми, Уикърс. Не зная защо. Нямам причини…
— Идвам.
— Добре — уморено се съгласи Крофърд. — Сам го пожелахте.
Уикърс взе от пода кутията с филма и излезе от кабината. Асансьорът беше долу и той бързо се насочи право към него, леко прегърбен, като че се страхуваше от куршум в гърба.
— Четвъртия етаж.
Момчето в кабината даже не мигна. Анализаторът даде сигнал, но както изглежда, спрямо посетителите за четвъртия етаж имаше специални разпореждания. Уикърс отвори вратата на Североамериканската изследователска корпорация и видя, че Крофърд го чака в приемната.
— Заповядайте — каза Крофърд и тръгна напред по дългия коридор.
Уикърс го последва. Погледна часовника си. Всичко вървеше по-добре, от очакваното. Имаше две-три минути в аванс. Разговорът с Крофърд не продължи много.
Ан ще позвъни след десет минути. От това, което щеше да се случи през това време, зависеше успехът на работата.
Крофърд спря пред вратата в края на коридора.
— Знаете ли какво правите, Уикърс?
Уикърс кимна утвърдително.
— Най-малката лъжлива крачка и… — Крофърд подсвирна и прокара пръст по гърлото си.
— Разбирам — съгласи се Уикърс.
— Това са отчаяни хора. Все още имате време да си тръгнете. Аз не съм съобщил за посещението ви.
— Не ме разубеждавайте, Крофърд.
— Какво е това у вас?
— Документален филм. С негова помощ ще ме разберат по-добре. Имате ли прожекционен апарат?
Крофърд кимна.
— Но няма оператор.
— Всичко ще направя сам — успокои го Уикърс.
— Компромис?
— Изход.
— Добре. Влизайте.
Щорите бяха спуснати, в меката светлина Уикърс видя насядали зад дългата маса хора — бледите им лица бяха обърнати към него.
Като потъваше в мекия килим, Уикърс премина след Крофърд през цялата зала. Някои от лицата му бяха познати.
Вдясно от Крофърд седеше крупен финансов магнат, зад него — редовен посетител на Белия дом, който изпълняваше поръчения от дипломатически характер. Имаше и други известни хора. Мнозина не познаваше, но външният им вид подсказваше, че не са американци.
И така, тук бе събран административният съвет на Североамериканската изследователска корпорация — хора, разпореждащи се със съдбите на обикновените граждани, лица решени да свършат с мутантите.
— Стана нещо съвършено неочаквано — започна Крофърд. — Даже невероятно. При нас дойде мутант.
В настъпилата тишина, насядалите около масата погледнаха Уикърс и отново се обърнаха към Крофърд, той продължи:
— Мистър Уикърс е познат на всички ни. Помните — водехме преговори с него, с надеждата, че ще ни се удаде да преодолеем разногласията между двата клона на човешкия род. Мистър Уикърс дойде тук по собствена инициатива с цел, както той ми съобщи, да се намери подходящо решение. Той не ми изясни характера на решението. Доведох го при вас. Искате ли да го изслушате?
— Разбира се — обади се един от присъствуващите. — Нека говори.
— Може би е за добро — добави друг.
Останалите кимнаха в знак на съгласие. Крофърд се обърна към Уикърс:
— Говорете.
Уикърс се приближи към масата. „Колкото по-бързо, толкова по-добре — помисли той. — Ако всичко тръгне добре. Само да не стъпя накриво. В противен случай всичко ще пропадне. Победа или поражение — няма средно положение, резервен изход — също.“
Постави кутията с филма на масата и се усмихна:
— Това не е адска машина, господа. Това е филм, който искам да ви покажа малко по-късно.
Никой не се засмя. Гледаха го и лицата им не изразяваха нищо, освен студена омраза.
— Искате да започнете война — подхвана той. — Събрали сте се, за да решите да дадете ли сигнал или
