не…
Побелелите от напрежение лица се наведоха напред.
Някой подметна:
— Уикърс, или сте много смел човек, или сте пълен глупак.
— Дойдох — продължи Уикърс, — за да предотвратя войната.
Пъхна ръка в джоба си бързо извади и остави на масата някакъв предмет.
— Това е пумпал — поясни той. — Детска играчка. Децата играят, по-точно играеха с нея. Искам да насоча вниманието ви върху пумпала.
— Пумпал? — възкликна някой. — Що за абсурд?
Но банкерът от дясната му страна замечтано проговори:
— Имах такъв, като малък. Сега никъде не ги правят. Колко отдавна не съм виждал пумпал.
Той протегна ръка, взе пумпала и го завъртя направо на масата. Другите го наблюдаваха с интерес.
Уикърс хвърли поглед към часовника. Всичко вървеше по плана. Ако така продължи и по-нататък…
— Помните ли пумпала, Крофърд? — попита Уикърс. — Същия, който видяхте тогава в хотелската ми стая?
— Помня го — потвърди Крофърд.
— Завъртяхте го и той изчезна — каза Уикърс.
— А след това се върна.
— Крофърд, защо завъртяхте пумпала?
Крофърд нервно облиза устни.
— Защо? Право да си кажа — не зная. Навярно исках да възкреся детството, да се превърна отново в момче.
— Попитахте: „За какво ви е нужен пумпалът?“
— Отговорихте: „Да отида в приказната страна“ и аз ви казах, че седмица преди това бих ви сметнал за луд, а вие казахте същото по повод нашата беседа.
— Но преди моето идване вие завъртяхте пумпала. Кажете, Крофърд, защо го направихте?
— Кажи — намеси се банкерът. — Кажи му.
— Но аз вече казах — отговори Крофърд. — Споменах причините.
Вратата зад Уикърс се отвори. Той извърна глава и видя, че секретарката вика Крофърд.
„Навреме — помисли си той. — Всичко върви като по вода.“ Обаждаше се Ан. Тъкмо в това се заключаваше планът му — в присъствието на Крофърд той бе обречен на неуспех.
— Мистър Уикърс — каза банкерът, — много ме заинтригува историята с пумпала. Каква е връзката между пумпала и интересуващия ни въпрос?
— Искам да направя аналогия — съобщи Уикърс. — Между обикновените хора и мутантите съществуват определени коренни разлики, които ще станат по-разбираеми след демонстрацията с пумпала. После ще пристъпя към обясненията и вие ще ме разберете по-добре. Ще разрешите ли да започна?
Взе кутията с филма от масата.
— Разбира се — съгласи се банкерът. — Започвайте.
Уикърс се изкачи по стъпалата към кинокабината, отвори вратата и влезе.
Трябваше да работи бързо и сигурно — Ан нямаше да може да задържи за дълго Крофърд на телефона и след пет минути той щеше да се върне.
С треперещи ръце намести ролката с лентата, прокара лентата между лещите, сложи долната ролка. Провери. Както изглеждаше, всичко беше наред.
Намери превключвателя и го завъртя, светлинният конус пламна над масата и на екрана се появи ярко нашарен пумпал. Той се въртеше, ивиците му се появяваха и изчезваха, появяваха се и изчезваха…
Чу се глас:
— Виждате пумпал — проста играчка, но той създава една от най-удивителните илюзии…
Думите звучаха точно, Уикърс го знаеше. Роботите-експерти бяха намерили точните думи, бяха ги произнесли с точната интонация и им придаваха точен семантичен смисъл. Думите ще намерят своите слушатели, ще изострят вниманието им върху пумпала от самото начало.
Слезе тихо по стълбите и се насочи към вратата. Ако Крофърд се върне, ще го задържи колкото трябва.
Гласът продължаваше:
— Сега, ако погледнете внимателно, ще видите, че цветните ивици пресичат тялото на пумпала и изчезват. Детето, наблюдаващо цветните ивици може да попита къде отиват те и всеки друг…
Броеше секундите. Струваше му се, че се проточват до безкрайност.
Гласът продължаваше:
— Гледайте внимателно, гледайте внимателно. Те се появяват и изчезват, появяват и изчезват, появяват и изчезват…
Около масата вече бяха останали само трима, те гледаха така внимателно екрана, че не забелязаха изчезването на другите. И само тези тримата, както изглежда, не бяха скрити мутанти.
Уикърс тихо отвори вратата, промъкна се и я затвори след себе си.
Мекият, гальовен глас остана зад вратата:
— Появяват се и изчезват, гледайте внимателно, появяват се и изчезват…
Крофърд вървеше по коридора с тежка стъпка. Видя Уикърс и се спря.
— Какво правите тук? — учуди се той. — Защо сте излезли?
— Позволете да ви задам въпроса — настоя Уикърс, — на който вие така и не ми отговорихте. Защо завъртяхте пумпала?
Крофърд повдигна рамене.
— Самият аз не мога да разбера, Уикърс. Колкото и да е безсмислено, но аз също бях веднъж в приказната страна. Точно като вас. Когато бях дете. Спомних си го след разговора с вас. Може би именно заради него. Спомних си как седях на пода, гледах въртящия се пумпал и се питах къде отиват ивиците. Знаете, че те се появяват и изчезват, след това се появяват други и също изчезват и аз се питах къде отиват. И така се увлякох, че ги последвах и се оказах в приказната страна, където имаше много цветя. Откъснах едно цвете и когато се върнах и го открих в ръката си, разбрах, че наистина съм бил в приказната страна. Знаете ли, беше зима и никъде нямаше цветя, но когато показах цветето на мама…
— Достатъчно — прекъсна го Уикърс. В гласа му имаше нескрита радост. — Исках да зная само това.
Крофърд се вгледа в него.
— Не ми ли вярвате?
— Вярвам.
— Какво ви е, Уикърс?
— С мен всичко е наред — успокои се Уикърс.
Третият човек не беше Ан Картър!
Фландърс, той и Крофърд — ето кои деляха помежду си живота, извлечен от тялото на Джей Уикърс.
А Ан?
Ан носеше в себе си живота на девойката, която се бе разхождала с него из долината, девойката, която той помнеше с името Катлийн Престън, но която не се наричаше така. Та Ан помнеше и долината, и разходката с някого из тази пролетна долина.
Може би Ан не беше сама. Можеше да има три Ан, както имаше трима Уикърс, но това вече е без значение. Може би Ан наистина се казва Ан Картър, както той се казва Джей Уикърс. Може би това означава, че при възвръщането на трите части от един живот в едно тяло, в него щеше да доминира собственото му съзнание, както съзнанието на Ан — в нейното истинско тяло.
Сега той можеше да обича Ан. Нали се оказа, че тя не е част от самия него.
Ан, неговата Ан се върна на тази Земя, за да позвъни и да извика Крофърд, който можеше да заподозре опасността, ако видеше въртящия се пумпал на екрана, а сега вече беше на другата Земя в безопасност.
