които продавате имоти, и други подобни неща.
— Да — отговори Хомър на един дъх. — Да, поддържам нещо подобно. Разбира се.
С треперещи ръце изтегли едно чекмедже на бюрото си и извади папката за Щастливия кът. Запрелиства я.
— Мисля, че го имам — каза той. — Дал ли беше името му?
— Джон Х. Дал — каза Хенкинс.
— Преди три седмици съм дал под наем една къща в Щастливия кът на някой си Джон Х. Дал. Мислите ли, че е той?
— Висок, мургав човек. Четиридесет и три годишен. Нервен.
Хомър поклати глава.
— Не си го спомням. Имаше толкова много хора.
— Имате ли нещо за Бени Огъст?
Хомър затърси пак.
— Б. Д. Огъст. На другия ден след мистър Дал.
— А човек на име Хенсън Дрейк?
Дрейк също го имаше. Хенкинс изглеждаше много доволен.
— А сега как мога да стигна до този жилищен комплекс Щастлив кът?
Със свито сърце Хомър го упъти. Излезе навън с Хенкинс и го загледа как се отдалечава с колата си. Не искаше да бъде тук, когато Хенкинс се върнеше от Щастливия кът. От все сърне се надяваше Хенкинс да не го потърси.
Заключи кантората и слезе в закусвалнята да си купи вестник, преди да се прибере вкъщи.
Разгъна го и заглавието веднага му се наби в очите:
ТЪРСЯТ СЕ ТРИМА БОРСОВИ ИЗМАМНИЦИ
Под заглавието бяха подредени три снимки. Прочете поред имената. Дал. Огъст. Дрейк.
Сгъна вестника и го пъхна под мишницата си. Усещаше, че го избива пот.
Знаеше, че Хенкинс никога няма да намери тези хора. Никой никога нямаше да ги намери. В Щастливия кът те ще са в безопасност. Започна да разбира, че това е готово скривалище за всякакви търсени хора.
Запита се колцина ли от другите наематели също може да са търсени от полицията. Нищо чудно, помисли си той, че мълвата за изгодната сделка се бе разпространила толкова бързо. Нищо чудно, че цял ден кантората му беше претъпкана с хора, които вече са купили коли.
И защо е всичко това? Как става? Кой го е измислил?
И защо именно той, Хомър Джексън, бе въвлечен в тази работа?
Илейн го огледа изпитателно, когато той влезе през вратата.
— Пак си се тревожил — смъмри го тя.
— Не се тревожа — излъга Хомър. — Само съм малко уморен.
Смъртно уплашен би било по-близо до истината.
Информация за текста
© 1961 Клифърд Саймък
Clifford Simak
Carbon Copy, 1961
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/997]
Последна редакция: 2006-08-06 15:18:23
