Млекарят, който бе тръгнал вече надолу по пътеката, изведнъж спря и се обърна.
— Ще дойдат и други. Винаги идват и други.
Какво беше казал Стърлинг за хората, които надскачали капацитета на мозъците си? Ренд се опита да си спомни думите, ала сега, когато бе така развълнуван, той ги бе забравил. Но ако в това беше цялата работа и Стърлинг бе прав (без значение какви думи бе използвал), нямаше ли човекът нужда от място като това, където нищо не се случваше, луната винаги бе пълна и времето бе направило засечка на есента?
И изведнъж друга мисъл нахлу в съзнанието му. Ренд рязко се обърна и извика към Млекаря, обзет внезапно от паника:
— Но тези другите! Те ще говорят ли с мене?! Ще зная ли имената им?!
Млекарят бе стигнал вече до портата и като че ли не го чу.
Луната бе по-бледа от преди. На изток небето просветляваше. Щеше да се пукне зората на още един небивал, есенен ден.
Ренд заобиколи къщата. Качи се по стълбата, която водеше към верандата, седна на стола и зачака идването на другите.
Информация за текста
© 1971 Клифърд Саймък
© Вилиана Данова, превод от английски
Clifford Simak
The Autumn Land, 1971
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/990]
Последна редакция: 2006-08-10 20:34:38
1
4-ти юли (Б. пр.)
2
Тук навярно от Sterling (англ.) — ценен, истински, сигурен, верен. (Б. пр.)
