— Колкото по-бързо се излезе с нещо, толкова по-добре. Абонаментите и участията в нашите фондове значително спадат. — Лейн изгледа насядалите около масата.
— Марки и монети! — каза той така, като че ли това бяха неприлични и грозни думи.
— Много лесно бихме могли да спрем това — каза Маркус Епълтън. — Две-три думички и готово. Никакви възпоменателни издания, никакви пощенски приумици и натруфената въздушна поща.
— Забравяш — напомни му Фрост, — че не са само марките и монетите. Това са и порцелановите изделия, и картините и много други неща. Почти всичко, което би могло да се роди в една катакомба. Не може да се спре всичко, което излиза на пазара.
Б. Дж. рязко го прекъсна.
— Нищо не можем да спрем. И без това доста се говори за това, че сме завладели света, че той е станал наша собственост.
Карсън Луис, вицепрезидента, отговорен по улесненията и облекченията, каза:
— Мисля, че точно такива приказки дават храна и повод за дейността на Холите. Дейността им, разбира се, не е от кой знае какво значение, но все пак те са една досадна напаст.
— На отсрещната стена имаше нов лозунг — каза Лейн — и то не съвсем лош, не мога да си изкривя душата…
— Вече не е там — процеди през зъби Епълтън.
— Не? Така и предположих, — каза Лейн, — но тичането насам-натам след тези хора с кофи и четки и бърсането не е най-точния отговор.
— Не мисля, — каза Луис — че изобщо има точен отговор. Идеалното, най-точното е да се изкорени изцяло дейността на Холите. Но много се съмнявам, че това ще е възможно. Маркус, предполагам ще се съгласиш с мен, че единственото, което бихме могли да направим, е да сведем дейността им до възможния минимум.
— Струва ми се — каза Лейн, — че можем да направим повече от това, което правим. През последните няколко седмици срещнах толкова тебеширени лозунги по стените, колкото не бях срещал никога преди. Холите навярно имат цяла армия от драскачи на лозунги, които работят тайно и подмолно. И това не е само тук. Навсякъде е така — по целия бряг. И в Чикаго и в Комплекса Уест Коуст. В Европа, в Америка…
— Ще дойде денят — каза Епълтън — това ще секне. Тържествено ви го заявявам. Те са само стотина инициатори — водачи. Справим ли се с тях, край!
— Но тихомълком, Маркус — предупреди Б. Дж. — Държа това да стане без много шум.
Епълтън показа зъбите си в усмивка.
— Без никакъв шум — каза той.
— Тук не става дума само за лозунгите. Разпространяват се слухове, интриги.
— Слуховете не могат да ни увредят — каза Б. Дж.
— Повечето от тях не могат, вярно е — каза Луис. — Те създават само приказки на хората. Помагат им да си убиват времето. Има обаче някои, които са основателни и верни. Искам да кажа, че те се основават на някои действителни ситуации, на неща, които наистина съществуват във Вечния Център. Те тръгват от една истина, която в последствие така извъртат, че нищо чудно, дето някои от тях биха могли да ни увредят. Да не говорим, че слуховете, каквито и да са, накърняват нашия имидж. Някои от тях твърде осезателно. Мен обаче ме тревожи следното — как тези Холи научават нашите тайни, за да изграждат своите слухове и интриги? Струва ми се, че имат доста ушички в тази сграда, а и в другите клонове на Центъра. И точно на това трябва да сложим край.
— Не можем да бъдем сигурни — възрази Лейн, — че всички слухове започват от Холите. Мисля, че малко ги надценяваме. Те са просто едни откачалки…
— Не съвсем откачалки — каза Маркус Епълтън. — Ние лесно можем да се отървем от откачалките. Те са пасмина от изкусни активисти. Най-голямата ни грешка би била да ги подценим. В моя отдел за това се работи непрекъснато. Получили сме доста богата информация. Аз имам чувството, че се приближаваме към…
— Съгласен съм с Вас — обърна се към него Луис — че те са доста ефективни и организирани противници. Винаги съм мислил, че нещо ги свързва с Лауфърите. Стане горещичко и точно тези, които могат да бъдат опарени, хващат гората при Лауфърите…
Епълтън поклати глава.
— Лауфърите не са нищо повече от това което са. Премного се увличаш във фантазии, Керсън. Лауфърите са негодните за работа, хронически некадърните, неудачниците. Те са около половин процент… Нали, Питър?
— По-малко от половин процент — каза Лейн.
— Добре, добре, по-малко от половин процент от населението. Обявили са се за свободни и са се отлъчили от нас. Скитат на групи по горите и пустинните места. Те все някак се прехранват…
— Господа, — каза Б. Дж. усмирително. — Струва ми се, че отново се залавяме с проблеми, които сме разисквали много пъти и то безрезултатно. Мисля, че Холите можем да предоставим на непосредственото внимание на Безопасността.
Маркус кимна с глава.
— Благодаря, Б. Дж. — каза той.
— Но да се върнем на проблема — каза Б. Дж. — с който започнах.
Чоунси Хилтън, началник секция при отдела за Изследване и Проучване на Времето, заговори кротичко.
— Една от нашите изследователки изчезна. Казва се Мона Кямпбъл. Имам чувството, че тази жена е надушила нещо.
— Но ако тя наистина е по следите на нещо — избухна Лейн — защо ще трябва да…
— Питър, моля те, — каза Б. Дж. — дай да разискваме спокойно.
Той обходи с поглед насядалите около масата.
— Съжалявам, господа, че не ви уведомихме своевременно. Стори ми се, че това не беше нещо, което изискваше тайна, но пък не ни се искаше и да се шуми по него твърде много, затова Маркус помисли…
— Маркус значи я е търсил? — запита Лейн.
Епълтън кимна с глава.
— Шест дни. И никаква следа от нея.
— Може би се е усамотила някъде, за да обмисли някакъв проблем — каза Луис.
— Помислихме за това — каза Хилтън, — но ако беше така, щеше да ми каже. Тя е толкова точна и изпълнителна, а и записките й са изчезнали.
— Ако е отишла да работи — настойчиво продължи Луис — трябвало е да ги вземе.
— Но не всичките — каза Хилтън. — Само текущите, свързаните със случая. Не цялата документация. Всъщност никой няма право да изнася материали вън от предприятието. Нашата сигурност и безопасност все пак не си е съвсем на мястото.
Лейн се обърна към Епълтън.
— Вие проверихте ли мониторите?
Епълтън вежливо кимна с глава.
— Разбира се, че ги проверихме. Това за нас е една рутинна процедура, но мониторната система не е пригодена да борави с идентификация. Всеки компютър отчита човека, когато се появи в квадранта му. Той издава само сигнал с който показва, че там се появява живо същество. Ако някои от сигналите заглъхне, значи човекът е умрял и веднага се изпраща Спасителната команда. Но тези сигнали непрекъснато се менят с промяната в движението. Хората излизат от един квадрант и биват засичани в друг.
— Но компютъра може да проследи и покаже един човек, който пътува.
— Разбира се. Но много хора пътуват, не пътува само един човек. А Мона Кямпбъл може и да не пътува. Тя може просто да се е завряла някъде.
— Или пък да е отвлечена — каза Луис.
— Не ми се вярва — възрази Хилтън. — Не забравяй, че и записките й ги няма.
— Ти мислиш, значи, — каза Фрост, — че е избягала? Умишлено е напуснала предприятието.
— Избягала е — каза Хилтън.
Хауърд Бърнс, началник на отдела за Проучване и Изследване на Жизненото Пространство, запита:
