— Ти наистина ли мислиш, че е офейкала по някакъв начин?
— Да, мисля — каза Хилтън. — Тя самата ми намекна доста предпазливо. Подхванала беше някаква нова линия на изчисления. Спомням си много добре, че каза изчисления, а не изследвания. Видя ми се доста странно, но тя се загледа напрегнато наоколо и…
— Тя каза изчисления? — запита Лейн.
— Да. По-късно разбрах, че работи с Хамалианската Математика. Спомняш си Хауърд, нали?
Бърнс кимна с глава.
— Един от нашите кораби я донесе преди може би 20 години. Бяха я открили на една планета, населена някога с интелигентна раса. Планета, която може би ще можем да използваме, но преди това би трябвало да я тераформираме, а тераформирането точно на тази планета ще бъде убийствена работа, която ще ни отнеме хиляда и повече години упорит труд.
— Можем ли да заимстваме нещо от тази Математика, което да ни помогне? — запита Луис.
— Математиците се опитаха — каза Бърнс. — Не излезе нищо. По всичко личеше, че си е чиста математика, но толкова далечна от нашата концепция за математика, че никой не успя да се справи. Групата, която посети планетата, откри и други човешки творения, но без практическо приложение. Представлявали някакъв интерес, разбира се, за антрополозите или културолозите, но без непосредствена практическа стойност. Математиката била нещо по-различно. Била в, как да кажа, нещо като книга и книгата била компактна и завършена. Не се среща често завършен и разчетен научен труд на изоставена планета. Донасянето й тук причини доста вълнения.
— И никой не може да я проумее, да вникне в нея? — каза Лейн. — Освен може би тази Мона Кямпбъл.
— Почти съм сигурен, че е успяла — каза Хилтън. — Тя е много особен човек и…
— Ти не изискваш ли периодически отчети за работата, която се върши? — запита Лейн.
— Разбира се, изисквам, но ние не надзъртаме през раменете на хората. Знаеш много добре какво би означавало това.
— Да — каза Бърнс — нужна им е малко по-голяма свобода. Трябва да се дава възможност да чувстват, че линията на изследване в своето развитие принадлежи на тях, че е нещо лично.
Б. Дж. каза:
— Всички вие чувствате, разбира се, от каква важност би било това. Изследването и проучването на жизненото пространство е начинание с големи и далечни перспективи. За това не може да не отдадем дължимата на Хауърд почит. То е нещо, което гледа триста, четиристотин години напред. Но програмата на времето ни е необходима колкото се може по-бързо. Едно проникване в програмата на времето би ни обезпечило с жизненото пространство, от което ще имаме нужда след един век, а може и преди това. Започнем ли веднъж съживяванията, ще стигнем до деня, в който ще се изправим пред нуждата от много повече пространство и място от това, което сегашната планета Земя предлага. А деня, в който можем да започнем съживявания може да се окаже не толкова далече. Момчетата на Безсмъртието се справят доста добре и напредват, ако добре съм разбрал думите на Енсън.
— Така е, Б. Дж. — каза Енсън Грейвс — Приближаваме. Бих казал, че ни делят не повече от 10 години.
— След 10 години — каза Б. Дж. — ще имаме безсмъртие…
— Много неща ще се объркат — предупреди Грейвс.
— Да се надяваме, че няма — каза Б. Дж. — След 10 години имаме безсмъртието. Трансформаторите на материята са решили проблема с материалите и храната. Жилищното настаняване е според плана. Единствения голям проблем, който може да очакваме, е въпросът за жизненото пространство. За да се сдобием с това пространство и то бързо, ще трябва да колонизираме времето. Времето е решаващо.
— Може би се стремим към невъзможното — подхвърли Лейн. — Времето може да се окаже нещо трудно за разчупване и разпадане. Там вероятно няма нищо.
— Не мога да се съглася с теб — каза Хилтън. — Аз мисля, че мис Кямпбъл е решила проблема…
— И е избягала — каза Лейн.
— Всичко се свежда до това, — каза Б. Дж. — че Мона Кямпбъл трябва да се намери.
Той сурово погледна към Маркус Епълтън.
— Разбираш ме, нали — каза той — Мона Кямпбъл трябва да се намери!
— Съгласен съм — каза Епълтън — но все пак бих помолил за помощ от всеки който би могъл да ми даде такава. Няма да мине много и ще я намерим, разбира се, но това може да стане по-скоро ако…
— Не те разбирам съвсем — каза Лейн — Въпросите по сигурността и безопасността са изцяло в твои ръце.
— Като работно начинание — каза Епълтън, — като всекидневна работа — това е съвсем вярно, но финансовия и съкровищен отдел също има своите агенти…
— Но за друг вид работа — избухна Лейн — Не за рутинни…
— Съгласен съм с теб — каза Епълтън — макар че съвсем близко до ума е, че те биха могли да помогнат. Има и друг отдел, който имам предвид.
Той се завъртя в креслото и направо се обърна към Фрост.
— Дан — каза той — ти си развил и организирал доста силно разузнаване, което би могло много да помогне. При теб има всякакви информатори, прикрити агенти и…
— Какво значи това? — настойчиво запита Б. Дж.
— О, забравих — каза Епълтън — Може би не сте чули. То изцяло касае отдела — работа само на отдела. Дан свърши голяма работа с организирането на тези хора. Получи се нещо много ефективно. Финансира се, подразбрах, от някакво изследване и проучване на публикациите, което не подлежи на проверка, което е валидно и за много други дейности и начинания.
Ех, ти копеле, рече си Фрост. Мръсно въшливо копеле!
— Дан — врясна Б. Дж. — вярно ли е това?
— Да — каза Фрост. — Да, разбира се, че е вярно.
— Но защо? — настойчиво запита Б. Дж. — Защо е трябвало да…
— Б. Дж. — каза Фрост, — ако наистина се интересуваш мога да ти го издекламирам глава по глава и дума по дума. Защо е направено и защо е необходимо. Имаш ли представа колко много книги, колко много статии по списанията щяха да бъдат публикувани през изминалата година или изминалите десет години и всички те изобличаващи и злепоставящи Вечния Център — ако не беше се направило нещо, което да ги спре?
— Не — кресна Б. Дж. — И не ме интересува! Ние не се страхуваме и можем да преживеем атаките. Преживели сме всичките до сега.
— Преживели сме ги — каза Фрост — защото малко от тях се промъкнаха. Най-лошите бяха спирани. Не само от мен, но и от тези преди мен. Някои от тези, които аз спрях, щяха силно да ни засегнат.
— Б. Дж. — каза Лейн — Мисля, че Дан до известна степен има право. Мисля, че…
— Аз пък не мисля — развика се Б. Дж. — Ние не трябва да спираме нищо. В нищо не трябва да се бъркаме. Нищо не трябва да ограничаваме и цензурираме! И без това ни обвиняват, че се опитваме да ръководим света. Говори се, че…
— Б. Дж. — гневно възрази Фрост — Безсмислено е да твърдим и да се правим, че Вечният Център не ръководи тази Земя. Вярно, все още има нации, правителства, но света притежаваме ние. Всички инвестиции са в наши ръце. Ние притежаваме всичките крупни предприятия, всички блага и…
— Мога да оспоря това — ревна Б. Дж.
— Разбира се, че можеш! Това не е наш капитал. Това са само пари, които са ни поверени. Но ние ръководим тези пари, ние решаваме как и в какво да ги влагаме и никой не може да ни държи сметка за това.
— Струва ми се — каза с неудобство Лейн, — че малко се отклонихме и увлякохме.
— А аз мисля, че точно ти направи това — каза Фрост с лек укор. — За случая не мога да кажа, Маркус, но ти никога през живота си не си правил нещо без да го обмислиш ей тъй, безцелно.
— Маркус, убеден съм, помоли за помощ, за съдействие — каза Лейн опитвайки се да успокои ситуацията — Що се касае до мен, аз съм склонен да му съдействам.
— Аз пък не съм — каза Фрост. — Аз няма да съдействам на човек, който умишлено идва тук и при
