При все, че добре разбираше, че няма да е същото. Земята не можеше да остане същата. Мона Кямпбъл беше открила истина, която може би никому няма да каже, но след години ще дойдат други, които също ще я открият и светът ще узнае. И с нова сила ще почувства агонията и терзанията на съзнанието. Истините, внушавани и трупани с години, ще бъдат пресяти и преоценени. Вечният Център ще бъде оспорен в своите обещания с други обещания. Обещания, забулени в тайнство и вяра, и светът отново ще попадне между воденичните камъни на схващания и убеждения.
— Дан — каза Ан. — Моля те, целуни ме и да се качваме. Б. Дж. навярно вече се безпокои за нас.
Тридесет и седем
Човекът седеше до пътя и се взираше в пространството, но явно не гледаше и не виждаше нищо. Погледа му обаче не беше празен. В очите му проблясваше живот.
Беше само по панталон, прерязан над коленете. Дългата му коса свободно падаше по лицето му. Брадата му беше сплъстена и покрита с пясък. Имаше измъчен и изнурен вид. Кожата му беше почерняла от слънцето.
Мона Кямпбъл спря, излезе от колата и се загледа за малко в него. Той с нищо не показа, че е усетил присъствието й. Стана й тъжно, защото забеляза у този човек обърканост, празнота и всячески ограбен живот.
— Да ви помогна с нещо? — запита тя.
Неочаквания звук наруши погледа му. Леко обърна глава и се втренчи в нея.
— Какво Ви безпокои? — запита тя.
— Какво ме безпокои? — запита той с извисена интонация. — Какво Не Ме безпокои? Човек може ли да каже и разбере кое го безпокои и кое не?
— Понякога — каза тя. — Не винаги. Границата понякога е незначителна.
— Ако бях постоянствал — каза той. — Ако бях се молил малко по-силно, по-горещо. Ако бях изкопал дълбоката дупка и бях изправил кръста. Но… карай да върви.
Думите му затихнаха недоизказани и погледът му отново се отправи към нищото в пространството.
Едва сега тя забеляза торбата до него, явно съшита от отрязаните крачоли. Беше полуотворена и вътре се виждаше безразборно наблъскан гравирания хеманит.
— Гладен ли сте? — запита тя. — Да не ви е зле? Уверен ли сте, че нямате нужда от помощ?
Беше неразумно, помисли си тя, да спира и да се занимава с този загубен и празен човек.
Той леко се раздвижи. Устните му се размърдаха като че в опит да заговорят и бавно отново се притиснаха една в друга.
— Щом нямате нужда от моята помощ, ще продължа пътя си — каза тя.
Тръгна към колата си.
— Чакайте — каза той.
Тя се обърна отново към него.
Изнурените и тъжни очи бяха вперени в нея.
— Кажете ми — запита човекът — има ли някъде някаква истина?
Въпросът не беше празен и безсмислен. Тя много добре усети, че не беше.
— Мисля, че има — отвърна. — Истина има в математиката.
— Аз се молех и търсех истината — каза той — и ето какво получих.
Протегна крак и ритна торбата. Хеманитът се разпиля по тревата.
— Винаги ли е така? — запита той. — Търсиш истина, а получаваш такива глупости. Намираш нещо, което няма нищо общо с истината и го взимаш, защото все пак е по-добро от нищо.
Тя отстъпи назад. Този човек беше направо луд.
— Хеманит — каза тя. — Един друг човек търсеше хеманита.
— Вие не разбирате нищо — каза той.
Тя разклати тъжно глава и понечи да тръгва.
— Казахте, че има истина в математиката. Бог една страница от математиката ли е?
— Не мога да кажа — отвърна тя. — Аз спрях само за да видя бих ли могла да ви помогна.
— Не можете — каза той. — Вие на себе си не можете да помогнете. Имахме я едно време тази помощ, от която всички така се нуждаем. Имахме я и я загубихме някъде. Начин да си я върнем няма. Убедих се в това, защото сам се опитах.
— Може би има начин — кротко отвърна тя. — Има една формула, едно уравнение, дошло от една далечна и забравена планета…
Той се повдигна и кресна.
— Няма начин, казвам ви! Начин няма! Имало е винаги един единствен начин и той сега не важи!
Тя се обърна и побягна. Спря при колата и се обърна към него. Той отново беше се свил на земята и продължаваше грозно да се взира в нея.
Тя се опита да говори, но думите секнаха на гърлото й.
В разстоянието помежду им той прошепна като да беше тайна, която много е искал да й каже:
— Ние сме изоставени — прозвуча ужасния шепот. — Бог ни е обърнал гръб!
Информация за текста
© 1967 Клифърд Саймък
© 1993 Цветан Радулов, превод от английски
Clifford Simak
Why Call Them Back from Heaven?, 1967
Източник: http://www.bezmonitor.com/ (през http://sfbg.us)
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Клифърд Саймък. Заложници в Рая
Издателство „Полюси“, София, 1993
Библиотека Science Fiction, № 2
ISBN 954–547–004–6
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/143]
Последна редакция: 2009-12-06 12:44:25
1
Holies — светци (англ.) — Б.пр.
2
дайм — американска монета от десет цента. — Б.пр.
3
бушел — английска мярка за житни храни. — Б.пр.
4
