рискуваха. Разбраха, че нещо не е наред и после…“
„Такива са хората“ — каза му Променливия.
„Променливи, ти си човек.“
„Не знам, Мислителю. Ти ми кажи какъв съм.“
От другия край на коридора се разнесоха тичащи стъпки и един глас силно извика:
— Влязъл е ей там. Кати каза, че го видяла да влиза там.
Стъпките направиха отчаян завой и в стаята нахлуха специализанти в бели престилки.
— Господине — извика един от тях, — видяхте ли вълк?
— Не — отвърна Блейк, — не съм виждал никакъв вълк.
— Става нещо адски странно — каза друг специализант. — Кати няма да ни лъже. Видяла е нещо. Дяволски я е уплашило…
Първият специализант заплашително пристъпи напред.
— Господине, да не се майтапите? Ако това е някаква шега…
Дива паника нахлу в другите умове, истински порой от паника — паниката на разуми, сблъскали се със заплашителни чуждопланетяни в чуждопланетна обстановка. Неувереност, неразбиране, липса на основа за преценка на ситуацията….
— Не! — извика Блейк. — Не! Чакайте…
Но беше твърде късно. Промяната вече бе започнала, умът на Търсача вземаше надмощие и щом това стана, щом процесът на промяна беше задействан, нямаше как да го спре.
„Глупаци! — извика в ума си Блейк. — Глупаци! Глупаци!“
Специализантите ужасени заотстъпваха към вратата.
Срещу тях настръхнал стоеше Търсача, сребристосивата му козина лъщеше на светлината на лампата, която висеше от тавана. Създанието беше приклекнало, готово за скок, а устните му се бяха вдигнали, за да оголят блестящите остри зъби.
ГЛАВА 14
Търсача се присви и изръмжа. В гърлото му тътнеше страх.
Беше в капан и нямаше къде да избяга. Нямаше отвор — нито отзад, нито отстрани. Единственият изход водеше към външния тунел, а той бе претъпкан с глутница викащи чуждопланетни същества, които ходеха на двата си задни крака и бяха обвити в изкуствени кожи. Смърдяха и умовете им изливаха към него толкова силна мозъчна вълна, че беше като движеща се стена и той бе принуден да се опре здраво на краката си, за да и устои. Мозъчна вълна, в която не можеше да усети никакъв разум, а само първобитен страх и омраза, объркани и хаотични.
Търсача бавно пристъпи напред и глутницата се отдръпна, при което той почувства, че тялото му се изпълва с триумф. Наследената от някакъв далечен предшественик, дълбоко погребана в ума му расова памет избухна на повърхността, превърна се във воинска гордост и ръмженето, което тътнеше в гърлото му, изригна в свиреп рев — рев, който се вряза дълбоко в чуждата глутница и я пръсна във всички посоки.
Търсача тръгна напред. Краката му се превърнаха в мъгляво петно, когато светкавично се хвърли в тунела и бързо зави надясно. Едно от чуждопланетните създания скочи откъм стената към него, вдигнало над главата си някакво оръжие и приготвило се да замахне с него. Търсача се метна към създанието, масивната му глава се завъртя и нанесе удар, бърз и ужасен удар, който размаза плътта, разкъса я и създанието се строполи на земята с писък.
Търсача се обърна към създанията, които го нападаха. Ноктите му оставиха дълбоки бразди в пода и той се хвърли с пълна скорост към глутницата. Главата му се въртеше надясно и наляво, зъбите му срещаха плът и я разкъсваха, тунелът като че ли се изпълни с червената мъгла на яростта му.
Сега вече бягаха всички създания освен онези на пода. Някои от тях пълзяха, други само лежаха и стенеха.
Търсача рязко спря и наполовина седна, свил задните си крака, но без съвсем да ги прилепва до земята. После отметна глава и зави — вик на триумф и предизвикателство, старият, непознат му досега вик на триумф и предизвикателство на дедите му, който в древни времена бе ехтял над онази далечна планета с навяван пясък и сняг.
Тунелът се беше замъглил и той като че ли отново усети мириса на родния чист, сух въздух вместо странните миризми на това място, на което се бе озовал. А най-странното беше, че той бе много стар търсач, един от древната раса на горди воини, които в стари времена яростно се бяха сражавали срещу ордите от почти забравени днес жалки същества, борили се с търсачите за господство над планетата.
После мирисът на мястото, задухата и ярките светлини разпръснаха илюзията за друго време и място и той отново се изправи и неуверено се обърна. Тунелът напред беше чист, но далеч зад него тичаха същества и въздухът бе потъмнял от разпокъсаните, но масивни мисловни вълни, прииждащи от всички посоки.
„Променливи!“
„Към стълбите, Търсачо. Тръгни към онези стълби.“
„Стълби?“
„Вратата. Затвореният отвор. Онзи със знак над него. Малкият правоъгълник с червени знаци.“
„Виждам я. Но вратата е солидна“.
„Бутни я. Ще се отвори. Използвай ръцете, а не тялото си. Запомни, моля те. Използвай ръцете си. Използваш ги толкова рядко, че изобщо забравяш за тях.“
Търсача се хвърли към вратата.
„Ръцете ти, глупако! Ръцете ти!“
Търсача я удари с тяло. Тя се отвори настрани и той бързо се промуши през нея. Отпред имаше стръмна пътека, водеща надолу. Това сигурно бяха стълбите.
Отначало предпазливо заслиза по тях, после, когато свикна, се втурна по-бързо. Стигна до друга стая и след кратко разстояние до други стълби, които водеха надолу.
„Променливи?“
„Тръгни по тях. Ще слезеш по още три групи стъпала. После излез през вратата. Тя води до голяма стая. Там ще има много същества. Тръгни право напред, докато не стигнеш до голям отвор от лявата ти страна. Излез през него и ще си навън.“
„Навън?“
„На повърхността на планетата. Извън сградата (пещерата), в която сме сега. Тук имат пещери на повърхността на земята.“
„После какво?“
„После тичай!“
„Променливи, защо не вземеш контрола? Ти можеш да се справиш с това. Ти си като тези същества. Можеш просто да излезеш навън.“
„Не мога. Нямам никакви дрехи.“
„Обвивките ли имаш предвид? Изкуствените кожи?“
„Точно така.“
„Но това е глупаво. Дрехи…“
„Никой не ходи никъде без тях. Такъв е обичаят.“
„А ти си обвързан от обичая?“
„Виж, ти ще ги изненадаш. За миг ще се вцепенят при вида ти. Просто ще те зяпат, без да правят нищо. Ти приличаш на вълк и…“
„Вече го каза. Не ми харесва тази мисъл. Има нещо мръсно…“
„Просто същество, което днес е изчезнало. Страшно същество, което всява ужас в сърцата на хората. Те ще се уплашат, когато те видят.“
„Добре. Добре. Добре. Мислителю, какво ще кажеш?“
„Давайте — отвърна Мислителя. — Аз нямам данни. Не мога да ви помогна. Трябва да разчитаме на Променливия. Това е неговата планета и той я познава.“
„Добре тогава. Тръгвам.“ Търсача бързо заслиза по стълбите. Навсякъде се стелеше плътното усещане
