супермощен енергоносител мина и да я взривим, когато влязат в камерата.
— Пак не става — рече Грег. — Кой знае, може и частица колкото главичката на кибритена клечка от този „Крокус“ да направи и двата кораба на парчета. А може и цялата партида в трюма ни да експлодира. И ще се превърнем в малка свръхнова.
Стас още няколко минути се мъчеше с упоритостта на обречен да роди най-невероятни версии. Но Грег само клатеше глава и вторият пилот тутакси се съгласяваше с него.
— Почакай — капитанът спря с жест трескавите му опити. — Нека още веднъж огледаме на какво можем да разчитаме — и той започна бавно да наслагва върху контура на кораба всички линии, останали под контрола на „Кронос“:
— Системата за затваряне на люковете, за контрол на газовата среда, на видеомониторинга, на осветлението, на температурата, за напълване с херметик на микротравмите по корпуса, остатъците от аварийната енергосистема… Стоп… — внезапно тихо каза Грег, сякаш това се отнасяше само за него, и в погледа му светна разгарящо се пламъче. — Та нали там минава основната линия… — И той рязко се обърна към Стас и повтори по-силно: — Там минава основната линия… Готви „Кронос“ за атака! — вече почти крещеше капитанът, наведен над клавиатурата на пулта.
— Къде? Защо? — неразбиращо въртеше глава Стас и объркано се вглеждаше в потоците компютърна информация.
— Където и да е — решително отвърна капитанът. Неочакваното откритие го преобрази, в него не бе останало нищо от онзи смъртно изморен от изтощителната борба с машините човек. — Където и да е, само да отвлечем вниманието на Бика и да не му дадем спокойно да мисли.
След десет минути всички сили на „Кронос“ бяха хвърлени в атака срещу изгубената линия на аварийното енергозахранване и Бика затъна в организиране на дълбока отбрана. Грег прецени оперативната обстановка, доволно си мърмореше нещо под носа и започна да подготвя най-мощния блок на Пиф за решаващия удар. Още малко и щеше да дойде ред на хората. Скоро Стас домъкна сваления от загиналия робот реактивен двигател, направиха специален щуцер на дюзата му. Сетне двамата космонавти се промъкнаха в носовия технологичен кубрик на неприятелския кораб. Тук беше нетърпима горещина — зад нажежения до бяло люк глухо и ненаситно боботеха плазмените горелки. Под самия таван минаваше основната линия… Грег и Стас мълчаливо се спогледаха и започнаха. Само да успеят, преди да се пробие капакът на люка… Грег внимателно освободи тръбата и здраво завинти в отверстието щуцера на двигателната дюза. После на същата тръба направи над самия люк дълъг прорез, който отвътре беше отделен с тампон от отверстието с щуцера. Пот обливаше очите им. С всяка изминала минута ставаше по- горещо. В непослушните им, изморени през тези дни пръсти инструментите работеха бавно.
Грег погледна Стас — той оголваше краищата на прореза, от напрежение дори беше изплезил крайчето на езика си. По луничавото му лице блестяха капчици пот… Командирът свърза контактите на двигателя с кабела. Всичко беше готово. Сега трябваше колкото може по-скоро да се омитат оттук. Грег мълком махна на приятеля си и те бързо излязоха от кубрика. Зад гърба им все по-яростно свистяха и виеха плазмените горелки.
В командната кабина запъхтеният капитан погледна диспозицията на компютърния бой. „Кронос“ добросъвестно се сражаваше с Бика и дори беше успял да си върне няколко щепсела и превключвателя в някаква сляпа верига на енергийната линия. В отговор врагът му се канеше да проведе решително контранастъпление срещу самозабравилия се противник.
— Отлично — процеди през зъби Грег. — Нека тези сметала се маризят, а ние ще се заемем с нещо по- сериозно… „Само люкът да издържи“ — се мярна в ума му, докато въвеждаше решаващата команда в Пиф.
Стас се надвеси над рамото на командира и съсредоточено наблюдаваше всяко негово действие. Екранът бе разделен на две. На едната част се виждаха гърбовете на роботите, осветени от плазмата. На другата бе технологичният сектор, където се мъчеха да влязат машините.
— Е, на добър час — промълви Грег със сух глас.
— Хайде, Грег, натискай — подкрепи го Стас и сложи длан върху рамото на командира.
Пръстът на Грег силно натисна клавиша.
За голямо учудване нагрятият до невероятно висока температура механизъм се задейства и нажеженият капак на люка се отвори с лекота. Без абсолютно да се замислят за причините на неочаквания обрат, роботите се втурнаха напред. Само след миг те боботеха с горелките до шлюзовата камера. В същия момент люкът зад гърба им хлопна… Космонавтите затаиха дъх. Със стиснати зъби те впиха поглед в екрана.
Системата за ликвидиране на микротравми по корпуса получи команда: повреда в левия сектор, и някъде по съответната линия се отвориха необходимите клапи. Тутакси под тавана изрева реактивният двигател. В пръстеновидния тръбопровод на системата налягането рязко подскочи. За няколко мига цялото налично количество херметик беше нагнетено в линията и с огромна скорост се втурна към отвора. На екрана се виждаше добре как от тръбата потече водопад от бързо втвърдяващ се материал, напълвайки целия сектор. Роботите все още не разбираха какво става. Отдръпнаха се от люка и тревожно се въртяха сред летящите из пространството парцали пяна. Върху корпусите им слоят втвърдяваща се пяна растеше, както морските рачета облепват дъната на корабите. В несръчните движения на машините вече се долавяше нещо подобно на човешка паника. Единият се опита да изреже с горелката кората от корпуса на другия. Но зрителните им системи бяха ослепени от пяната и пламъкът се движеше хаотично в празното пространство. Пеноматериалът прииждаше и очертанията на роботите малко приличаха на онова, което бяха преди няколко минути. Видимостта на екрана се влоши и скоро образите съвсем изчезнаха — в окуляра на камерата също беше попаднала пяна.
Грег конвулсивно се беше свил в креслото и още дълго, без да мигне, гледаше екрана, където изчезнаха враговете. И едва когато се получи сигнал, че системата е изпратила в носовия сектор всичко, на каквото е способна, капитанът бавно се обърна към втория пилот. Нищо не каза, само се облегна назад и затвори очи. Стас склони лице върху дланта на лявата си ръка и дълго разтърква челото и клепачите си, сякаш се опитваше да изтрие от мозъка си всичкото безумно напрежение на този полет. После насила протегна ръка към клавиатурата и даде отбой на „Кронос“. Компютърът продължаваше боя за завладяване на вече безсмислената цел.
След като изгуби и последните си войници, компютърът на неприятелския кораб изпрати съобщение за положението до „Кондор“ и се оттегли в защита. Сега, когато Бика можеше да води само позиционна война с екипажа на Би Джей 90 за изпълнителните системи и органи на Си Ай 12, космонавтите без никакъв риск включиха цялата мощ на главния бордови компютър на помощ на „Кронос“. По време на активните действия мрежата от микропроцесори-шпиони узна всички кодове и програми за командите и сега електронните сили на Би Джей 90 изгониха врага практически от всички системи на неговия кораб. Като обкръжен терорист Бика се затвори в машинната зала и с упоритостта на осъден на смърт отбраняваше системата за енергоснабдяване и радионавигационния блок. Само от време на време съобщаваше на „Кондор“ координатите и посоката на движение на тандема.
Девета глава
Изтощеният до краен предел екипаж на капитан Милър се подготвяше за последния победен удар — получаване на достъп до системата за вътрешно енергозахранване и елиминиране на неприятелския компютър. По същото време някъде напред противниковият автоматичен кораб се насочи към тандема от кораби. След няколко часа той трябваше да достигне разстояние, осигуряващо ефикасен артилерийски огън дори в това пълно с метеоритни късове пространство. Още малко и сред хаоса от каменни и ледени блокове ще се разиграе артилерийски двубой, още малко и един от двата кораба ще се превърне в подобен къс безжизнена материя, както трилионите отломки от Вселената, кръжащи наоколо.
Вече цял час Стас се мъчеше с херметично затворената врата на тунела към силовия кабел, но механизмът не се поддаваше на нищо. В пръстите му, наранени до кръв, пулсираше тъпа болка. От неудобната поза гърбът му се беше схванал, а пред очите му от пренапрежение плаваха тъмни кръгове. Грег стоеше зад него и вече няколко пъти му предлагаше да го смени, но вторият пилот само мълчаливо клатеше глава и с още по-голямо настървение се залавяше за инструмента.
