Космонавтите си играха почти половин час, докато включиха оръдейния ствол към аварийната енергийна верига. После закрепиха към него ръчен лазер. Най-сетне всичко беше готово. Стас вдигна ствола на рамото си и констатира:
— Сега вече имаме това, което ни трябва. С такова оръдие може да се воюва.
— Енергията във веригата ще стигне ли? — попита капитанът.
— „Кронос“ трябва да осигури минимум две минути работа — отвърна Стас, като местеше ствола в отвора на люка от едната до другата страна. — А за това време тук ще стане огнено море.
Грег надникна в отвора на люка. На отсрещната стена на командната кабина просто заслепяваше нажеженият до бяло преходен люк… Още малко и тук ще започне бой. Сега-засега не можеше да се предвиди кой ще спечели… Капитанът нервно започна да хапе устни:
— Връщам се в кабината за управление. Ще следя Бика и ще ти съобщя веднага щом роботите започнат да пробиват люка.
Стас кимна, заемайки бойна позиция.
На екрана роботите усърдно пъплеха около капака на люка. През пламъка на горелките се забелязваше, че вече са успели да изпарят значителен слой. Още малко и… Рязка промяна в параметрите на работата на компютъра отвлече вниманието на Грег. Изобщо през последния половин час го караше да бъде нащрек някаква непонятна активност на Бика. Всички периферийни датчици и процесори регистрираха усилена дейност в неприятелските главни системи. Но това не беше натиск срещу отбранителната позиция на „Кронос“, а все още бурна подготвителна работа. „Но с каква цел?“ — губеше се в догадки Грег и тук не можеше да му помогне никакъв компютър. Прегрупирал силите си, Бика се впусна в атака. Концентрира цялата енергия на удара си на малък участък по линиите, които „Кронос“ не бе блокирал. Там Бика насочи от три страни поток от мощна информация и енергия. „Кронос“ явно не бе готов за такъв натиск в неочаквано място и много трудно контролираше ситуацията. Грег скърцаше със зъби от ярост и безсилие да помогне с нещо, като наблюдаваше как Пиф бързо хвърля всички сили в засегнатия участък. Но това вече не можеше да промени нещата. Бика усети, че е попаднал в уязвима точка, до краен предел усили натиска и след няколко секунди целият участък премина под негов контрол.
Грег зави от яд, когато на оперативното табло вместо цифрите на параметрите от атакувания блок светнаха нули. А този блок отваряше път до управлението на основните системи на пленения кораб. В този момент на големия екран светна червеният знак за особено внимание. В капака на люка вече зееше дупка колкото юмрук и един от роботите я разширяваше, ловко действайки с горелката.
— Стас, бъди готов! Вече пробиват люка — изкомандва Грег.
Изображението на Стас в ъгъла на екрана помаха с ръка и вдигна пулсатора в бойна готовност.
— Само че веднага трябва да улучиш — с неочаквано прехрипнал глас извика Грег. — Бика ни отне веригата за управление на входа към аварийната енерголиния.
Без да откъсва очи от люка, Стас махна с ръка и притисна бузата си към оръдието. Грег включи изображението от камерата в командния сектор. На екрана се появи голяма зала. Виждаше се как от отвора в люка летят искри и материалът се изпарява на кълба. Ето че капакът отлетя настрани и в отвора се показа черният цилиндър на робота. Стас натисна спусъка. Плазмената струя удари късото туловище в гърба и се пръсна на рой ослепителни искри. Здравото покритие на машината изтъня наполовина, но издържа първото попадение. От силата на удара роботът се стовари по корем върху канта на люка и металическият звук проехтя из залата. Машината светкавично се съвзе, рязко изхвърли назад манипулаторите си, прилепи се с тях към преградата и насочи към неприятеля мощен лазер. Но Стас задейства оръжието си малко по-рано от противника. Плазмената мълния попадна точно в средата на гърдите му, където се намираше блокът с органите за управление и бяха закрепени манипулаторите. Роботът изплува в средата на залата, като бавно се въртеше и оставяше след себе си димна следа. Включеният лазер прорязваше пространството с наситено син лъч, по стените се появиха криви разтопени линии. Част от единия манипулатор така си и остана залепена на стената.
Грег подскочи в креслото и удари с юмрук по дланта на другата си ръка… Внезапно на всички табла се запалиха знаци за тревога. Бика отново се беше хвърлил в атака. Сега се мъчеше да завладее беззащитната система за аварийно енергозахранване. Датчиците показваха, че напрежението в разкъсваната от две управляващи сили линия катастрофално пада.
— Стас! Стас! — бясно завика Грег. — Няма енергия! Изчезвай оттам… Затварям люка!
Но вместо да изпълни заповедта, Стас отново натисна спусъка. Имаше намерение да доубие врага. Ала от гърлото на оръдието излезе само една тънка златна нишка и безсилно се стопи върху масивния корпус. В същия миг затварящият механизъм хлопна капака на люка. Тежкият метал пречупи като сламка ствола на пулсатора. Моментално от отвора на разбития люк от противоположния край на залата блъвна режещ лазерен лъч. Докато все още с недоумение се взираше в остатъка от пулсатора в ръката си, Стас чу как горният слой на покритието свистеше и кипеше от огнената струя.
Когато Грег се убеди, че вторият пилот е жив, той се отпусна в креслото и с отпаднал глас рече:
— Стас… качвай се. Там няма какво да правиш… Бика завладя енергосистемата. Не ми оставаше нищо друго…
— Само че го направи крайно несръчно — прехрипнало му отвърна Стас, като тежко се вдигаше от земята.
— А според теб какво трябваше да направя? — избухна Грег. — Този полутруп шиба с лазера на всички страни, а вторият се цели в теб от люка. Още малко и на мястото ти щеше да остане само купчинка пепел.
— Добре де, добре… — примирително промърмори Стас и вдигна глава към камерата на монитора. — Остава и да се скараме… А по-нататък какво ще правим?
— Първо се качи тук…
Стас безразлично махна с ръка и изчезна от полезрението на камерата.
Екипажът на Би Джей 90 седеше в креслата и тъпо наблюдаваше на екрана как оцелелият робот се съедини с кабел към повредения си събрат, а сетне дълго настройваше нещо в обгорелия корпус. Ето двойката оживя, описа няколко кръга из залата. После двете машини застинаха и в капака на люка удариха иглите на два лазера.
— Тренират се гадовете… — Злобно изкоментира Грег и мръсно изпсува.
На екрана роботите вече се бяха залепили до затворения люк и отново засвяткаха с горелките.
— Какви предложения имаш? — бавно попита Грег.
Стас само вдигна рамене и командирът самичък предложи вариант:
— Май ни остава само едно — да вземем пушкалата си и да се бием… Или да седнем в лодката и да се омитаме, докато не е късно.
Стас мрачно разтърси глава, сякаш се мъчеше да отхвърли цялата нечовешка умора от последните десетки часове, и пряко сили проговори:
— Слушай, капитане, хайде да си поразмърдаме още малко мозъците. Трябва да има изход… Макар само един, но трябва да има.
Той силно стисна устни и изгледа Грег изпод вежди с дълъг непреклонен поглед. Капитанът мълчаливо посрещна този кипящ от зла решителност поглед и дълбоко въздъхна. Стисна до болка очи и в следния момент вече викаше на екрана схемата на неприятелския кораб.
— Тъй… Вече нямаме оръжие, за да се бием с тях. Под наш контрол са едва пет системи на „Зевс“ — и Грег изброи кои именно. — Ето целия ни арсенал и цялата ни армия. Какво ще правим?
Стас хвана главата си с ръце и впери мътен поглед в схемата на кораба. А в ъгъла двата скачени робота упорито и безжалостно прогаряха капака на люка. След час или малко повече те ще пробият тази бариера и ще стигнат до люка към шлюзовата камера. А след нея започва корпусът на Би Джей 90…
— Ами ако напълним камерата с някаква избухлива смес? Например кислород и водород. И когато влязат, да я подпалим — започна на глас да търси изход Стас.
— Не става — поклати глава Грег. — Първо, сместа веднага ще избухне от нажежения капак на люка. Второ, никаква експлозивна смес няма да повреди механизмите на робот с такъв висок клас на защита.
— Тогава… — опита се да измисли нещо друго Стас. — Може да опитаме да направим от нашия
