отвора на техническия люк.
— Сега ще се помъчат да оправят изкривените крепежи — коментира Грег, — после ще върнат купола в работно положение и ще го закрепят… Нищо, ще ви направим горещо посрещане.
В друг сектор на големия екран белият диск на лодката вече изплуваше от люка и бавно се промъкваше покрай тандема към кърмата на Си Ай 12. На стотина метра от края на отражателя спря и съобщи, че е готова да унищожи неприятеля.
— Отлично — обади се Стас. — Е, Грег, да направим ли пробен изстрел?
Капитанът се съгласи и след секунда от купола на лодката се откъсна къса златиста мълния. Плазмената струя удари свръхздравия материал на колоната, разпръсна се на хиляди бликове и заигра по повърхността на отражателя.
— Отлично — каза Грег. — Тези чайници никога не ще поправят двигателя… Има ли съобщение за онези, дето отидоха навътре в кораба?
Стас поклати глава:
— Не, „Кронос“ още не ги е засякъл.
— Какво ли са намислили? — Грег уморено потърка очи и реши: — Добре, тогава първо да се заемем с тези, а после ще се оправим с другите, които са вътре.
Стас кимна и добави:
— Дори е по-добре да се мотаят по-дълго там и да не ни принудят да се бием на два фронта.
Разнесе се сигналът „Внимание“ и на екрана се отвори техническият люк на колоната. Пиф докладва: „Лодката е готова да открие стрелба.“ Но в същия миг оживя едно от таблата с информация от „Кронос“ и машинният глас съобщи: „Около неприятелския кораб е установено силово противометеоритно поле с максимална мощност.“
— Мръсник!!! — с дива злоба почти зави Грег и впи пръсти в косата си. — А ние като хлапаци се размечтахме, че сега… — В отвора на люка един след друг изплуваха силуетите на роботите и застинаха до основите на купола. Някъде отгоре просветна огнена плазмена струя, но се натъкна на невидимото препятствие и изгубила енергията си, се разпръсна като дъжд от слънчеви пръски и капки. Яркият сноп се отрази във вдлъбнатото огледало. Роботите невъзмутимо се трудеха с горелките си до основата на купола. Лодката даде още един неуспешен изстрел и обърканият Пиф попита хората какво да прави. Не можеше да изпълни задачата и като дете се молеше да му подскажат решението.
— Какво ще правим сега? — с тих спокоен глас попита Грег, дори без да гледа към втория пилот. По- скоро питаше самия себе си.
Не знаейки какво да му отговори, Стас кимна към екрана:
— Виж какви горелки имат… Два пъти по-мощни от стандартните. Навярно са се готвели да отворят кораба ни като консервена кутия.
— Да — пак така тихо каза Грег. Седеше неподвижно, устремил взор пред себе си и опрял ръце на пулта за управление. — Сега ще им свършат работа за разрязване на затворените люкове.
Стас почувства, че за пръв път през този безумен, изпълнен с изтощителна борба с машините и незнайния противник полет е готов да си признае, че положението е почти безнадеждно.
На екрана роботите вече освободиха колоната от изкривените крепежи и се вдигнаха към върха й. Пулсирайки с двигателните си дюзи, започнаха да нагаждат центъра на реактора към оста на отражателното огледало. Колоната бавно се завърташе в нужната посока, после зае правилно вертикално положение. Роботите се спуснаха долу и отново засвяткаха с факлите на горелките.
— След половин час ще прикрепят реактора и двигателят може да бъде пуснат — промълви Грег безизразно, сякаш самият той щеше да го направи.
Стас погледна датчиците на „Кронос“. Силата на защитното поле около неприятеля не бе намаляла нито на йота. Както и преди, нямаха никаква възможност да ликвидират роботите. „Но какво да правим? — трескаво съобразяваше Стас. — Не може окончателно да сме загубили играта… Безизходни ситуации няма…“ В главата му обаче цареше пълен хаос и с големи усилия се мъчеше да се концентрира. И пак, вместо да търси спасителен изход, в мозъка му се мяркаха горчиви съжаления за изгубените от непредпазливост роботи. Вярно, че първият беше унищожен в боя, но вторият… Дали не можеха навреме да обмислят всичко и да изпратят робота към колоната на отражателя, преди да бъде пуснат двигателят… „Стоп — каза си Стас. — Ами ако… ако опитаме сега да пуснем двигателя?“
— Командире! — закрещя той. Сърцето му бясно биеше и му се струваше, че ще изскочи от гърлото му. — Веднага трябва да пуснем двигателя… Стартовият импулс ще изпепели роботите и окончателно ще откъсне колоната…
Грег погледна Стас, както се гледа луд.
— Как ще го пуснем, когато Бика напълно владее пусковата линия?
Вторият пилот само трескаво заклати глава, а после изстреля на един дъх:
— Забрави ли, че на тази линия поставих микропроцесор? Той трябва да е запомнил всички данни за пускането на двигателя… Разбираш ли какво ти казвам?
Грег все още не съвсем уверено кимна и Стас бързо-бързо заприказва:
— Ако с нашия електронен шпионин не се е случило нищо, той вече трябва да знае командите и кодовете за пускане на основния двигател… Ще обединим ведно всички сили на „Кронос“. Чрез този процесор ще блокираме линията към Бика и ще дадем команда за пускане на двигателя… Трябва да стане!
Стас продължаваше да говори, а Грег вече се наведе над пулта за управление и пръстите му пробягаха по клавишите. След няколко секунди на таблото излезе информацията от процесора на линията към двигателя. Командирът и вторият пилот си размениха трескави погледи — процесорът бе запомнил всичко, което бе нужно.
Грег рязко въздъхна и проговори, като злобно сви очи:
— А сега — дръжте се…
След две минути цялата енергийна и информационна мощ на „Кронос“ бе съсредоточена в микропроцесора на линията от неприятелския компютър към управляващия блок на главния двигател. Роботите продължаваха да работят с горелките, заварявайки колоната към основата. Командирът заповяда на лодката да се отстрани и прибра камерите от края на чашата. Последното, което забеляза на угасващия екран, беше бързо отдалечаващият се вдясно диск на лодката. За миг Грег затвори очи. В ухото му неочаквано силно прозвуча учестеното дишане на втория пилот. Капитанът натисна клавиша за пускане. На крайното табло се замяркаха цифри — командата се изпълняваше. Някъде в недрата на чуждия кораб малкият уред блокира най-важната линия за управление и в освободения канал потече програмата за пускане на двигателя. Грег стисна облегалките на креслото и в същия миг целият огромен тандем от двата кораба се разтресе от мощен тласък. Стас не можа да се задържи за облегалката на командирското кресло и доста силно се удари в стената.
— А, гадове, получихте ли си заслуженото!!! — изрева Грег, скачайки от креслото.
От тавана Стас му пригласяше:
— Така ви се пада! Така ви се пада! — и яростно размахваше стиснатите си юмруци.
След няколко секунди камерите отново предадоха изображението на вътрешната повърхност на отражателя. Роботите не се виждаха никъде. А недалеч от центъра от една вдлъбнатина стърчеше основата на колоната. Силата на стартовия импулс я бе откъснала от слабите й укрепления. Тя беше пробила чашата и бе заседнала в огледалото.
— Сърбайте си попарата — каза към екрана Стас и се настани в креслото си.
— Добре ги подредихме — съгласи се Грег и вече загрижено каза: — А какво ще правим с другите?
— Все ще измислим нещо — намръщено обеща Стас, като пробягваше с очи по екраните и таблата. — Само че най-напред трябва да ги намерим.
Осма глава
Чрез камерите на мониторите „Кронос“ най-сетне откри неприятелските роботи. На екрана се появи малък кубрик, чийто люк вече се контролираше от компютъра. Изображението беше много лошо — пламъкът на горелките заслепяваше обектива, но космонавтите скоро свикнаха с фонтаните от искри и плазменото
