сияние и различиха разкъсания и разнебитен люк зад роботите, които сега по същия начин се мъчеха със следващия. Екипажът на Би Джей 90, мълчаливо съсредоточен, дълго наблюдаваше работата им.
Пръв наруши тишината командирът:
— Да, няма да се отървем, без да прибегнем до ръчните лазери.
Компютърът съобщи, че Бика пак щурмува системата за затваряне на шлюзовете в предната част на кораба.
— Има само една възможност да се добере до нас и той сериозно се е захванал да я използва. — Стас погледна командира и предложи: — Може би е време да включим и главния компютър на помощ на „Кронос“. Ако Бика завладее всички шлюзове, на тези главорези нищо няма да им коства да ни вземат на абордаж.
— Добре, ние ще включим и Пиф — отвърна командирът и изкомандва на компютъра да се присъедини към отбраната на Си Ай 12. — Но това няма да попречи на роботите да се доберат до нас, само дето ще се потрудят повечко.
Внезапно Стас се сети за нещо:
— Капитане, ами ако се откачим и избягаме от този кораб? Нали той вече няма двигател…
— Но му останаха дюзите за ориентиране и мощната артилерия — изпревари мисълта му Грег. — Та ще ни изпрати хубавичък залп.
— Вярно — унило се съгласи Стас.
Той се хвана с ръце за главата, опитвайки се да се съсредоточи. Няколкото безсънни дни и нощи си казваха думата. След толкова дълъг период без почивка организмът катастрофално натрупваше умора и никакви стимулатори вече не му помагаха да възстанови силите си. Пред затворените очи на Стас заплуваха и се завъртяха все по-бързо разноцветни кръгове. Някакво затъпяване все повече обхващаше мозъка му. „Какво да правим?“ — безнадеждно пулсираше в главата му.
— Ами ако се опитаме да подсилим зарядното устройство на ръчните лазери? — започна да разсъждава на глас той.
— И какво ще спечелим? Ударната им сила ще се увеличи с двадесет и пет процента. Това няма да ни помогне — решително поклати глава Грег и продължи: — Имаме още една възможност. Забравихме повредения MZ. Ако снемем от него плазмения пулсатор без тромавото захранващо устройство и го включим в силовата линия, ще получим компактен и мощен уред…
Изтощен, Стас широко се усмихна. Не се налагаше повече да мисли напрегнато за нищо. Командирът беше намерил изход. Вторият пилот вдигна палец и каза:
— Отлично, Грег… Май все пак ще се домъкнем до базата. — Стас с омраза погледна екрана, където сред рояци искри и облаци дим роботите продължаваха методично да разтопяват свръхздравия материал на люковете. — Не се безпокойте, ще си направим гладиаторски бой — подхвърли той към изображението на противниците си и отново се обърна към командира: — Отивам да снемам пулсатора.
Отблъсна се с ръка от пулта и отплува към асансьора за товарните трюмове.
В командната кабина дълго цареше мълчание. Най-сетне главният от четиримата присъстващи с отчетлив, почти механичен глас произнесе:
— И тъй, последните сведения от „Зевс“ показват, че враговете ни много успешно водят борбата. Успели са да елиминират главния двигател и да унищожат два робота. Сега имаме на разположение само два. Те се мъчат да стигнат до командната кабина през затворените люкове — говорещият млъкна замалко. Огледа подчинените си с присвитите си хлътнали очи и след няколко секунди продължи: — Но още не са се сблъсквали с неприятелските. Затова шансовете ни не са кой знае колко големи… Дълбоко съжалявам, че разчитайки на успешния край на операцията, не поставихме на кораба самоликвидатор. Остава една възможност да спрем тези приятелчета, докато не са излезли от астероидния пояс и не са извадили антените си. Трябва да насочим към тях „Фарос“.
— А екипажът на „Зевс“? — попита някой.
Главният от четиримата отвърна с все същия равен глас, без да вдига очи от пулта за управление:
— Нямаме сведения за екипажа. Вероятно вече е загинал. Но дори да не е тъй, ще се наложи да го пожертваме. Разбирате какво ни заплашва, ако този кораб успее да се отскубне или поне да предаде съобщение за всичко.
В кабината за няколко секунди се възцари ледено мълчание.
— Горо — обърна се главатарят към един огромен негър, — виж „Фарос“ в най-скоро време да се насочи към целта. Да открие огън чак когато се доближи на такова разстояние, че улучването да е сигурно. Вярвам, че оръдията му са достатъчно мощни да пробият силовото им поле и защитата на корпуса — говорещият болезнено се усмихна.
Горо само мълком кимна в отговор.
След няколко минути от „Кондор“ към чакащия далеч напред автоматичен кораб се отправи сигнал. Заповядваха на „Фарос“ да се ориентира по сигналите от компютъра на „Зевс“, да тръгне към тандема и да го унищожи с огън от бордовата артилерийска система. Няколко минути след това сигналът достигна до автоматичния кораб. Компютърът му направи нужните изчисления и включи двигателя. „Фарос“ запеленгова целта и тръгна към нея.
Грег седеше в креслото си в командната кабина и нервно гризеше нокти. Преди половин час роботите пробиха капака на втория люк и се заеха с люка към сектора за управление на неприятелския кораб. Ако продължи тъй, след четири-пет часа непрекъсната работа те ще се окажат в преходния шлюз към Би Джей 90. Освен всичко друго Бика се разбесня и „Кронос“ заедно с Пиф трудно удържаха системите от постоянните му атаки. Грег никога не беше стрелял в нещо или в някого от плазмен пулсатор и чувстваше, че колкото се приближава мигът на неизбежния бой с машините, толкова повече се засилва тревожното напрежение в и без това безкрайно изморената му психика.
На големия екран в паузите между експлозиите на плазменото сияние отлично се виждаше как черните силуети на роботите като оковани в броня самураи от историческите филми делово пъплят около люка. Всичко останало — и заплахата от страна на постоянните преследвачи зад гърба им, и притаилият се някъде отпред кораб-ретранслатор, и другите опасности избледняха в сравнение с тези две методично работещи машини. Грег вече няколко часа ги наблюдаваше и прекрасно разбираше, че със същата лекота и безсърдечност боботещите остриета на горелките ще се впият и в човешко тяло. Той си спомни аварията при монтажа на нов модул в една орбитална станция. Тогава видя какво остана от работника, улучен от технологична горелка. Грег тръсна глава, за да прогони тежкия спомен, и се свърза с работещия в трюма Стас:
— Какво става? Скоро ли ще свършиш?
Изображението на втория пилот в ъгъла на екрана вдигна глава:
— Малко търпение, шефе, и всичко ще бъде о’кей… Какво правят нашите торни бръмбари?
— Със завидно упорство продължават да се трудят. Пробиха и втората врата и са се захванали с люка към командната кабина.
— Ама че гадове — Стас изрече една солена псувня и отново напъна гаечния ключ. — След пет минути съм при теб!
И наистина точно след пет минути той доплува в командната кабина, като влачеше дълъг ствол с правоъгълно удебеляване накрая. Без да спира до пулта, продължи към шлюзовата камера и припряно подхвърли към изображението на роботите на екрана:
— Нищо, момчета, още една-две минути и ще видим колко силен заряд могат да издържат корпусите ви.
Грег настигна Стас до самия преходен сектор към преградата и го попита:
— Къде мислиш да го включиш?
— В главния им кубрик — без да се обръща, отвърна Стас. Той внимателно прекарваше през люка ствола на оръдието. — Ще отворим вратата към командната кабина и щом тези чайници се покажат, ще ги опечем. Ако всичко стане бързо, няма да успеят да открият огън.
Краката на Стас вече изчезнаха и Грег също побърза да се гмурне.
